Постинг
20.12.2019 14:59 -
ЕДНО МОЕ СТАРО СТИХОТВОРЕНИЕ
ПИСАНО Е В СОФИЙСКИЯ ЗАТВОР
Стихотворението се състои от три части.
Първата част ге отнася до българските политици и особено за сегашното правителство, "Народно" събрание, Съдебната ни система и държавните и общински институции. Тяхното отношение е абсолютно плячкаджийско.
Втората част е за обикновения българин, който поумнява толкова бавно, че трябва да минат няколко поколения, за да разберат елементарните истини.
Третата част е за една малка част от българите, които си задават точни въпроси и търсят качествени отговори.
РОДИНА
1.
Плячката не се цени
когато е подхвърлена
като пара на просяк
в смачкано бомбе.
Дори
когато плячката
е собствената ти
Родина.
2.
Трудно се става стопанин
на топлата наша земя.
И не година и две,
поколения трябва да минат,
за да откриеш внезапно,
че всъщност-
стопанин е ТЯ.
3.
Родино,
кажи ми лекарство
против човешко безумие.
Кажи ми
Как да спечеля?
Кажи ми
с какво да спечеля
твоето майчинство
и твоите
сълзи надгробни?
08.08.1989 г.
ЦСЗ /Централен софийски затвор/
Тъй като стихотворението е писано в затвора, горещо пожелавам на нашите управляващи от всички цветове и нюанси да постоят известно време в килиите на затвора, па белким напишат и те по едно стихотворение. Само да не слагат криминално проявените лица Борисов, Пеевски и Цацаров на един етаж поради опасност от срутване на сградата.
Не бива да се пропуска и Сливенския затвор. Там също има кой да отиде и да пише стихове за по-дълго време. Например, селската даскалица Фандукова, спокойно може да бъде стимулирана да напише там няколко стихосбирки.
Дерзайте, бъдещи поети и поетеси в килиите!
Стихотворението се състои от три части.
Първата част ге отнася до българските политици и особено за сегашното правителство, "Народно" събрание, Съдебната ни система и държавните и общински институции. Тяхното отношение е абсолютно плячкаджийско.
Втората част е за обикновения българин, който поумнява толкова бавно, че трябва да минат няколко поколения, за да разберат елементарните истини.
Третата част е за една малка част от българите, които си задават точни въпроси и търсят качествени отговори.
РОДИНА
1.
Плячката не се цени
когато е подхвърлена
като пара на просяк
в смачкано бомбе.
Дори
когато плячката
е собствената ти
Родина.
2.
Трудно се става стопанин
на топлата наша земя.
И не година и две,
поколения трябва да минат,
за да откриеш внезапно,
че всъщност-
стопанин е ТЯ.
3.
Родино,
кажи ми лекарство
против човешко безумие.
Кажи ми
Как да спечеля?
Кажи ми
с какво да спечеля
твоето майчинство
и твоите
сълзи надгробни?
08.08.1989 г.
ЦСЗ /Централен софийски затвор/
Тъй като стихотворението е писано в затвора, горещо пожелавам на нашите управляващи от всички цветове и нюанси да постоят известно време в килиите на затвора, па белким напишат и те по едно стихотворение. Само да не слагат криминално проявените лица Борисов, Пеевски и Цацаров на един етаж поради опасност от срутване на сградата.
Не бива да се пропуска и Сливенския затвор. Там също има кой да отиде и да пише стихове за по-дълго време. Например, селската даскалица Фандукова, спокойно може да бъде стимулирана да напише там няколко стихосбирки.
Дерзайте, бъдещи поети и поетеси в килиите!
Все пак, писани са в затвора. Накоро прочетох едно високопремирано "стихотворение" на Боян Нам'койски, председател на СБП. Казваше се "Родина", а би трябвало да се нарича ЧАЛГА.
цитирайТърсене