Постинг
02.02.2011 12:00 -
РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ
По повод мое интервю в предаването на Георги Ифандиев „Диагноза” по телевизия „Евроком-България” и вестник „ШОУ” са се получили малки усложнения. Офицерите Царев и Панайотов са били привикани и са им казали или да ме съдят, или да напускат. Изглежда здравият разум ги е напуснал и те подали искова молба в Районен съд-Пловдив, в която твърдят, че десет хиляди лева на калпак ще ги накара да забравят за определението ми към тях, че са контрабандисти или прикриват такива и следователно са съучастници. Исковата молба получих два дни след отказа за образуване на досъдебно производство от военно-окръжния прокурор Димо Бъчваров.
Може само да ме радва, че двамата са събрали кураж да поискат съдебна защита. Защото сега цялата върволица от осъществяването на престъплението „контрабанда” ще излезе на бял свят. В случай, че не оттеглят молбите си, разбира се. Но машината вече е задвижена и аз няма да спра.
На 13.10.2008 г. получих писмо с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 187/.2008 г. подписано от полковник Димо Бъчваров от ВОП-Пловдив.
След внимателен прочит на постановлението разбрах, че по преписката не е работено изобщо, тъй като не са взети предвид следните факти:
- С Решение на ООН от 1992 г., Решение на ОССЕ от 28.02.1992 г. и Решение №853 от 29.07.1993 г. на Съвета за сигурност при ООН Азербайджан е обявена за ембаргова държава.
- 2. През м. август 2002 г. има Решение на МС на Р България с което категорично се забранява търговията с Азербайджан. Ремонтът също е търговска дейност и това ясно е казано в Постановление на МС № 91 от 09.04.2001 г. и ПМС 205/1998 г. В забраната за търговия влиза и ремонт на техника. /стр. 19 от ПМС-205/1998г./
- Бъчваров се позовава на получено разрешение №2826 от 13.12.2001 г. на комисията за контрол на външно-търговска дейност. Разрешението има срок на валидност 90/деветдесет/ дни и е явно просрочено. Освен това се отнася за съвсем други номера на двигателите.
- Двигателите неизвестно защо се превозват до държавата Люксембург, а договорът е с Азербайджан-г. Гянджа. Къде е разрешителното за превоз до Люксембург и за държавите, през които минава товара, за да стигне до там? Защо не са проверени документите и какво пише в тях, ако съществуват?
- Технологичното време по бюлетин за ремонт на тези двигатели е 6 месеца. По данни взети от постановлението на прокурора двигателите са изпратени на 25.09.2002 г. и получени през декември 2002 г., т.е двигателите са били в Гянджа за около два месеца и половина и ремонт не може да бъде извършен.
- По безспорен начин е установено, че заводът в Гянджа, Азербайджан няма лиценз за ремонт на такава продукция. Защо Бъчваров не е направил проверка за това?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене