ДИОГЕН

Главата ми отича

От мъки и съмнения.

Нима аз точно трябва

Фенера да запаля?

А виждам, други няма.

Сам съм.

Спечелих!

Макар за час!

Макар за миг!

За повече не мога.

И вече не съм сам.

След мен върви тълпата.

А пак съм сам…

Полека изоставам. Гледам.

Тълпата пак е сбъркала посоката.

Посоката показвам. Тръгвам.

Сам.

Тълпата ме подкача.

Жадувам самота.

Седя във бъчвата.

Седя

И пия сам.

От самота…

21.12.1989 г.