ДЕН НА ПОБЕДАТА ЛИ? НА КОГО НАД КОГО?
Утре е 9 май. По някоя „българска” телевизия ще дават някакав военен парад в Москва.
За какво е този парад?
Умните хора знаят, че това не е никакъв празник. Просто е денят, в който /по московско време/ е подписан мира с Германия. Но това го знаят умните хора.
Русофилите твърдят обратното. Че това е голям празник.
Нека разгледаме ситуацията.
11 ноември 1918 г. Първата световна война свършва.
На 28 юни 1919 г. във Версай се подписват условията на победителите над победените:
Ето самите условия:
„…За Германия е важно, че остава единна държава, каквото не е било намерението на Клемансо, самият който по-късно пише в мемоарите си, че това „не е договор, а примирие за 20 години“. Поради несъгласието си с договора, който е в пълен разрез с 14 точки на Уилсън, САЩ не го подписват. Германия не е допусната в преговорите, затова договора се счита за диктат. Поради несправедливите си клаузи застрашава следвоенния ред. Германия се стреми към неговата ревизия, което успява да постигне до известна степен през 30-те години и към военен реванш, което е пряка причина за Втората световна война.
Териториални загуби на Германия според Версайския мирен договор
Германия е принудена да се откаже от своите колонии, както и от част от европейските си територии. Западна Прусия е дадена на Полша, която получава коридор до Балтийско море, които Прусия е анексирала при подялбите на Полша.
- Елзас и Лотарингия, населени с над 90% етническо немско население[1] са предадени на Франция (освободени от Германия през 1871 г., и били в немския съюз на Свещената римска империя между 10 и 18 век, но окупирани от Франция между 18 век и 1870 г.). Интересното е, че Франция безскрупулно нарушава националния принцип, като завзема двете области, които са почти изцяло населени с германци.
- Северна Ютландия е върната на Дания след референдум на 14 февруари 1920 г. Централна Ютландия, включително град Фленсбург, решават да останат част от територията на Германия чрез отделен референдум на 14 март 1920 г.
- Областта на град Познан, части от Източна Прусия и Полският коридор са предадени на новосъздадената Полска република (Полският коридор има за цел да свърже Полша с Балтийско море, но германците го ненавиждат, тъй като разделя германските земи на две части; не е случайно, че през 1939 г. именно заради него започва Втората световна война).
- Областта Глучи от Горна Силезия е предадена на Чехословакия без референдум.
- Източната част на Горна Силезия е предадена на Полша, въпреки че при референдума Полша получава само 45% от гласовете (717 122 гласа за Германия и 483 514 за Полша).
- Областите на градовете Малмеди и Ойпен са предадени на Белгия, както и неутралната и пруската част на Моресне и Венбанската железопътна линия.
- Данциг (сега Гданск), с прилежащите му земи, е обявен за „свободен град“.
- Мемел (сега Клайпеда) е предаден под контрола на държавите-победителки (през февруари 1923 г. е присъединен към Литва).
- Саар преминава за 15 години под управлението на Лигата на нациите, а след изтичането им – съдбата на областта трябва да се реши с плебисцит. Мините в Саар са предадени в собственост на Франция.
- Забранено е на Австрия да се съедини с Германия.
В резултат на това територията на Германия намалява от 541 000 на 467 000 кв. км; като последица от войната и изгубването на територии населението на Германия намалява от около 68 на около 60 милиона души, от които 5 000 000 етнически германци остават в новосформираните държави.
На Германия са отнети всичките колонии, завладени от Антантата през войната – Германска Източна Африка (сега Танзания), Германска Югозападна Африка (сега Намибия), Того, Камерун, чиято територия се простира на територията на днешната държава Камерун и Източна Нигерия, както и германските владения в Тихия океан. Колониите са разделени между главните държави-победителки, на основата на системата за мандатни територии на Лигата на нациите:
- В Африка:
- Танганика става подмандатна територия на Великобритания, района на Руанда-Урунди – подмандатна територия на Белгия, „Триъгълника Кионга“ (Югоизточна Африка) е предаден на Португалия (тези територии по-рано съставят Германска Източна Африка),
- Великобритания и Франция разделят Того и Камерун;
- ЮАС получава мандат върху Югозападна Африка.
