Постинг
28.01.2011 10:17 -
КАК БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ ПРАВЯТ КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ
Отдавна, през далечната 1972 г. работих като екскурзовод в курорта „Албена”. Имах един колега, Сергей се казваше, който беше щур и гавраджия колкото си помислите, ама двойно. Сега има ден за всичко. Ден на бащата, ден на жената, ден на миньора, ден на монтьора и т. н. Но тогава имаше само ден на труда и ден на различни победи. Та той измисли деня на тревата, който представяше като традиционен български празник. На този ден извеждаше групите на една поляна и ги караше да се натискат, целуват и търкалят на тревата. То, всъщност, май си беше така по онова време, защото в хотел не можеше да преспиш, ако по паспорт жената, с която искаш да се чифтосаш, не ти е съпруга. И се налагаше да се осеменяваме по полянките и парковете. Т. нар. „кърска любов”.Друг номер, който беше измислил и прилагаше беше със сутрешната закуска. По порцион се полагаше чай. Това бяха пакетчета английски чай с конец и етикетче. Когато идваха групи от Средна Азия, той ги караше да лапнат пакетчето, а конецът и етикетчето висяха от устата на туристите с тюбетейки. Те не бяха виждали такива пакетчета и не знаеха как се използват. Европейските туристи се попикаваха от смях при гледката.
И на мен се наложи да прибегна до подобен род мероприятия когато в една от моите групи се намери една зла бабичка, която непрекъснато ме тормозеше с въпроси и се оплакваше на секторния ми началник Щерев, че не съм подготвен и нищо не им разказвам за курорта и околните места. По една случайност, това се оказа вдовицата на знаменития лекоатлет Владимир Куц. Та Щерев ме повика и ми каза да измисля нещо, защото бабичката е много агресивна и го заплашила, че ще отиде по-нагоре.
Какво да измисля? Курортът беше съвсем нов и нямаше нищо интересно. Тогава прибегнах до метода на Сергей. Йордан Йовков пи помогна много, защото разказвах пиесата му покъртително сантиментално и посочвах мястото, където е извършено престъплението. Старото корито, което беше превърнато в ресторант стана кораба на капитан Блъд, който по погрешка попаднал в Черно море, заразил се от туберкулоза и умрял в залива на „Албена”. Бабичките го приеха за истина и ме похвалиха пред Щерев. След това ги водих до една поляна близо до къмпинга, където ходеха бедните гларуси да преспиват нощем и огнището им се превърна в хайдушки табор. Помолих ги да не чоплят земята, защото е пълно със скелети и черепи на изклани турци и чорбаджии, а заровеното имане носи проклятие и смърт.
Така без да искам, заедно със Сергей поставих началото на културния туризъм. Сега, когато си помисля съм можел да разширя значително обсега на културата като посоча дървото, където е била вързана люлката на народите или апартамента, където е отсядал с 12 русалки бог Нептун.
Колкото и да е парадоксално, една значителна част от туристите вярваха в тези небивалици и оставаха много доволни. Ако бях погледнал сериозно на тези неща можех да стана главен редактор на в. „Работническо дело”.
Има един стар тоталитарен виц:
Умира един праведник и се качва на небето при свети Петър. Той го разхожда из рая също както аз разхождах руските групи и му показва забележителностите. Накрая стигат до една камбана.
-А това какво е?-попитал праведникът.
-Това е детектор на лъжата-отговорил свети Петър.
В този момент камбаната звъннала.
-Какво стана?-запитал праведникът.
-Никита Хрушчов/ Тогавашният лидер на КПСС/ чете доклад в Кремъл-отговорил Петър.
След малко пак звъннала.
-Сега Тодор Живков има среща с кооператорите от село Горно Уйно.
Прибрал се праведникът и легнал да спи. Към четири часа сутринта камбаната заблъскала като Бойко Борисов гаджето на щерка си. Рипнал уплашен праведникът и се затичал при шефа на Рая.
-Какво става, свети Петре, пожар ли има?
-Спокойно, момче просто излиза сутрешния брой на вестник „Работническо дело”-отговорил Петър и полегнал.
Който има чувствителни уши всяка сутрин чува оглушителния звън от печатниците, а през деня при всяка емисия новини от електронните медии. Отделно от Министерския съвет, Президентството и Народното събрание целодневно звъни рапсодията „Чувайте сега какво ще ви излъжа!”.
Като продължител на славните традиции на „Работническо дело” /Ние го наричахме „Разбойническо дело”/ вестник „Дума” спокойно може да стане орган на културния туризъм, макар че конкуренцията сега е много голяма и могат да си го разделят по ресори и интереси.
28.12.2009 г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене