2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
.
.
Славянското въстание или Лютическо въстание от 983 г. е въстание на славянските вендски племена лютичи и ободрити, живеещи източно от река Лаба. То е израз на тяхното противопоставяне спрямо християнизацията и включването им в Кралство Германия под короната на Императора на Свещената Римска империя.
Предпоставки
След експанзията на Хайнрих I Птицелов и сина му Ото I, приключили с победата над вендите при Рехница, на изток от германските земи е създадено владението Саксонска източна марка под феодалното управление на Геро Железни. След смъртта на последния през 965 това владение се разпада на по-малки части. За да подобри контрола над тези населявани предимно от славяни земи, Ото I основава епископиите Бранденбург, Магдебург и Хафелберг, от които да се проведе активна мисионерска кампания по разпространение на християнството сред полабските славяни.
След смъртта на „Апостола на славяните“ архиепископ Адалберт Магдебургски той е наследен от Гизелхер. Последният има императорската подкепа, но не и одобрението на собствената си енория, като лютичите дори опитват да го убият. Ото II е на военна кампания в Италия, от която така и не се завръща, оставяйки малолетния си наследник Ото III под опеката на консортите си Теофано Склирина и Аделхайд Бургундска. Този политически смут изглежда удобен за славянските князе и вождове и през лятото на 983 г. те въстават в Ретра.
Ход на въстаниетоВ Саксонската източна марка лютичите прогонват църковните и политическите представители на централната власт. Епископските седалища в Бранденбург и Хавелберг са превзети, манастирът Калбе - ограбен. Според съвременника на събитията Титмар Мерзебургски към бунта на лютичите скоро се присъединяват ободритите от епископия Олденбург ин Холщайн, които през 983 г. дори нападат Хамбург. Набързо събраната саксонска войска успешно задържа славяните отвъд Елба, но последните необезпокоявани овладяват териториите източно от реката, включващи Северната (отнета от Дитрих фон Халденслебен) и Билунгската марки.
Лужица и сорбските марки Майсен, Мерзебург, Цайц не се включват във въстанието. За да подчинят отново територията след 985 г. имперските принцове в съюз с полските князе Мешко I, а по-късно и Болеслав I, предприемат няколко ежегодни, но безуспешни военни похода. През 1003 г. крал Хайнрих II сключва съюз с лютичите и от 1004 г. води войни вместо с тях с бившия му съюзник Херцогство Полша на Болеслав I. По този начин славянско-езическото управление на лютичите се запазва до XII век.
ПоследствияСлавянското въстание почти напълно спиране на заселването на немци на изток за следващите 200 години. Едва след Кръстоносния поход против славяните Албрехт Мечката и Хайнрих Лъва възстановяват немския контрол на изток от Елба, създавайки маркграфство Бранденбург.
Източници- Wolfgang Fritze, Der slawische Aufstand von 983 – eine Schicksalswende in der Geschichte Mitteleuropas. Eckart Henning, Werner Vogel, Festschrift der landesgeschichtlichen Vereinigung fьr die Mark Brandenburg zu ihrem hundertjдhrigen Bestehen 1884–1984. Berlin 1984, S. 9–55.
- Christian Lьbke, Slavenaufstand. Lexikon des Mittelalters. 7, Sp. 2003f.
ПП: Да не би и това въстание да е измислица на "фалшификаторите на историята"?...
български съветници в австрийската импе...
български съветници в австрийската импе...
Оботритите са славянско племе, което живеело на брега на Балтийско море в днешните райони Мекленбург и Холщайн. Бащата на Траско, Вицлаус II поел властта през 747 г., малко след смъртта на баща си Ариберт II (724-747). Като съюзник на франкския крал Карл Велики, Вицлав II тръгнал срещу саксите в Магдебург през 782 г. и опустошили армията им (вж Саксонски войни, средна фаза)... Това провокирало близкото славянско племе велети, които мразели франките, да се противопоставят, водени от Драговит... Воденият от франките контингент от оботрити, Сорби и Фризи прекосили Елба и Хавел и победили превъзхождащата армия на Драговит през 786 г. или до 789 г... Драговит бил длъжен да отдаде почит на франките и да приеме кръщението на своя народ от християнски мисионери.
/.../
"Най-ранното споменаване на славяните е в творбите на Прокопий Кесарийски, живял и творил през VI век. В тях славянският етноним е предаден на гръцки като склави, склавени, склауени, стлавени или склавини. Неговият съвременник Йорданес, който пише на латински, нарича славяните Sclaveni и твърди, че най-старото им название било венеди. Венедите са споменати през I век от Плиний Стари и Корнелий Тацит, а през II век – от Клавдий Птолемей."
Хроника Славорум (на латински: Chronica Slavorum) е документ, написан през втората половина на XII век от августинския духовник Хелмолд фон Бозов (също Бозау).
Документът описва експанзията на германските племена на изток и християнизирането на западните северни славяни в територията на съвременните Източен Холщайн, Мекленбург, Померания, Бранденбург и Скандинавия. Бозов дава детайлирано описание на вярванията, културата и обществото на славяните, които живеят източно от река Елба.
Фон Бозов пише, че южната стране на Балтийско море се обитава от славяните, като най-източно са русите, до тях са поланите, на север прусите, на юг бохемите, моравците или каринтиците и сорабите.
В първата глава се обръща особено внимание на особените добродетели на прусите, най-развитото славянско племе. Босов причислява прусите към славяните, макар днешната наука да ги смята за германско племе. Централен фокус на хрониката са събития, които се случват в земите от град Кил през Мекленбург и Рюген до Шчечин в Померания, в които основни актъори са славянските племена вагри, рани и поморани.
Хроника Славорум е продължена в началото на 13 век от Арнолд фон Любек (виж: Арнолди Хроника Славорум), а през 14 век е преведена на висок немски от Ернст, фон Кирхберг.
2. М. Тачков - Ако бях премиер
3. Дела
4. Деспи...
5. Стойнев
6. Светлана
7. Блогът на Стойнев
8. Блог. бг - правила
9. М. Тачков - Любовна балада
10. Публикации - сп. "Пламък"
11. "Изповедта на една компаньонка"
12. Плагиатска "стихосбирка"
13. "Добри да бъдем"
14. Най-хубавата
15. Молитва
16. Меджик
17. Две и 200
18. Да се завърнеш... Редактиране...
19. За държавата, цените, политиците и бюрократите
20. Всеки стих е път към Теб
21. Н. Николов
22. 22. Защо някои другари не са ми драги
23. Западният либерализъм е по-разрушителен от комунизма
24. Контрол чрез глада. Монсанто
25. Да бъдем максимално живи
26. М. Тачков - "Светлей, Училище"
27. М. Тачков - Светоглед
28. М. Тачков - Аз обвинявам
29. 29. Противоречия в автохтонната теория
30. Славянизация