ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ,
ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО,
ГОСПОЖО ОМБУДСМАН,

Всички сме наясно с проблемите на съдебната ни система, проявяващи се външно – към нас, гражданите, тъй като се сблъскваме с тях ежедневно. Къде пряко, търсейки правосъдието от съда, къде косвено – за съвет при юрист, с цел да разберем как да защитим правата си. Но не проблемите, с които обществото е запознато е тема на този текст, а обраното.

През 2008 г., с цел модернизиране на българския граждански процесуален закон, беше въведено бързото заповедно производство, следващо се от изпълнителното, чрез издаване на заповед за издаване на изпълнителен лист. Ако сте имали „вземане-даване“ с частни съдебни изпълнители или сте получавали призовка за явяване в съда като ответник по иск за прибиране на дълг (вземане), то вече сте наясно с това какво се случва. Но колко точно го разбирате?

Отвореният, свободен и саморегулиращ се пазар създава сложни отношения между нас гражданите, особено в рамките на Европа. Различни нови сделки, договори, опрериращи в различни държави дружества. Усложнява се и икономическият живот на обикновените граждани, с различни от изброените занимания. В центъра на този сложен комплекс стои капиталът. Именно, за да облекчи и улесни гражданския оборот, европейска практика е да се употребяват заповедни производства (при нас са два вида според новия ГПК – по чл. 407 и чл. 417), за да могат кредиторите да приберат вземанията си бързо, без разточителни дела по обикновения ред, стига претенциите им за вземания да са доказано реални и обосновани. Теорията и заложената идея в българския ГПК са взети от вече работещия австрийски граждански закон. Нещата вървят добре, на пръв поглед. Статистиката сочи, че заповедното производство е предпочитано и всяко второ дело в гражданското отделение на Софийски районен съд е от този характер. Но какво се крие по-дълбоко?

Тъй като този вид производство е бързо, законодателят е взел предвид въвеждането на форма в него. Заявлението, с което се обръща кредиторът (независимо дали физическо или юридическо лице) към съда, заповедта, разпорежданията и съобщенията-разписки са формални, с всичките спохождащи формалността качества. Изготвят се по одобрени и спускани образци от министъра на правосъдието. Развалянето на тяхната форма ги обезсилва, защото са неправилни, а това ги прави невалидни. Ред други причини могат да върнат производството в обикновената дълга и изтощителна процедура на съдопроизводство по исковия ред.

Разбира се, че съдът, макар и само за 8 години, вече има опит и практика на национално ниво. За съжаление, абсолютно можем да твърдим, че тази в Софийски районен и градски съд е противоречива, а самите съдебни състави не са достатъчно подготвени да гарантират и осъществяват подобно „бързо правосъдие“. То е по-сложно, заради краткото време, с което разполагат страните, но съответно и съдът, за да следи всеки момент от делото, натовараемостта, заради големия брой дела и по-отговорно, поради същите причини – повече работа, по-малко време. Логично на заден план остава качеството на правораздаването. Не е рядкост дела от този характер да се предвижват между инстанциите, които си ги прехвърлят като футболна топка. Върховният касационен съд и апелативните съдилища излизат с отменителни решения по повод тези на по-долните инстанции, връщайки ги за преразглеждане. Не е рядкост и съдиите да предвижват дела без да са проверили обстоятелствата (въпреки че им е вменено от закона да проверяват за валидност и допустимост на исковете) или да лишат ответника от защита чрез нарушаване изискванията на закона.

Практиката на Върховния касационен съд (с Определение №356/22.06.2015 г.) разяснява прилагането на закона. Направила е това и по отношение на споменатите проблеми – връчването на поканата за доброволно изпълнение и факта, че според съда тя не може да замести заповедта за изпълнение, поради което реалността е такава: частните съдебни изпълнители връчват не заповедта в оригинал, която следва да върнат в кориците на делото, а представят пред длъжниците копия от нея; прикриват грешките на съдиите по издаването на заповедите, за да могат да започнат изпълнително дело, от което вземат хонорари, фалшифицирайки образците на документи, спуснати със заповед на Министъра на правосъдието. Чл. 418, ал. 5 от Гражданския процесулен кодекс, изрично гласи, че ЧСИ връчва заповедта и връща копие от Съобщението на районния съд, също както и разписката , с която е удостоверил самото връчване, но това не се случва. Това ли е правосъдие?

Макар ситуацията отвътре да прилича на тази в българския футбол, то ние не претендираме, по „балкански“, че знаем „как се прави“. Напротив. Точно както трябва да се случва в правото, темите, които ще предложим са подплатени със солидни доказателства, а тезите – логически издържани и изведени от закона, практиката и реалността. Озадачаващи всеки трезвомислещ юрист въпроси по материята биха били: защо съдът приема непълни или фалшиви документи за истинни, на чиято основа да започне заповедното производство; защо въобще не ги поставя под съмнение, което е негово законово задължение и кой ще поправи вредите, нанесени от тях чрез подобни груби грешки; защо същият издава актове, нарушаващи разпоредбите на закона, на базата на които чрез лишаване от право на защита, оставя длъжниците да бъдат обрани чрез неправомерни действия на частни съдебни изпълнители в последствие?

Налице са многобройни злоупотреби с право и положение, уличаващи магистрати и юристи в престъпни действия, според наказателните законите на страната. Но кой следи и проверява? Кой предприема нужните мерки? Никой.

Два важни момента тук са първо, самият съд допуска груби нарушения, превръщащи актовете си в невалидни и нищожни. Било чрез пороци (уж изготвилите решения съдии трябва да ги разпишат, а всъщност се издават съдебни решения без да са разписани от никого), било без ясни и конкретни мотиви – такива просто липсват. Второ, превръща се в практика съдебните изпълнители да започнат събиране на базата на невалидни документи, издавани от съда. Не липсват категорични фалшификации, без да им бъде потърсена наказателна отговорност.
По тези причини се обръщам към гражданите на България, които са пострадали от подобни измами, сътворени от организирани престъпни групи от лихвари, ЧСИ, съдии и прокурори, да ми изпращат поименно случаите на измама спрямо тях, за да можем да дадем дружен отпор на тези продължаващи престъпления и да заставим институциите да вършат работата си качествено и в срок. Ще създадем организация, която ще застави и НС да прецизира текстовете на закона, както и да определи категорично наказанията за извършените измами от съответните лица.
Обръщам се към министъра на правосъдието и омбудсмана на република България да инициират по най-делови начин конференция на тази тема, за да могат да се прецизират действията на съда и ЧСИ и да се прекратят престъпните измами и злоупотреби чрез съд.
Само с общи усилия и подкрепа от страна на съответните европейски институции можем и трябва да променим престъпната практика да бъдат ограбвани българските граждани.