Босия :: НИКОЛА ФИЛЧЕВ-ЕМБЛЕМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.01.2011 20:53 - НИКОЛА ФИЛЧЕВ-ЕМБЛЕМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

Автор: bosia Категория: Политика

Прочетен: 2770 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 17.07.2011 22:18

Циреят се пукна! Потекоха гной и кръв. От тук нататък нещата няма да бъдат същите. Духът изскочи от счупената бутилка и взриви общественото мнение. Противниците на Филчев и филчевщината изведнъж станаха обект на внимание, а тайните му и явни защитници започнаха да се разграничават яростно от него или пуснаха в обръщение всякакви увъртания, оправдания и дезинформации. Проблемът с Филчев е знаков. Начинът, по който бе избран за Главен прокурор и начинът, по който бе оставен да „работи” е типичен пример за българския „преход”Ако трябва да обобщим с три-четири думи същността на прехода най-точното изречение е: „Преливане от пусто в празно”. Като се започне от създаването на българската „опозиция”, мине се през няколкократните ограбвания на населението и се стигне до кадровата политика във политическата, административната и съдебната власти се вижда, че нищо не е пипнато и не се е променило от времето на различните видове социализъм. Ще дам няколко примера: Разпусна се ДС, но се назначиха същите хора в „новите” служби. Нормативната база някъде се видоизмени леко, но на други места не се пипна дори. Разпусна се Института по история на БКП при БАН, но работещите там се устроиха в други институти или преминаха на работа във висшето ръководство на партиите или в администрацията. Георги Първанов-Гоце стана зам. председател, председател на БКП-БСП, а след това и президент. Неговият колега от института Евгени Дайнов стана „политолог” и основен съветник на СДС. Катедрите по марксистко-ленинска философия травестираха в „политология”. Юридическият и журналистически факултети напълниха партиите и новите медии с казуистика и квазижурналистика. Оформи се една практика за избор на основни длъжности в партиите, администрацията и съдебната система, която се състоеше в издигане на удобни и лесно манипулируеми хора. Спомнете си как Желю Желев стана президент. Нямаше решение на НКС на СДС. Луканов реши, няколко ченгета от СДС се съгласиха веднага и пазарлъкът стана. За сметка на всички нас. Това беше награда за признаването на изборите за честни. За негов заместник бе избран терористът Атанас Семерджиев. Петър Берон, на когото Желю бе обещал вицепрезиденството седеше на последната банка в Парламента като попикано мушкато и плачеше като малко дете. Този пример нагледно показва, че у нас няма същински политически партии, които да могат да носят отговорност. При нас нещата не се решават в политическото ръководство на партиите. Нещо повече, там изобщо не се поставят на разискване най-важните въпроси, включително кадровите. Тези неща се определят от една малка група хора, често нямащи нищо общо с партията взимат тайни решения, които след това просто се узаконяват с един подпис или дирижирано гласуване. Това означава, че у нас няма истински партии, които могат да отговарят за действията и бездействията си. Като прибавим и становищата на Великите сили нещата придобиват един гротесков характер. Ако си спомним как бяха „консултирани” всички важни решения в страната от 1989 г. насам не може да не забележим, че единствената разлика от времето на комунизма е, че тогава доминираше една велика сила при взимането на решенията, а сега кръгът се разшири. Което в никакъв случай не е напредък към демокрация и просперитет. СДС го държаха вързан на синджир. От самото начало основен фактор в него стана т. нар. КГП /Клуб за гласност и преустройство/. Този клуб си беше петата колона на БКП и затова беше фаворизиран. От неговите редици излязоха най-много „кадри” за парламента, президентството и администрацията. Сред тях мнозинството беше от бивши и настоящи комунисти, дори имаше двайсетина активни борци. На едно много високо ниво в йерархията бяха акад. Кирил Василев, Чавдар Кюранов, Стефан Продев, акедемик Шелудко и други. На практика те се бяха самоовласитили да правят кадровия подбор, защото заемаха всички