ЗАНАЯТ

Две хищни ръце

ядно потръпват, душат,

свили пръсти под ноктите с мръсно,

около моята шия.

Не мога да викам, шептя.

Въздух не стига.

Такава е службата на тези ръце.

Не могат друго да правят.

Например, портрет да рисуват,

жито да сеят, да галят…

Могат само да стискат

моята гуша.

Две устни-тънки и тръпни

целуват очите ми лепкаво

и продължително,

и подозрително.

От тях нищо не виждам.

Дори това,

което става със мен.

Такава е тяхната служба.

Не могат на флейта да свирят

или сълзи да сушат.

Могат само да заслепяват

на волята погледа.

Два влажни езика

от страст треперещи-

по един във всяко ухо

възбудително,

възмутително,

неприлично ме ближат.

Приятно е.

Какво ти приятно!

Влудяващо е!

Но защо наоколо е тъй тихо и пусто?

Къде са птиците?

Нали ужким е пролет?

Такава е службата на тези езици.

Да събуждат първичното в мен,

за да изкарам в сляпа ерекция

своя живот.

За да не чуя

песента на славея

и плача на детето си.

Една малка капка

Беззвучно

капе по моето теме.

Една малка

монотонна,

многотонна капка

събужда в мен дива болка.

Дави съзнанието,

парализира волята

и спъва моята мисъл.

Такава е нейната служба.

Не става за глътка на житния клас

или за бисер

върху детската бузка.

Може само да дави

човека.

Тези мръсни нокти

научиха тялото

чрез кожа да диша.

И да крещи

чрез ултразвук-

като делфин.

Не, като прилеп в тъмното.

Тънките, заслепяващи устни

ме заставиха

да виждам с прозрения.

Езиците влажни

разгониха бясно плътта ми.

Изпълних своите каверни

с пулсираща кръв.

Превърнах душата си

в огромна

ушна раковина

Останах жив,

защото

ме убиват непрекъснато,

а аз възкръсвам

след всяка смърт

по-жив

и се превръщам

в светлина.

Такава е

службата на поета.

Да свети.

25.05.1989 г.

Стара Загора                                                                              Босия