Управляващите допускат преврата на 09 септември 1944 година, въпреки че са били напълно наясно, че се готви такова нещо – програмата на ОФ е била прочетена по радио Варна доста време преди преврата и не оказват съпротива на съветската армия, въпреки че е имало разработени планове за отбрана в случай на съветско нашествие. Без съмнение, това са били благородни съображения – от едни военни действия със сигурност са щели да пострадат най-много обикновените хора.
Днес, някакви смрадливи плъхове, изпълзели от дупките, където са се скатавали тридесет години заплашват с нов Народен съд. Заплахата с „нов Народен съд“ е на практика заплаха, която би била осъществима поне при две предпоставки. Първата е, че са необходими промени в Конституцията, които да допускат извънредни съдилища. При сега действащата Конституция, няма как да се проведе „нов Народен съд“.
За да се промени Конституцията по такъв радикален начин, трябва да се свика Велико народно събрание и това ВНС трябва да има някакво героично и напълно обезумяло квалифицирано мнозинство, което да гласува такава възможност или направо създаването на подобен извънреден съд.
Така стигаме до втората предпоставка. Тя се свежда до това, че за да настъпят такива събития, трябва някой да е взел властта „по много категоричен начин“ и изборите да се проведат „под дулата на калашниците“, съвсем като модела на путиновите референдуми в Украйна. Трябва някой да стои въоръжен пред избирателните секции и да „вразумява“ господа гласоподавателите, как точно да гласуват.
След това, същите тези с калашниците ще трябва да стоят въоръжени и около сградата, където ще заседава свиканото по описания по-горе начин Велико народно събрание, за да не би някой от депутатите да се обърка и да не гласува както трябва. Познаваме отечественофронтовския манталитет – изборите трябва да се печелят с 99 процента от гласовете, а гласуванията във ВНС ще трябва да са с пълно единодушие. По друг от „правилния“ начин ще могат да гласуват само народни представители, които междувременно са починали и с бягството си на онзи свят са предали каузата на новия съветизъм и на войнстващия български про-путинизъм.
Описаното по-горе не е мрачна анти-утопия. Това е най-вероятният процедурен сценарий за осъществяване на мечтата за „нов Народен съд“. Няма да коментирам надълго и нашироко психологическия профил на хората, които призовават за „нов Народен съд“. Те принадлежат към „утайката на обществото“. Изрично подчертавам, че тук имам пред вид не някаква „утайка“ по имуществен или по образователен критерий. Ни най-малко. Имам пред вид „интелектуалната утайка“ – пасмината хора, които са в тежко обсесивно състояние на омраза към всичко и всички. Сутрин те мразят себе си, а към обяд вече целия свят.
Ние добре познаваме хората, които мразят промяната, която се е осъществила през изминалите вече 33 години, с всичките й недостатъци и проблеми. Те я мразят, защото чисто психологически чувстват, че тя е занулила значението им в обществото. Така де, преди те са писали характеристики на младежите, които искат да кандидатстват във военно училище или пък са давали справки за общите настроения в квартала, където са се чувствали партийни феодали, а сега могат в най-добрия случай да „хейтят“ във форумите и под блоговете. Но тук въпросът не е да правим психоанализа на изметта, която, която иска да организира някаква нова мащабна екзекуция в стил „1ви февруари 1945 година“. Въпросът е за същността на процедурата, по която може да се стигне до такъв сценарий.
Отговорът е, че до „нов Народен съд“ може да се стигне само през насилствена смяна на конституционния ред. Само някакво драстично политическо насилие на някакво много добре въоръжено малцинство, радващо се на външна, а не на вътрешна подкрепа може да доведе до пародията на правосъдие, наричана „нов Народен съд“.