- В Тихия океан, в качеството си на подмандатни територии, към Япония са предадени принадлежащите преди това на Германия острови на север от екватора, към Австралийския съюз – Германска Нова Гвинея, към Нова Зеландия – островите Самоа.
Германия по Версайския мирен договор се отказва от всички концесии и привилегии в Китай, от правото на консулска юрисдикция и от всякаква собственост в Сиам, от всички договори и спогодби с Либерия, признава протектората на Франция над Мароко и на Великобритания над Египет. Правата на Германия по отношение на Цзяочжоу и цялата Шандунска провинция на Китай преминават към Япония (вследствие на това, Версайския договор не е подписан от Китай).
Ограничения
На Германия е наложено да разпусне своята наборна армия, която е наброявала около 8 млн души през войната и да създаде професионална армия само от 100 000 души (райхсвер); целият генерален щаб се разпуска; на Германия е отнето цялото тежко въоръжение – флот (освен 36 малки стражеви кораби), артилерия, военновъздушни сили. Военноморските сили са ограничени до 15 000 души, шест линкора, шест крайцера, 12 разрушителя и 12 миноносци. Забранено е използването на подводници.
Забранена е търговията с оръжия, използването на отровен газ, военни самолети, танкове и бронирани коли и морските блокади. Наложени са ограничения на производството на картечници и винтовки.
В Германия се въвежда широка ивица край границите, в която е забранен всякакъв строеж на крепости. Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн (целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния), която е демилитаризирана, тоест в нея Германия няма право да държи войски. Това е решението на Франция да държи Германия под контрол, тъй като през тази област френската армия може винаги да нахлуе в сърцето на Германия. Западният бряг на Рейн остава окупиран от Антантата и освободен на три етапа от 1926 до 1930 г.
Репарации
На четвърто място Германия е задължена да плаща репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната, но и за изплащане на натрупания за оръжия, по време на войната, дълг на Англия и Франция към САЩ. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, равняващи се на 442 милиарда щатски долара през 2012 г. Франция ще получи 52% от тези репарации, Англия – 26%, а останалите държави – общо 22%.
Смята се че репарациите от Версайския договор са отговор на репарациите наложени на Франция от Германия чрез Франкфуртския мирен договор, подписан след края на Френско-пруската война през 1871 г. Критици на договора смятат, че докато на Франция са ѝ били нужни три години да изплати своите репарации, Германия ще плаща своите репарации до 1988 г.
Версайските репарации включват различни форми – въглища, стомана, интелектуална собственост (например патента за аспирин) и земеделски продукти, защото валутни репарации в такъв размер биха довели до хиперинфлация, която в действителност се появява в следвоенна Германия, което намалява изгодата на Франция и Великобритания.
Репарациите под форма на въглища играят голяма роля в наказването на Германия. Версайският договор постановява, че Германия е виновна за унищожението на мините за въглища в Северна Франция и части от Белгия и Италия. Поради това на Франция е даден пълен контрол над Саарската област, в която има голям добив на въглища. Германия е принудена да дава на Франция, Белгия и Италия милиони тона въглища за период от десет години.
Германия изплаща репарациите си през 2010 г…”
Това е ситуацията към 1919 г. Германия е наказана с невероятни ограничения, за да може Франция да гарантира в бъдеще хегемонята си в Европа.
Но през 1922 г. се подписва „Рапалският договор”.