важни постове в СДС. Нито едно прагматично решение не бе взето и реализирано. Образуваха се лобистки кръгове, но СДС не се администрира като партия. Не се подготвяха стратегии, програми и кадри, въпреки настояванията ми. Не се мина през лустрация, макар че всички останали държави от Източния блок не се поколебаха да го направят. Постепенно границите между управляващи и опозиция се смиха, та започнаха да си разменят членове. Петър Слабаков, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов и Стефан Гайтанджиев, които бяха от опозицията във Великото народно събрание преминаха към комунистите. От своя страна бивши партийни и комсомолски секретари навлязоха в СДС и станаха фактори при определяне на листите за парламента и общинските кметове, съветници и административни и дипломатически постове постове, магистрати. За пример ще спомена Снежана Ботушарова, Стоян Ганев, Леа Коен. Стана такава каша, че вече никой не знаеше къде свършва опозицията и къде започва БСП. Започнаха да влизат доста пари в СДС и това разпали българската страст към бързо забогатяване.С две думи още в самото начало опозицията беше разнебитена. Появиха се сини мравки и други най-различни инсекти-паразити. Достигна се до парадокси, като във Плевен, където едно семейство, Николчеви, имаше 5 гласа в местния координационен съвет, тъй като всеки един от семейството беше лидер на организация, членуваща в СДС. Това предопредели и бъдещето на СДС. Току виж, пръкне се някой нов кадър, а като провериш що за човек е се оказва, че или е комунист, или ченге. Стигна се дотам, че имаше хора, които имаха по 4-5 поста в организацията. Например, Петко Симеонов беше зам. председател на СДС, политически директор на вестник „Демокрация”, шеф на Агенцията за чуждестранна помощ, шеф на предизборния център и шеф на фондация „Демокрация”. Имаше и други дублирания, което не позволи на организацията да поеме правилната посока. Аз повдигнах този въпрос и обясних, че така не става демократична организация. Дадох пример с Петко и обясних, че петте поста, които заемаше изискват дневно по 8 часа пълноценна работа. Това прави 40 часа в денонощието. И като прибавим и 8 часа сън, се оказва, че Петко се нуждае от 48 часа в денонощието. Останалите или мълчаха, или като социалдемократите на Дертлиев рипнаха да го защитават и да ми обясняват, че няма да ми дадат Петко курбан да си направя. Обясних им, че аз мърша не ям, но окончателно се разбра, че от СДС нищо няма да остане. Тогава казах, че явно има център извън партиите, който реално управлява и че нищо добро не ни чака, а партиите на прехода ще изчезнат, когато свърши самия преход. По това време, през 1990 г. предложих да започнем реформа на съдебната система. Обясних, че по брой служители тя е най малобройна и в рамките на 3-4 години можем да променим кадрово, структурно и нормативно съда и прокуратурата, за да дадем възможност на правосъдната система да си свърши работата и да възстанови справедливостта. За съжаление нищо такова не се започна и сега ядем плодовете на това малоумие и явно клякане пред комунистите. Дано един ден протоколите на СДС да бъдат публикувани, за да се разбере кой-кой е. Надали някой, освен мен, ще приеме публикуването им спокойно и с вдигната глава. Този начин на действие на СДС се запази и при издигане на кандидатури за върховни съдии и Главен прокурор. Това бяха дирижирани назначения, които първоначално се съгласуваха /разбирай търгуваха/ с Андрей Луканов и групата около него. Така бяха назначени Иван Татарчев и Никола Филчев. Предложението за Филчев дойде от Васил Гоцев. Гоцев беше стар кадър и се въртеше в орбита около небезизвестния Ярослав Радев. Той, от една страна искаше да се отърве от Филчев, понеже около него в министерството имаше сериозно напрежение, а от друга страна заради заболяването му и принадлежността към ДС щяха да го направят удобен и лесно манипулируем. Одобрението дойде от Йордан Соколов и така се стигна до подписа на Иван Костов. По-късно те разбраха грешката си, но не успяха да направят нищо. Дядото на Филчев е бил бръснар. Поради дългия си език е бил притискан от властта, но не чак толкова, че да бъде семейството