ПАТЕРИЦА
                                                                          На дъщеря ми Иглика

Понякога вярата
ми изневерява.
Тогава един глас нарежда:
-Не спирай!
Напред куцай,
Подпрян
на крехката
патерица-надежда!

Измамна любов,
фалшива раздяла.
Зад ъгъла скука поглежда.
Ритъма сменям
и здраво се хващам
за старата
патерица-надежда.
 

Омеква походката
посоката сбъркал.
Омраза
душата зарежда.
През болка и сълзи,
пространство и време
прелитам
на куц крак-надежда.

28.08.1989 г.
ЦСЗ