МАЛКА ОСТРОВНА ДРАМА
/Поема за един далечен остров/
Живеели нявга на остров зелен
Сред чисти реки и горички
Безгрижни глупци като тебе и мен.
/Не мислили твърде за бъдния ден,
Постъпвали тъй, както всички./
Почитали всички небесни стихии.
От бурите имали страх.
Не прекалявали много с вина и ракии.
Не блудствали с разните там шафрантии
И кражбата считали грях.
Работили честно от сутрин до мрак
На собствен недвижим имот.
Радвал ги буйният островен злак
/Не съществувал тогаз земеделският брак./
Събирали плод срещу пот.
Ала, не щеш ли, голяма беда
Се случила с бедната нация.
Удавил се в синята морска вода
Шаманът с голямата черна брада-
Създател на таз демокрация.
Изпаднало племето в скръб и печал.
Заронило сълзи-гюллета.
Три дни над трупа му народът клечал.
Три дни от мъка всеки мълчал
В поклон пред съдбата му клета.
Ала животът тече си напред
И хич не му дреме,
Че на острова нещо не е наред.
Без шамана нещата в застой са навред.
Няма го старото време.
Но яви се нов кандидат за шаман
Във ръка със дебела тояга.
-Ще работим,-каза,-вече по план!
Ще се храним от общ никелиран казан!
Ще се трудим с промишлена тяга!
Заиграла тоягата. Проточил се рев.
Захвърчали дрипи и прах.
Гласували всички за новия шеф.
Вярно, някак си странно, без кеф.
Ами предимно от страх.
Тъй заченал на острова принципът нов
И се превърнал в доктрина.
Изпарила се старата чиста любов.
И на мерзост туземецът бил вече готов.
И на кражба от близък роднина.
Разбили старите идоли глинени.
Обрасла земята във бурени.
Навред засмърдяло от парите винени.
По пътя кори се търкаляли динени
Нарочно от някого турени.
Реките потекли мътни и кървави.
Дори жабите спрели да крякат.
Островитяните ходили боси и мърляви.
От труд се превърнали в лумпени гърбави.
Загубили връзка с земята.
Не ходили вече в местния храм.
Не пускали в дискоса центове.
Нямали чувство за грях и за срам
/За вяра и дума не ставало там/.
Спели в колиби циментови.
По сергиите за продан сал фльорци останали.
Но никой не ги изкупувал.
Едни към друг остров пътеките хванали,
А от тез, дето емигранти не станали
Всеки се пооглеждал и псувал.
Минавало времето. Гладът и омръзнал.
Зер-празно полето, кошарите.
Ала да действа никой не дръзвал.
При намек за пръта всеки се смръзвал
И си налягал парцалите.
И все пак със думи се глад не лекува,
А се превръща в агония.
Събрало се племето сбор да сборува.
Решили туземците, че който мъдрува
Цял живот запек го гони.
И произнесли накрая присъда завързана
Подивелите гладни чада:
Да поиграе шаманът с вълните забързани
На врата с два хубави камъка вързани
Сред синята морска вода!
И пак заживели на остров зелен
Сред чисти реки и горички.
Поумнелите не като тебе и мен
Замислени яко за бъдния ден
Не постъпвали тъй, както всички.
Март 1988 г
Стара Загора
Николай Колев-Босия/Воден спасител/
