БИЛ ЛИ Е АНДРЕЙ ЛУКАНОВ АГЕНТ НА РУМНО

Този глупав въпрос решиха да коментират по БТВ.

Въпросът е отдавна остарял и приключен. В началото на деветдесетте Народното събрание изплю едно открито активно мероприятие срещу българските граждани. Наричаше се чл. 357 „а” от НК. Текстовете на този закон бяха такива, че ако научиш за някого, че е бил агент на ДС или РУМНО и не отидеш в полицията или прокуратурата за да издадеш от кого си го научил, подлежиш на лишаване от свобода.

Веднага поисках среща с тогавашния президент Желев и поставих ясно въпроса да не подписва този идиотски закон. Той извика двама свои съветници. Обясних и внятно, че законът е абсолютно идиотски и не трябва да бъде подписван. Желев отказа и подписа. Поисках спешно втора среща. На срещата отново бяха двамата му сътрудници. Единият от тях беше юридическият му съветник Пламен Богоев. Пред тримата казаха имената, оперативните работници и псевдонимите на четирима агенти. Единият бе агентът на РУМНО Андрей Луканов. Обясних им, че сега са длъжни в едномесечен срок да отидат в МВР или прокуратурата и да ме издадат. В противен случай подлежат на съд и лишаване от свобода. Оттам отидох в БНР и поисках 15 минути време. Осигуриха ми го. Обясних , че този закон е мерзавски и отново казах имената, псевдонимите и ОР-етата на агентите. От радиото отидох в шеста районна прокуратура. Там ме посрещна една възпухкава прокурорка Мариана Найденова. Подадох и листа с молба да бъда арестуван и съден по член 357 „а”, тъй като съм го нарушил тежко. Тя го прочете, пребледня, извини се и хукна по коридора с неестествена за телосложението си скорост.

Върнах се в редакцията на в. „Демокрация” и обясних какво съм направил, за да не дам възможност този меразавски закон да бъде блокиран. Направиха ми интервю и ме снимаха зад решетките на отрадата на дома-музей „П. К. Яворов”, който е съседен на редакцията. На другия ден интервюто излезе на първа страница.

Този текст така и не заработи. Луканов ме гледаше на кръв, а аз редовно се гаврех с него при среща.

Това е случката, която спря текстовете на един идиотски закон, гласуван в идиотския парламент от парламентарните идиоти и подписан от един президент, който не биваше да бъде избран.