Какво представлява той:
„…Рапалският договор е договор между Ваймарската Република (Германия) и Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР), подписан на 16 април 1922 в италианския град Рапало. Договорът представлява отказ от каквито и да било териториални и финансови претенции, предвидени от Брест-Литовския договор, с който Революционна Русия излиза от Първата световна война. Двете правителства също се договарят да нормализират дипломатическите си отношения и за „сътрудничество в дух на взаимно доброжелателство и посрещане на икономическите нужди на двете страни“.
Договорът е подписан по време на Конференцията в Генуа от Георги Чичерин, външен министър на РСФСР, и неговият германски колега Валтер Ратенау.
На 5 ноември в Берлин към договора е подписано допълнително разширено споразумение, с което се урегулират отношенията на Германия с контролираните от Русия съветски републики - Украинска ССР, Белоруска ССР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Арменска ССР и Далекоизточната република.
Със секретен анекс към договора от 29 юли се предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз, в нарушение на Версайския договор…”
Забележете какво пише на секретния анекс. То е от изключителна важност за бъдещето и за втората световна война, която завършва на 9 май 1945 г. и чиито край Кремъл твърди, че е „Денят на победата”.
В тайният анекс освен подготовка на германски военни части, които са облечени в съветски военни униформи и носят руски имена, се дава достъп до 14 комбината на тежката промишленост за производство на тежко оръжие от немски оръжейни специалисти за немската армия.
Каква е идеята на агента на германските служби Владимир Улянов-Ленин, която е продължена от Йосиф Джугашвили-Сталин?
Идеята е да се създаде траен реваншизъм на германците към победителите от Антантата и особено към Франция. Със създаденото в съветските комбинати и на основата на съветски суровини оръжие да се спре действието на Версайския договоро и Германия да бъде подведена да нападне страните от Западна Европа и да ги попилее. От своя страна СССР ще нападне Германия в гръб и ще влезе в Европа като „Освободител”, след което ще забрави да се върне. За тази цел започва военната разработката на операция „БУРЯ” /на руски „ГРОЗА” още през 1937 г. За тази цел се подписва и договора „Рибентроп-Молотов”, за да имат двете страни обща граница и СССР да може да нападне в гръб Германия. Номерът на Сталин минава и Германия и СССР вече имат обща граница.
Сталин начева подготовката за войната още през 1939 г. като започва прехвърлянето на въоръжение и армия на западните граници. Поради лошата инфраструктура и слабата транспортна възможност да прехвърли армиите си от Сибир на западната граница, датата на нападение на Съветската армия се отлага няколко пъти. Последната дата е 4 юли 1941 г. Подготовката за война на СССР срещу Германия става ясна на германските служби и в края на 1940 г. Хитлер дава разпореждане да се подготви операция „Барбароса” . Целта му е с изпреварващ удар да изхвърли СССР от удар по Германия. Така се стига до 22 юни. Струпаното съветско оръжие в петкилиметровата зона до границата частично е унищожено от немската авиация, а друга част е използвана от немската армия срещу самите руснаци.
Така или иначеСталин не успява да реализира грандиозния си план да завладее цяла Европа и отказва да приеме, че СССР е победител във войната. Затова и не чества 9 май като „Ден на победата”. Има един военен парад на 24 юни 1945 г., но той е за да се чества края на войната. Дълго време дори 9 май е бил работен ден. За почивен ден е определен 1 януари.
След Сталин и Никита Хрушчов отказва да празнува 9 май като „Ден на победата”.
Едва през 1965 г., една година след като е свалил с преврат Хрушчов, Леонид Брежнев по повод на 20 годишнината от края на Втората световна война, издава указ за определяне на датата 9 май за „Ден на победата”.
Много ми е смешно, когато попитах няколко депутати и червени активисти откога в България се празнува 9 май, като неизменно получавам отговор, че това ства от 1945 до 1989 г.
Излиза така, че в СССР не се празнува до 1965 г., но у нас неизменно и то от1945 до 1989 г. се празнува такъв „празник”
O, TEMPORA! O,MORES!