Няма как по законосъобразен ред да се предизвика смяна на Конституцията, която да доведе до възможност да се организира и проведе извънреден съд с параметрите на „Народния съд“. Дори и катаклизмични обстоятелства не биха могли да доведат до това. То е възможно или при чужда военна окупация, която е по-малко вероятна, защото България е член на военно-политически блок, който би възпрепятствал подобна „инициатива“ или при вътрешен преврат. Вътрешният преврат, разбира се би могъл да бъде осъществен само с много активна външна подкрепа от много мотивиран външен фактор, който има необходимите ресурси и компетентности.
Ние добре се досещаме кой би могъл да е този „външен фактор“. Там имат разни трибуквени структури, които не са останали без агентура в България. Но някаква тяхна „инициатива“ за радикален политически преврат в България не е възможна без създаване на масова обществена истерия и това е каузата, за която работят мнозина у нас. Повечето от тях работят напълно безплатно, изпълнявайки ролята на „полезните идиоти“, за които говори техният патрон – Владимир Илич Ленин.
Важното в случая обаче е, че от изложеното до тук става ясно, че призивите за „нов Народен съд“ на практика представляват на практика призив за насилствена промяна на конституционния ред и на държавния строй. Ключовата дума тук е „насилствено“. Няма как с „мир и блага дума“ да се свика „нов Народен съд“. Още повече, че ако се позовем на един от най-речовитите адепти на „новия Народен съд“ в българското блогово пространство (пиша „речовит“, за да не употребя някоя оскърбителна квалификация, за което изкушението е голямо), предвижданото извънредно съдилище ще съди буквално който му падне пред очите. Цитирам предложения списък на предателите, според вдъхновения коментар на въпросния индивид: „Ще помогне САМО Народен съд за предателите. Независимо какви- евроатлантици, блогъри, туркомани, газоексперти, шистоваци, дупедавци-корумпета и пр. ...“.
Очевидно е, че ставаме свидетели на призив, да се извърши държавен преврат, който да бъде последван от псевдосъдебна разправа с хората, които са дразнели по някакъв начин издигащата подобни лозунги реваншистка измет.
Разбира се, към изброените категории ще бъдат добавени и други най-различни категории хора – най-вероятно ще го отнесат и „бивши другари“, които са участвали в приватизацията и са се позамогнали според българските стандарти за това. Така де, за какво ще се прави преврат и ще се влага толкова пара в свирката, ако пътьом не се преразпредели собствеността в държавата. Преобладаващата част от проповедниците на новия Народен съд съзнателно или подсъзнателно си мечтаят да бъдат новата номенклатура, която ще обязди икономиката на новия държавен капитализъм, който естествено ще ни бъде предложен като комунизъм или като някакъв нов „суверенен путинизъм“. Хората ще му измислят име, не им липсва фантазия…
Но да се върнем към важното – призивите за „нов Народен съд“ на практика са призиви за насилствена промяна на конституционния ред и държавния строй. Това деяние е съставомерно и наказуемо според едноименния Кодекс, макар че в случая то се крие и гуши зад свободата на изразяване. Ако някой от ратниците на „новия Народен съд“ бъде запитан в съдебна зала как я вижда тази работа дето я пропагандира, той с пяна на устата ще доказва, че никога не си е помислял за някакви преврати, политически насилия и прочее. Просто ангел Господен ще слезе (най-вероятно по молба на Гундяев, пък защо не и повикан от някои членове на нашия Свети Синод) и ще осени хората с идеята за нов Народен съд и за нова, не бомбена но достатъчно дълбока яма на гробищата, където да бъдат своевременно „оземлени“ разни „евроатлантици, блогъри, туркомани, газоексперти, шистоваци, дупедавци-корумпета и пр.“. Останалото е свобода на изразяване и нищо повече.
Да, така е. Враговете на свободата най-добре знаят как да използват възможностите, които им предоставя демокрацията, за да я … унищожат. Това вече е ставало и тези хора са изучили в детайли опита на Адолф Хитлер и сговорната му дружина по обезсилването на Ваймарската република в Германия.
