ИГРА НА ДЕМОКРАЦИЯ ИЛИ КАК СЕ СПУСКАТ ТАЙНИ ЗАПОВЕДИ

Когато хвърлих домата към Народното събрание полицаите ми обясняваха, че имло зона за сигурност около парламента. Имало заповед да не се допускат хора на разстояние по-малко от 20 метра. Поисках да ми я покажат тази заповед.

Не ми я показаха.

Настоявах!

Пак не ми я показаха.

Поисках да се представят, както е по устав.

И това не направиха.

Това ме кара да си мисля, че у нас демокрацията не само е фасадна, но е нежелана от държавната администрация. Всички ние имаме достъп до законовите текстове, но най-често всичко свършва дотам. Подзаконовите нормативни документи твърде често се укриват от нас, да не говоря, че най-често пропусквателните пунктове на държавните институции твърдят, че имат ограничителни заповди за нещо, например за предавене на лична карта или за мобифони, но когато им поискаш заповед-не ти я показват.

Същото се отнася и за ограничителния режим около парламента, министерския съвет, президентство, кмитство и т. н.

Необходимо е да напомняме на пропусквателните режими да поставят на видно място тези заповеди, както и кой ги е издал и с каква цел. Мотивацията на всяка една заповед е много важна, защото показва причината за издаването и, както и законовото основание.

Трябва да заставим държавната администраци, в това число и полицията да изискват от началниците си заповедите и да ги показват при поискване. Думите “Имаме заповед” без да я показват трябва да бъдат забранени. Ако заповедта е устна, могат да си я заврат там, където Яне се маже с вазелин.
Нека полицаите около Народното събрание се сетят, че трябва да покажат на протестиращите заповедите за ограничаване на достъпа до Народното събрание и прилежащия терен около него, защото твърде много се спекулира със т. нар. "зона за сугурност". Имам чувството, че утре "зоната за сигурност" ще се простре до Ихтиман, Годеч, Враца и Дупница.
Покажете ги тези заповеди!

Това е заповед!