Тагове:
Наставниците наПутин. Кой победи във ВС...
9 май ли? Измамените руснаци дават 980 0...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Евреите са нарисувани на Тайната вечеря ...
Задавай си въпроси и чети! Попитай Корнелия Нинова откога се празнува 9 май и защо 20 години не се е празнувал!
СтранноV
НЕ ГО ПРАЗНУВАЙ, НО НЕ ПИШИ НЕЩА КОИТО СОЧАТ КОЛКО УВРЕЖДА МОЗЪКА ОМРАЗАТА- НО ТОВА НЕ Е ОПРАВДАНИЕ! ТИ НЕ СИ ПРОКУРОР, НИТО СЪДИЯ... И ПО ДОБРЕ ДА СЕ ПОМЪЛЧИ ЗА ПАМЕТТА НА МИЛИОНИТЕ УБИТИ...
ДА НЕ ОСЪДИШ ФАШИЗМА А ДА ОТСЪДИШ: Що се отнася до избитите, то нека на съвестта на Кремъл тежи тази отговорност.
Ти имаш ли съвест?! не отговаряй- казано е ТУК ясно- ХИТЛЕР Е ГЕРОЙ И НЕГОВА Е ПОБЕДАТА...
ЛЪЖАТА, ИЗМАМАТА РАЖДА НЕВЕЖЕСТВО- ЗОМБИРАНИ ГЛАВИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ ЩО Е ТОВА РОДИНА И ДЪЛГ... ПОМИРЕНИЕТО С ИСТИНАТА Е РАЗУМ
КОИТО НЕ МОЖЕХА ДА ПРИЕМАТ ДРУГО МИСЛЕЩИТЕ ГИ ПРАЩАХА В БЕЛЕНЕ... НО КОГАТО ДВЕ СТРАНИ НЕ СЕ РАЗБИРАТ И ДВЕТЕ СА ВИНОВНИ... ВСЕКИ СПОР ПРИКЛЮЧВА, А ВИЕ НЕ СПИРАТЕ ДА СЕ НАЛАГАТЕ- ЧЕ САМО ВИЕ СТЕ ИСТИНАТА
ИСТИНАТА И ПРАВИЯ ПЪТ Е САМО БОГ!
СПРИ СЕ! ЗАПРИЛИЧАЙ НА НОРМАЛЕН ЧОВЕК, ЗА ДА ТЕ ПРИЕМЕ БОГ!
Неутралитета си нарушавам само с мнението, че всяка суверенна държава има право сама да определя своите национални празници. Само сателитите са длъжни да следват чужда орбита.
Поздрави на всички!
П и е р
Можете да изпилзвате този аргумент в бъдеще.
Ако имате по темата сериозни аргументи и факти съм готов да публикувам ваш постинг в блога си. Но този постинг трябва да опровергае и моите доказателства, т. е. да опровергае истината.
Що се отнася до Озгойован ще му препоръчам друг път преди да избълва глупост, нека се съобрази с военното превъзходство на САЩ, което показа в Япония. А иначе Сталин е имал план да нападне западна Европа, за което е привикал Жуков и Василевски в началото на август 1945 г., но взривовете в Хирошима и Нагасаки го респектират и той дори не се среща с привиканите.
Чети и мисли, ако можеш, /м/Озгойованчо!
09.05.2016 12:37
А чувствата на автора са ясни от четвърт век.
Не е без значение и това, че англосаксите, ръководени всъщност от една етническа К Л И К А финансисти, го удариха през просото, играят си на богове, и очевидно са обрекли и България на изчезване. А аз не съм сигурен, че нашите емигранти са най-доброто от нас. Моите деца и внуци са тук и аз май ще умра отчаян, че ги чака ако не турско, то циганско робство. Турция е пръв съюзник на големия Брат, по думите на не един президент, а циганите са удобна маша за мръсната работа по изтреблението ни.
Няма такава държава!