МЪРФИ ОТНОВО ОТКРИ ГРЕШКАТА!

Налага се отново да спомена проф. Сирил Норткот Паркинсън.  В книгата си „Законът на Паркинсън” той дефинира "Законът на Мърфи". Законът гласи:

„Можеш да допуснеш грешка при проектирането, построяването или навигацията на кораба. Мърфи винаги открива грешката. В случая, Мърфи е морето”.

Това се случва непрекъснато у нас. По един и същи начен. Мърфи /реалността/ винаги открива грешката. За огромно съжаление, този път „грешката” беше материализирана с цената на 15 живота. За един миг те престанаха да съществуват.

Но има хора, които не виждат грешката. Те страдат от вътрешна слепота и каквото и да стане, те си повтарят предварително заученото клише за тяхната невинност.

Тези хора са няколко ДОПГ /държавна организирана престъпна група, термин взаимстван от Ивайло Зартов/. Тези ДОПГ са политиците, администрацията, съдебната система, службите и голяма част от медиите. Те виждат това, което те искат и непрекъснато ни омайват с приказката, че това, което виждаме не е това, което те виждат.

Основен момент, най-българският, е липсата на незабавни оставки. Шефката на „Сикрет сървис” на американския президент подаде оставка, защото някакъв малоумник влязъл в Белия дом. Нито е взривил, нито е убил, нито дори е напсувал някого. Но тя подава оставка. Защото честта задължава.

У нас честта не задължава. Тя просто не съществува. Тя не съществува доста отдавна, но за последните 70 години стана много видима. Ако в Западна Европа дълго време дуелът е бил средство за защита на личната и семейна чест, то у нас този въпрос се решава основно по два начина-силово или съдебно. Силовото се състои също по два начина. Първият е когато си силен. Събираш тайфата си, ограждаш опонента си и го пребиваш. Вторият е, когато си слаб. Тогава го причакваш в тъмното и го фраскаш с един кърпел отзад по главата. Или поливаш с бензин къщата му и драскаш кибрита. Съдебният начин за разплата е също по два начина. Използваш властта си или приятелство с човек от съдебвана власт и започваш да съдиш до дупка някой, който няма такива възможности, или му пускаш ДАНС, полиция, НАП или коя да е контролна институция и започва нечуван тормоз и фалит на бизнеса. Ако нямаш такива връзки, просто отиваш и плащаш на един прокурор/съдия, следовател, дознател, местен феодал или на журналист/. Оттам-нататък те си знаят как да изпълнят поръчката.

При нас честта е подменена с отмъщение. И с отмъщение на отмъщението. Това е чисто българският вариант на ценностната подмяна.  И не само на честта. Достойнството се подменя с много пари, приятелството с интереса, взаимопомощта с егоизъм, добронамереността- с насмешка, благодарността-с псувня.

Отлично си спомням ученическата фраза: „Моля, другарко! Петьо псува на майка!”. Или: „Моля другарю! Пенка се целува с Васко!”. Това е първата фаза на доносничеството и разсипването на обществените отношения. Тя се вкарваше силово както от училището, така и от семейството. В резултат на това се създадоха бурмички и винтчета за машината на страха, безчестието и безумието на комунистическата система. На омразната система, която макар и официално е погребана, но на практика е жива и е във всеки един от нас.

Чест, достойнство, солидарност, отговорност и справедливост у нас не виреят. Затова няма и демокрация, свободен пазар, социална справедливост, правораздаване и обществена солидарност.

Нито чалгата, нито публицистиката, нито думите на нашите т. нар. „политици” ще създадат една здрава национална и индивидуална ценностна система. Точно обратна е целта на тези три фактора-да се опростачи и да оскотява българинът, за да може да бъде доен по-лесно и по възможност без българинът да разбере това.

Но?

Но единственото добро на този процес е, че не е безкраен. Той е бавен, мъчителен и поучителен. И сега този процес прескочи кучешката бариера на страха, нищетата и безумието. Всички мини, заложени за последните 70 години започнаха да цъкат. Дори една вече избухна. Избухна със страшна сила и отприщи лавината. Твърде много фактори се събраха на билото на общетвения живот и натежаха дотолкова, че тръгнаха надолу. Тръгнаха, увличайки всичко по пътя си, помитайки статуквото. Всички нерешени и натрупани проблеми преминаха критичната маса. Засега са в горната част на планината, но скоростта и масата се увеличават и ще стигнат до паянтовата политико-икономическа барака в подножието. Помислете си какво ще стане с нея тази есен и през зимата. Помислете си и къде е мястото на всеки един от вас-в бараката или в лавината.

Камъните са събрани!

Време е да ги вземем в ръка и да ги употребим по предназначение!

Независимо дали се наричат бюлетини или са реални павета от улиците!

Време е българите да направим своя най-важен избор в живота си!

Много силно и точно казано!

И не ни остава нищо друго освен да грабнем камъните и да защитим правото си да знаем истината. Добре си ги подредил тия идиоти, както псува Слатински.