Това мое стихотворение съм писал преди повече от 28 години. Естествено, изпратих го с обратна разписка на Живков, тъй като иначе ДС ме обвиняваше, че пиша конспиративни подмолни антиправителствени и антикомунистически писания. След като им покажех обратната разписка ги питах дали има искова молба срещу мен от Живков, за да ме провеляват и водят в съда.
След като Живков беше арестуван и поставен под домашен арест съм се срещал няколко пъти в дома на внучка му на ул. Секвоя. Разговаряли сме и за това.
Лошото е, че нищо не се промени и от тиква на тиква доживяхме и до Боко Тиквата, а съдържанието на стихотворението не се е обезценило нито на йота. Същото се отнася и до останалите стихотворения от периода преди преврата.
Докога?
ТРИУМФЪТ НА АЛХИМИЯТА
/ Римата е само за достоверност/
Още преди изобретяването на файтона човек е станал роб на Мамона. И пращали царете геолози самоуки с надеждата, че ще имат сполука, и че ще открият находище богато, а оттам ще вадят злато, злато.
Щото има ли злато, един мъдър човек, ще построи за народа си „Златния век”.
Ходили хора всякакви. Тук копнали-там тръкнали, много празни глави хвръкнали, ала не се намерило това Елдорадо, пусто-опустяло, и повече за геолози нито се чуло-ни видяло.
Решили премъдрите люде, че слухът за трезора е само майтап и преминали на качествено нов етап. Подбрали най-умните средновековни момчета, облекли ги в специални черни либадета и им казали, че ще ги дарят богато, ако намерят способ за добиване на злато.
Щото има ли злато, един мъдър човек ще построи за народа си „Златния век”.
Запретнали на либадетата ръкавите юнаците, и се почесали оптимистично по калпаците. Въртели, правили, стрували. Целите в пот плували. Дълго, значи, умували и следната идея отчували:”-От какво се състои това пусто злато, дето го сънува кьораво и сакато?Че е жълто-жълто е! В това спор няма!...Ето, тука е, значи, тайната голяма!!! Ако намерим подходящ цвят ще направим златен средновековния свят. Останалото е някой метал подходящ: да е тежък, да не ръждясва и да е лесно находящ.- И така, помежду си, от слово на слово, стигнали до избора на метала олово.- Ако прибавим към него елемента сяра ще стане злато-халал ти вяра! Е, на добър час и добра слука, да ни е честите алхимията като наука!”
Всеки запретнал още по-високо ръкави и се захванал злато да прави.
Щото има ли злато един мъдър човек ще построи за народа си „ Златния век”.
Уви, идеята отново не сполучила и работата със златото пак се закучила. И постепенно калпаците разбрали, че без заклинание не ще се изпълни и най-доброто желание. И че златото, таз жълта ваджия, не ще се получи без черна магия.А магията е следната: На чисто жълт пламък се изпича внимателно философския камък. И с тоз вълшебен камък когато докоснеш нещо го превръщаш в злато.
Но времето минава, а все няма злато и обществото хич не става богато.
А пък без злато дори мъдър човек не ще построи, значи, за хората „Златния век”.
Минават столетия, а злато няма и няма. Обществото скърби и скръбта е голяма. Дори преминава в историческа драма, но философиите, уви, удрят на камък.
Едва в началото на двайсети век, най после се ражда тоз фатален човек. В една малка колиба / по-късно прераснала в замък/ се открива планомерно философския камък. Идеята е следната: За да има век златен не е нужно човек да е от род знатен. Достатъчно е да се представи една утопия за съвършената философия. После в подходяща каменна глава с чук се въвеждат подходящи слова. От сивото бъдеще се взима олово и златото вече е почти готово. Остава само жълт цвят да се намери и…сбогом на средновековните алхимери! Събира човекът свойте авери, та заедно с тях жълт цвят да намери. Един от тях скача и се провиква:”- Ще вземем жълто от балканска тиква! Ще прибавим към него и жълтата преса!”- На всички идеята се много хареса. Подгряха сместа върху народно търпение и я патентоваха с постановление. А в него имаше само една точка, но ПЪРВА и ГОЛЯМА:
1. ИЗВЪНПЛАНОВ ФИЛОСОФСКИ КАМЪК НЯМА!!!
И започна групата да живее богато. До каквото се допре-всичко става на злато. Но народът злато дори не помириса. Като види групата и го втриса.
Щото, за да го има наистина „Златния век” златото трябва да е у мъдър човек.
Март 1988 г.
Стара Загора За писал по думите на последния
умиращ алхимик- Николай Колев-
Босия
За жалост, реформаторите или ги убиват и...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
През това време на босо измъкняване, НАРОДЪТ построи Вапцаровия Завод на живота. Построи го. Пред очите на цял свят. Само слепите не го видяха.
А стиховете са добри, и за алхимиците са верни. За соца истината е американска, т.е. - лъжа.
Тръгнал Тодор да се жени
Тръгнал Тодор да се жени
Тодоре, Тодоре, Тодоре дърто магаре.
Никой не ги обезпокои. Играли са и са пели докато им омръзне. Бай Тошо имаше чувство за хумор и не се докачаше от думи. Той е ЗНАЕЛ, че работи за напредъка на България. И не беше прост, въпреки простонародните маниери. Беше ДЪРЖАВНИК, уважаван и приет от Де Гол.
Социализмът в България беше "по-добър" от социализма в Албания. Да, нашето лайно беше по-малко миризливо от албанското, но пак си беше лайно. Ако една държава е стойностна държава, няма да се обгражда с кльонове, за да не избягат робите навън. Това е истината за България. Гърция нямаше комините на Кремиковци, гиганти като Дебелт, Радомир, Русе. Нямаше АПК-та като нашите, нямаше милиони тонове домати, краставици и зърно за износ и въпреки невероятната криза пак са Гърция, а ние сме България. Заради проклетия социализъм. Заради проклетия Живков, заради проклетия Димитров, заради проклетите комунисти, заради проклетия Сталин, заради проклетия Чърчил и заради проклетия български народ, който допусна това да му се случи. Той беше съучастник на същите тези проклети комунисти. Сега е тръгнал да си дири щастието в чужбина, вместо да измете тези управници и да заживее както трябва. Но как да го направи, като умът му е отровен от тази комунистическа пропаганда, че някой друг трябва да се погрижи за него, да му направи детски градини, да му построи болници, училища...Някой друг, а не той САМИЯТ.