му малтретирано. Баща му е бил юристконсулт в туризма. Той е смятал, че децата му няма да имат кой знае какво бъдеще и затова е изпратил Никола в химически техникум, макар че интелектуалното му ниво е над средното. Да вземе занаят, както се казва. Но майката е работила 10 години като секретарка на командващия морската бригада във Варна, а след това е била секретарка на земеделската дружба за варненски окръг. Това и дава възможност да запише сина си в ЮФ в София. По-малкият син, обаче прави опит за нелегално минаване през границата. Хващат го и го пребиват. За по-сигурно вербуват и превербуват цялото семейство. В бъдеще това ще даде възможност на Филчев да направи кариера. Естествено, върху труповете на колегите си. Брат му, с помощта на ДС е изведен като „невъзвращенец” от България и се устройва в САЩ. И двамата братя се занимават с иманярство и нумизматика. Ангел има ювелирен магазин в Ню Джързи. Създава един от каналите за износ на културно-исторически ценности. Няколко пъти е хващан с голямо количество монети, но брат му и службите успяват да го отърват. От американска страна в канала участва един пенсиониран полковник от ЦРУ-Брайън Дженкинс. След завършване на ЮФ успява да стане асистент във факултета. Заедно с колегата си Владимир Петров-Бойлера са наставници на Владимир Тодоров Живков. Това току-така не става. Не може Сульо и Пульо да станат ментори на „принца” Прави се много яко проучване и се минава инструктаж. Още от Варна се занимава с бокс, но успехи няма. Бият го на поразия до подуване. По едно време беше пуснал, че е майстор на спорта и републикански шампион. Проверих в БСФС. Нямаше го дори при кандидат-майсторите. Но често посяга на обикновени граждани. Включително и на жени. През 1975 г. пребива колежката си Нели Боцановска. Разминава му се благодарение на застъпничеството на Ярослав Радев и проф. Стойчев. Боцановска дълго време остава без работа. След като става Главен прокурор и намира работа като сътрудник в Административния съд, за което сега тя му е благодарна в някаква степен. През 1987 г. пребива момче в трамвая. Арестуват го и седи в ареста почти седмица. Според закона при агресия следва задължително психиатрична експертиза. Прокурор по случая е Асен Арсов, който тогава е бил в СРП, а сега е в ВКП. Отново Радев и Стойчев се застъпват за него и го пращат при тогавашния Главен Прокурор Васил Мръчков. Самият Филчев ми е разправял как е стоял повече от 15 минути прав до него, а Мръчков нещо си е пишел и не му е обърнал внимание. В един момент му избиват бесовете и го заплашва с юмруци. Мръчков се сепва и бързо приключва преписката. По това време заедно с колегите си Огнян Герджиков и Георги Петканов вече са вкарали в затвора Колегата си Янко Янков, с когото са уж приятели. Това Янко разбира много по-късно, когато прочете материалите си от досието си в ДС. Псевдонимът на Филчев е „Самуилов”.Многократно е пребивал съпругата си Златка, която е била негова студентка и е доста по-млада от него. Пребивал я е дори когато тя е бил бременна в осми месец. На сватбата са му кумували Янко Янков и Огнян Герджиков. Бидейки съдия във Върховния съд има интересен случай. Един от гардовете на кърджалийския престъпен бос Ерджан Рашид-Роко се казва Дамян и е бивш старшина от гранични войски. Убива едно момче с бухалка. Делото стига до Върховен съд. Там Филчев му намаля драстично присъдата до три години условно, като за това получава пет хиляди долара. Разговарял съм с човека, който му ги е занесъл. Първоначално го е накарал без да ги докосва да ги смени за марки, а след това в български левове. Човекът е готов да свидетелства, но никой не го призовава. В правителството на Иван Костов е назначен за зам. министър на правосъдието. Ресорът, с който се занимава работи на тръни. Цари огромно напрежение.