ПРИТЧА
                                                                                На Тодор /познайте фамилията му/

Чуй, братко, таз песен затъжена
и не ми дири махната.
Остави си ми сламката ръжена!
Извади си първо гредата!

Събуди се най-после от дрямката
и не ми пипай правата.
Остави си ми, братко, сламката!
Извади си първо гредата!

От теб нямам никаква нужда.
Затова ми послушай словата.
Остави, моля те, сламката чужда!
Извади си първо гредата!

Не ме гледай диво от рамката.
Ти изсра, брате, лайната.
Затова: Остави си ми сламката!
Извади си първо гредата!

19.05.1989 г.
Стара Загора