Впрочем, нацистите никога не са „закривали“ Ваймарската република, нито са отменяли едноименната конституция. Те просто „временно“ са обезсилили действието на едни конституционни текстове и са си дали извънредни права, позовавайки се на други конституционни текстове, използвайки всякакви процедурни еквилибристики. Тези техни действия са подсилени в редица случаи с референдуми. Ако питате, дали визирам с последното дейността на „Няма такава държава“, да точно това имам пред вид, макар че на този етап те още не призовават към „нов Народен съд“, а само работят над създаване на предпоставки за свикването му. За последното моля да не ме съдят за клевета – това е просто мое предположение и част от свободата ми на изразяване.
Така че, без да давам съвети на специализираните органи и служби, които трябва да наглеждат подобни наглеци и инициатори на масови псевдосъдебни саморазправи, бих по-скоро обърнал внимание на широката общественост. Да си отваряме очите на четиринадесет и да сме готови да пресечем подобни сценарии по същия начин по който през 1991 година беше пометен режима на така наречения ГКЧП (Государственный комитет чрезвычайного положения) в Съветския съюз. Помните московчаните, излезли на улицата, които пресякоха ентусиазма на Генадий Янаев, Язов, Крючков и другите злополучни превратаджии.
Е, СССР е упованието и вдъхновението на визираните в този текст тривиални мерзавци. Нека им напомним, че има примери точно от историята на СССР, които можем свободно да използваме за демократични и антитоталитарни нужди. С техните камъни по техните глави.Тагове:
Мавзолеят на Ленин (Приказки за вампири ...
© Столична община като Отечествения фрон...
Никой не бива да бъде съден единствено в...
Бая вълна от еврокостенурка - приятелски...
Какво мислиш, става с Данаил Крапчев, злостен рупор на фашизма, както ти и други такива днес на "евроатлантизма"? Абе ти си много кръгъл тъпоъгълник- казваш му, "ще сменим системата и ще накажем грабителите, злодеите"- то дудне "как не можело да стане със сегашната система"..
10.09.2022 08:33
Моите адмирации за написаното от Теодор Дечев, защото казва Истината и разкрива истинските намерения на малоумната рубладжийска сган спрямо будната, осъзната част от народа български!
2. "Най-доброто" от политологическите публикации в блога.
3. Един млад политолог - блогът на Тодор Райков
4. Нов икономически блог на проф. д-р Румен Младенов Георгиев
5. Блогът на асистента за икономиката, такава каквато е.
6. Изтегли си книгата „България и Украйна – цивилизационни разломи и политически успоредици“
7. Мартин Димитров
8. Блогът на Теодор Иванов - Кобата
9. Блогът на Мариан с историко - политическа насоченост
10. Свалете си книгата „Индустриални отношения и сигурност – част първа. Социални концесии в колективното договаряне“
11. Кой призна и кой не призна Косово - цялата сага, ден след ден ...
12. Блогът на Никола Дръндев - Подло пионерче
13. МамкаМу - богът на Юрий Александров
14. Блогът на Евгения Тодорова
15. Бизнесът, правата на човека и корпоративната социална отговорност между доброволността и регулациите
16. Интервю за враждебността между "системните" партии, за ерозията на политическата система, за социалдемокрацията и за други неща
17. Изтегли си книгата "Гъвкави форми на работа и (пост)индустриални отношения в страните от Централна и Източна Европа"
18. Изтегли си книгата "Социалният диалог в частния охранителен сектор"
19. Изтегли си сборника: „България на прага на ЕС: тристранното сътрудничество и развитието на индустриалните отношения. Сравнителни модели и анализ“.
20. Изтегли си книгата "Иновации в колективното договаряне" с автори: Теодор Дечев, Боряна Стойчева и Веселин Илков
21. Изтегли си книгата "Взаимодействие между институциите и индустриални отношения" с автор Теодор Дечев
22. Social Security Watch - Блогът на Емилия Милчева
23. Блогът на Радослав Пашов