Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07 17:14 - МОЕ СТАРО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ЦИКЪЛА "ТОДОРИАДА
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове:
0



 

 

МАЛКА ОСТРОВНА ДРАМА

 

/Поема за един далечен остров/

 

 

Живеели нявга на остров зелен

Сред чисти реки и горички

Безгрижни глупци като тебе и мен.

/Не мислили твърде за бъдния ден,

Постъпвали тъй, както всички./

 

Почитали всички небесни стихии.

От бурите имали страх.

Не прекалявали много с вина и ракии.

Не блудствали с разните там шафрантии

И кражбата считали грях.

 

Работили честно от сутрин до мрак

На собствен недвижим имот.

Радвал ги буйният островен злак

/Не съществувал тогаз земеделският брак./

Събирали плод срещу пот.

 

Ала, не щеш ли, голяма беда

Се случила с бедната нация.

Удавил се в синята морска вода

Шаманът с голямата черна брада-

Създател на таз демокрация.

 

Изпаднало племето в скръб и печал.

Заронило сълзи-гюллета.

Три дни над трупа му народът клечал.

Три дни от мъка всеки мълчал

В поклон пред съдбата му клета.

 

Ала животът тече си напред

И хич не му дреме,

Че на острова нещо не е наред.

Без шамана нещата в застой са навред.

Няма го старото време.

 

Но яви се нов кандидат за шаман

Във ръка със дебела тояга.

-Ще работим,-каза,-вече по план!

Ще се храним от общ никелиран казан!

Ще се трудим с промишлена тяга!

 

Заиграла тоягата. Проточил се рев.

Захвърчали дрипи и прах.

Гласували всички за новия шеф.

Вярно, някак си странно, без кеф.

Ами предимно от страх.

 

Тъй заченал на острова принципът нов

И се превърнал в доктрина.

Изпарила се старата чиста любов.

И на мерзост туземецът бил вече готов.

И на кражба от близък роднина.

 

Разбили старите идоли глинени.

Обрасла земята във бурени.

Навред засмърдяло от парите винени.

По пътя кори се търкаляли динени

Нарочно от някого турени.

 

Реките потекли мътни и кървави.

Дори жабите спрели да крякат.

Островитяните ходили боси и мърляви.

От труд се превърнали в лумпени гърбави.

Загубили връзка с земята.

 

Не ходили вече в местния храм.

Не пускали в дискоса центове.

Нямали чувство за грях и за срам

/За вяра и дума не ставало там/.

Спели в колиби циментови.

 

По сергиите за продан сал фльорци останали.

Но никой не ги изкупувал.

Едни към друг остров пътеките хванали,

А от тез, дето емигранти не станали

Всеки се пооглеждал и псувал.

 

Минавало времето. Гладът и омръзнал.

Зер-празно полето, кошарите.

Ала да действа никой не дръзвал.

При намек за пръта всеки се смръзвал

И си налягал парцалите.

 

И все пак със думи се глад не лекува,

А се превръща в агония.

Събрало се племето сбор да сборува.

Решили туземците, че който мъдрува

Цял живот запек го гони.

 

И произнесли накрая присъда завързана

Подивелите гладни чада:

Да поиграе шаманът с вълните забързани

На врата с два хубави камъка вързани

Сред синята морска вода!

 

И пак заживели на остров зелен

Сред чисти реки и горички.

Поумнелите не като тебе и мен

Замислени яко за бъдния ден

Не постъпвали тъй, както всички.

 

Март 1988 г

Стара Загора

                                                                            Николай Колев-Босия/Воден спасител/




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6357490
Постинги: 3021
Коментари: 7569
Гласове: 5927
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930