Постинг
13.11.2011 15:02 -
ОЩЕ ЕДНО СТАРО СТИХОТВОРЕНИЕ
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 1888 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2011 15:02
Прочетен: 1888 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 13.11.2011 15:02
ЗАНАЯТ
Две хищни ръце
ядно потръпват, душат,
свили пръсти под ноктите с мръсно,
около моята шия.
Не мога да викам, шептя.
Въздух не стига.
Такава е службата на тези ръце.
Не могат друго да правят.
Например, портрет да рисуват,
жито да сеят, да галят…
Могат само да стискат
моята гуша.
Две устни-тънки и тръпни
целуват очите ми лепкаво
и продължително,
и подозрително.
От тях нищо не виждам.
Дори това,
което става със мен.
Такава е тяхната служба.
Не могат на флейта да свирят
или сълзи да сушат.
Могат само да заслепяват
на волята погледа.
Два влажни езика
от страст треперещи-
по един във всяко ухо
възбудително,
възмутително,
неприлично ме ближат.
Приятно е.
Какво ти приятно!
Влудяващо е!
Но защо наоколо е тъй тихо и пусто?
Къде са птиците?
Нали ужким е пролет?
Такава е службата на тези езици.
Да събуждат първичното в мен,
за да изкарам в сляпа ерекция
своя живот.
За да не чуя
песента на славея
и плача на детето си.
Една малка капка
Беззвучно
капе по моето теме.
Една малка
монотонна,
многотонна капка
събужда в мен дива болка.
Дави съзнанието,
парализира волята
и спъва моята мисъл.
Такава е нейната служба.
Не става за глътка на житния клас
или за бисер
върху детската бузка.
Може само да дави
човека.
Тези мръсни нокти
научиха тялото
чрез кожа да диша.
И да крещи
чрез ултразвук-
като делфин.
Не, като прилеп в тъмното.
Тънките, заслепяващи устни
ме заставиха
да виждам с прозрения.
Езиците влажни
разгониха бясно плътта ми.
Изпълних своите каверни
с пулсираща кръв.
Превърнах душата си
в огромна
ушна раковина
Останах жив, защото ме убиват непрекъснато, а аз възкръсвам след всяка смърт по-жив и се превръщам в светлина. Такава е службата на поета. Да свети. 25.05.1989 г.
Останах жив, защото ме убиват непрекъснато, а аз възкръсвам след всяка смърт по-жив и се превръщам в светлина. Такава е службата на поета. Да свети. 25.05.1989 г.
Търсене