САТАНИШЕВ И ПЪРВАНОВ ПРЕМИНАВАТ НА ОКОПНА ВОЙНА

В последния момент преди официално обявената война между Станишев и Първанов последния разбирайки, че с щурм няма да победи, премина към окопаване и дълга позиционна война. Той се концентрира към управата на БСП и успя да вкара важни за него хора като Румен Петков, Кирил Добрев и други. Това означава, че войната ще се води с интриги и провокации както по места за тихи преврати, така и в ръководството. Защото наближават скорошни избори и в листите трябва да се вкарат хората на Станишев или на Първанов. При всички случай Първанов ще се постарае записът от Сливен да стигне до депутатите-социалисти от ПЕС. Неизбирането на Станишев за шеф на ПЕС е един от ударите, които няма как да се разминат. Възможно е към Брюксел да се изпратяти други непривлекатлни за Станишев информации. Неприятното за Първанов е, че няма да може да използва простотиите и престъпленията на т. нар. „Тройна коалиция” тъй като именно той я акушира. Но не бих се учудил, ако започне да прескача по-често на изток от България и да ходи на приеми и закуски в Руското посолство. Допускам и ходене на Запад, но съвсем близо до запасната ни граница, тъй като връзките му със сръбските комунисти са отдавна известни. От там ще получи достатъчно информация за някои прояви на хората на Станишев Той се нуждае спешно от външна помощ и покровителство, защото знайно е, че без външна помощ у нас нищо не става. В същото време надали ще си пробва лексиката против Борисов, тъй като неговата помощ му е много нужна в момента. По-скоро би предложил да синхронизират някои общи проекти.
Относно предсрочните избори съм писал още преди няколко месеца, че всичко сочи за предсрочни избори след конгреса на БСП. Сега конгресът мина и ще видим кой от вариантите ще се избере. Освобождаването на СДС от прегръдката с Костов и послушникът му Мартин Димитров също е показателно, че съвсем скоро предстои официалното обявяване на предсрочните избори. Нека не забравяме, че сега и президентът е от ГЕРБ-бившият комсомолски секретар на Гоце, но не Първанов, а Делчев. Това означава, че служебното правителство ще се състои изцяло под диктовката на Борисови неговите кукловоди.
Сигурен съм, че партийните листи за новите избори или са завършени, или остава съвсем малко за доработка. Подозренията ми са, че изборите ще се състоят в края на септември, което означава че оставката на правителството ще се обяви през втората половина на юни, но дотогава ще има достатъчно предварителна информация. Тогава хората са се върнали от отпуск, цените на плодовете и зеленчуците са ниски, парното не работи, учебната година е започнала и не предстоят големи харчове в семействата.
На пръв поглед БСП остана „целокупна”.Но едно по-внимателно вглеждане ще покаже, че това съвсем не е така. Приказките на Станишев и хората му, че правят сблъсък на идеи и политики няма нищо общо с истината. Там програми и стратегии не се правят. Достатъчно е да видим какво става по места и ще разберем, че БСП е един синдикат, който подбира търговци и бандити, които да хранят върхушката на БСП. Какъвто е и случая в Сливен. Партийният „живот” по места не е свързан със сондажи, срещи с хора и анализ на проблемите по места. Това блокира възможността да работи ефективно и на централната им администрация, ако тя изобщо има намерение да работи в тази посока. Кадри също не се подбират и подготвят. Клановият и приятелски подход са единствените начини за предлагане на кадри. Не че в другите т. нар. „партии” това не се прави, но в БСП се прави много явно.
Другата голяма лъжа е, че БСП не била лидерска партия. Още от самото си създаване преди 101 години тя е лидерска партия и има пирамидална структура. А известно е от геометрията, че на върха на пирамидата има само една точка. Като наследница на БКП в съзнанието на застарелият им електорат има само един лидери той е формалният лидер. Самият факт, че в техните редици спомените за Тато са машина за приятни спомени доказва това. Какво каза Първанов на конгреса: "Вижте как Борисов като локомотив тегли ГЕРБ."
Третата голяма лъжа е, че БСП е хомогенна партия и не се цепи. Самата БКП при създаването си през 1919 г.представлява една радикална просъветка отцепена част от българската социал-демокрация. След това се разцепва при т. нар. „ляв уклон”. Следват още множество разцепления, като се стигне до убийството на Иван Тодоров-Горуня. Но нека си спомним не толкова далечната 1990 г. Тогава БСП наброяваше над 1 млн. членове. Сега те са под 100 хил. Къде са останалите над 900 хил? Или в БСП масовото напускане на „партията „ им те не го смятат за разцепление? Няма що! Много удобно!
А ръководството, съставено от милионери и поддръжниците им-заблудени сиромаси не представляват ли едно разцепление на богата върхушка, лъжеща и мамеща бедния електорат с красиви банални думи и обещания, за да ги обере още повече. Но тава е вече лъжата за „социалната партия”. За да си узаконят милионите те направиха закон за „плоския” данък. Сега, когато вече ги узакониха и инвестираха, искат връщане на прогресивното подоходно облагане. Или както казва един цигански Бос: „Аз ако не ги лъжа-те няма да ми вярват!”.
Но не отчитат, че не всекиго могат да излъжат.
И излъганите ще стават все по-малко.