Христо, В журналистиката и писателството има едно правило, което е желязно. Когато цитираш някого се пише името му, а не се присвоява труда му. Присвояването се нарича плагиатство и означава литературна кражба В статията си „ Около Пъпката пъпчасват и вестниците” от 13.04.2011 г. си използвал цели пасажи от моята статия „ОПИТ ЗА АНАЛИЗ НА ПРОЕКТА „ВАЦОВА ГРУПА” две седмици преди това на 29.03.2011 г.. Прочетох я и написах във форума забележката си. Ти се изхитри да изтриеш забележката ми, за да не я видят читателите. От това нищо не печелиш. Напротив, читателите те ще разберат как си писал досега. Мен ме крадаш не за пръв и, вероятно, не за последен път. Дълго време от фейлетоните ми крадяха сценаристите на Слави Трифонов и други подобни. Разбира се, това в началото ми беше любопитно, защото никой не краде дреболии, освен клептоманите, които крадат просто от вътрешна необходимост. Колкото и да крадат не могат да откраднат най-важното-перото ми. Не могат да откраднат светогледа ми, интерпретациите ми… Когато човек няма сили да се извини за грешката си, той не получава и прошка. Съжалявам, че на Разпети петък се налага да пиша този текст. Но „честта задължава”, както казват французите. Ако имаш чест, извини ми се. Босия

Въпреки че трябва да пиша по въпроса със закъснение, просто сега попаднах на възражението ви и съвсем коректно мисля да споделя тук неудобството което съм предизвикал в теб, а сега и в мен. Не съм трил никакви коментари, има някаква грешка тук, не е в стила ми. Истината е, че подготвяйки материала за Любо Пъпката попаднах на Ваша статия, в която са синтезирани доста от общоизвестните факти около персоната и скицирах в първоначалния текст - факт, който не отричам, но при публикуването на текста /първия/ неистина сега констатирам сходството, за което говорите. След това пуснах продължението на моята статия, за която ме упреквате. Няма проблем да премахна първата статия или да отбележа Вашия първоизточник. Иначе - независимо от объркаността при публикуването на първоначалния текст най-искрено ви се извинявам, защото знам колко е тежко за всеки автор нецитирането на написаното от него. Така че - извинявам ви се! Досега не съм попадал в такава ситуация и искрено съжалявам за нея.
Христо Марков