Една от секретарките му почива. Втората се разболява. От този период го познавам и дори се случи така, че аз го запознах с адвокатката Надежда Георгиева. След това те станаха близки и Надя ми е говорила многократно, че имащ общ бизнес. Общият бизнес е свързан с натиск върху бизнесмени при приватизация или за започване и спиране на дела срещу финансово обезпечени бизнесмени. Самата Надя обичаше да си посръбва, включително и през деня и ставаше още по агресивна и настойчива, отколкото беше в нормалното си състояние. Срещал съм я няколко пъти в Съдебната палата, където съм я виждал и побесняла от държанието му. В такива случаи тя заплашваше, че ще извади записите, които е направила при предаване на пари от рушвети. През 1999 г. тогавашният министър на правосъдието Васил Гоцев решава да се отърве от Филчев, понеже създава много напрежение в министерството. Сипе заплахи, обижда и замеря с каквото попадне подчинените си. Разговаря с Йордан Соколов, който тогава е нещо като кадровик на СДС и двамата решават, че след като е силно уязвим по линия на ДС и от изцепките си ще бъде послушен и изпълнителен. Предлагат го на Костов и той също се съгласява Филчев да бъде кандидат за Главен прокурор с подкрепата на СДС. При напускането му подчинените му от Министрество на правосъдието правят банкет, че са се отървали от него. Така в началото на 1999 г. Филчев става Главен прокурор въпреки душевното си заболяване, дискредитиращата го биография и престъпното си минало. Интересен е разводът му със съпругата му Златка. Тя е от Велинград-негова бивша студентка. Когато се жени /за пръв и единствен засега път/ е минал четиридесетте. Златка ражда момче. Но Филчев непрекъснато я ревнува, че му изневерява. Затова я „потупва” от време-навреме. Вероятно има известно основание, тъй като в леглото не е много кадърен. Има известен случай, когато на семинар на почивната станация на яз. Цигов чарк се залюбва с един прокурор от СРП. Филчев тогава е зам. министър на правосъдието и заставя всички присъстващи да пишат обяснения. Този метод е познат само в казармата и затвора. Един нормален човек не би прибягнал до подобни методи за нищо на света. Така или иначе се стига до развод. Самото бракоразводно дело се случва, обаче, кой знае защо в Шумен. Там председателката на съда е колежка на Христо Манчев. Той урежда разводът да мине бързо и да е изцяло в полза на Никола Филчев, който взима и детето. В резултат на това дело Манчев става първи зам. главен прокурор, въпреки, че познанията му са твърде оскъдни. Да не говоря, че в областта на прокуратурата е трагично неосведомен. Всъщност, той работи в Стара Загора няколко месеца като военен следовател и след това се мотаеше в Окръжен съд-Стара Загора без да работи кой знае колко. Баща му лежа дълго време в затвора за присвояване. Както се казва, крушата не пада по-далеч от дървото, защото сега Манчев „незнайно” как придоби собствен хотел. А иначе още си „работи” в ВКП. Борис Велчев може да каже защо го държи още на работа. И не само него. В този кюп са още Веселин Пенгезов-председател на Софийски апелативен съд, Никлай Ганчев-бивше военно-апелативен прокурор, Панайот Гнков, Андрей Икономов и много, много други знайни и незнайни паразити на прехода. Но да продължим с Филчев. До избора му за Главен прокурор се стигна след поредица перипетии. СДС оспори избора на ВСС и по този начин и избирането на Бойко Рашков за Главен прокурор. Не, че Бойко Рашков щеше да бъде това, което трябва. Напротив. Както няма значение, че сега Главен прокурор е Борис Велчев. Тук играта беше коя партия ще държи Главния прокурор, тъй като на власт бяха дошли комунистите от СДС, а комунистите от БСП бяха в тежък нокдаун след управлението на Виденов. Предстоеше много криминална приватизация и фигурата на Главния прокурор трябваше да бъде приемлива за приватизаторите.Току-що бяха минали фалитите на банките и много хора и от двете страни бяха незаконно забогатели за сметка на вложителите. И така двете страни на една и съща монета от СДС и БСП намериха „златното сечение” като се разбраха да няма съдени от банковите фалити и да се пусне „приватизацията”. Разбира се, този пазарлък се водеше не от ръководствата на двете политически „сили”, а от силно ограничен отбор, които се договориха да няма гонени и съдени за огромните далавери които се извършиха и предстоеше да се извършат. Съгласете се, че при това положение нямаше никакво значене кой ще бъде Главен прокурор. Така или иначе „политиците” се бяха разбрали. 17.12.2010

Нагоре