Прочетен: 1000 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2013 18:52
ВИКТОР ПОНТА/ ПОНТИЙСКИ/ И НАШИТЕ ПИЛАТОВЦИ
Румънският премиер Виктор Понта без никакъв срам се превърна в Понтийски. Ето думите му:
„…Като депутат аз мога да бъда против, но като премиер мога да бъда изцяло за, защото трябва да привлека нови инвестиции в Румъния…”
Тези думи се отнасят за разработката на златните залежи в Трансилвания и шистовия газ в Северна Добруджа. Това изречение е култово, защото показва пълната липса на национална стратегия, морал и обикновена шизофрения. По време на предизборната борба Понта уверяваше, че няма да допусне чуждестранните компании до добив на шистов газ в Румъния. Но веднага, след като стана премиер, се врътна на 180 градуса и отвори вратата на чуждите инвестиции. При комунизма това беше наричано „целесъобразност”.
Не искам да се впускам в критика на румънския премиер. Използвам го само, за да ви покажа, че между него и нашите пилатовци няма никаква разлика. Достатъчно е да спомена „Набуко” и „Белене”. Договорът за „Набуко” беше подписан от Сергей Сатанишев, а след това започна да говори, че това не е проект за газ, а опера от Верди. Но Верди е написал и „Ернани”, в която хорът на евреите е чудесно нещо, докато солото на Сатанишев е изцяло фалшиво и нагло.
Спомнете си каква комична драма преживя Бойко Понтийски докато беше премиер. Той по два пъти на ден говореше за проекта-сутрин, че спира „Белене”, а надвечер, че ще го продължи. Такова редуване на запек с диария би довършило за три месеца и най-здравия организъм, но не и селския тарикат Бойко Понтийски.
Ако се издигне паметник на българския политик, то той непременно трябва да е величествен, да е механичен-да кляка на всеки две минути и да се надупва наведен в четирите посоки със смъкнати гащи сутрин в 9 и надвечер в 17 ч. Що се отнася до лицето, най-добре е то да се мени на всеки час и да изрежда всички премиери и президенти на България. В почивните дни и на официалните празници да показват лицата на лидерите на т. нар. „политически партии” и шефовете на парламента. Около паметника да бъдат разхвърляни клекнали безполови гномчета с лицата на действащи депутати, министри и магистрати. Зад всяко гномче да има по едно тролче, което с вестник бърше дупето на гномчето и го следи с микрофон и камера.
Това е актуалното състояние на България от известно време. Някъде към 69 години.
Тагове:
Няма невъзможни неща
28 невероятни интериори, които всички би...