Постинг
19.06.2019 13:21 -
ЕДНА РАЗХОДКА ПО ОБРОЦИТЕ НА СВЕТАТА ПЛАНИНА - 1
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 821 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2019 14:06
Прочетен: 821 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 19.06.2019 14:06
В няколко постинга ще покажа оброци по Светата планина, наричана още Манастирище, а също и Мали Понор. Тази ниска, не много пригодна за живот планиина поради суровите си климатични услоия е била център на християнски култов комплекс, обхващащ двете страни на Искърския пролом, Малата планина, пролома на р. Ерма и планината Видлич от отклонението й от вр. Ком до края й малко след Пирот. В гози регион е имало, има и сега, действащи скални манастири като този при с. Ръсовци - огромен! - и през с. Разбойна, доста по-скромен. Комплексите от манастири в този регион са унищожени от турците при нашествието им тук през ХІV век. Днес на местата на някои от тях има поставени оброчни кръстове от различен тип, всичките дело на майсторите каменирезбари от с. Гинци, изявявали се до 1950 т., когато дейността им бе забранена от народната власт. Част от тези кръстове са почупени от партизаните след 1944 г. и в България и в Сърбия /б. м. Западните покрайнини/ - явно приказът е дошлъл от един Център - после почупените елементи са били слепени несръчно от хората в региона около оброка с циментово лепило. Давам пример с разкошния кръст, дело на големия майстор бай Георги Герин в центъра на Гинци. Той е огромен, но са го почупили. Друг разкошен почупен от партизаните кръст е този в манастира "Свети Николай" между селата Суково и Поганово. Почупен от сръбските партизани е и оброчният кръст при с. Височка Ржана, но децата на потрошителя на кръста са поръчали нов и са го побили на същото място. Това не вярвам да е приказ, а молба за нещо към Бог. Залепените кръстове обаче вече не са оригинални, от тях липсват частици. Тези кръстове са обект и на други престъпления. Кръстът пред мемориала на НДК, дело на същия този майстор, бай Георги Герин, беше на гроба на един овчар от с. Гинци, бай Цветко, от къдеето бе окраднат една нощ, надписите изтрити и после побит пред мемориала до НДК. Групата по грабежа и обезличаването на кръста бе:
Иван Костов,
Ангел Ахрянов и
кметът на с. Гинци, чието име не си спомням в момента, днес почиващ от делата си в съседния гроб, от който бе откраднат с техника огромния каменорезбен кръст, тежащ към тон.
Неверници! Вместо да поръчат кръст за тези мъченици, дали живота си за свободна от съветската окупация България, те "увенчаха" паметната им плоча с откраднат кръст от гробище.
Тези манастири по светите за нас места са строени след покръстването на България. Местата, където те са строени са били определяни според изискванията да има наблизо вода, да има достъп до мястото, което трябва да бъде красиво. Почтии до всички манастири достига или преминава близо до тях римски път, по който монасите са превозвали или пренасяли до манастира строителни материали. След построяването им пътят е осуурявал достъп до манастира за хората от региона. Давам пример с манастира до с. Горна Горновица над с.Искрец. Той е на изкючително красииво място, като покрай него преминава римски път, а точно където той започва в най-ниската му част има извор, аязмо.Изворът, природната красота и пътят до мястото за манастира, това е било определящото къде точно да се построи той
Сега ще запоочна с една разходка от с. Цъфтитрън в посока на махала Бърдо, под която е имало огромен манастирски комплекс. Този регион, в землището на с. Искрец, преди Деветото е имало многобройно население. Пропъдено от родните си места поради отнемането на собствеността на хорат,а регионът се обезлюдява. Потомците му бяха натикани в панели предимно в София, където се родиха децата им и връзката с родния край, със земята и стоката се прекъсна. Така бе подменена и ценностната система на родените в панелите, за чиито стремежи в живота по време на пазара запазвам компетеннтно мълчание. Днес тук и там има по някоя баба - старецът вече е починал - останала да умре в родния си дом. С камъните от оградите на манастира и от сградите му е построено селото, Бърдо, настлани са улиците и има още много камъни. Имаше наколко семейства в това село, но цигани от квартал Тунел №8 откраднаха жиците им и останали без ток, последните жители напуснаха махалата.
Голям е бил гози манастирски комплекс, но пък отсреща на ската на Малата планина до с. Дреново е имало още по-голям, мнастир, от който е остала оградата. Тя няма край. Камъните вероятно са били приватизирани за строежа на селото, защото тук камъните са ронливи, а тези са карани от друго място.
Приятна разходка с мен, макар и тъжна и размисляща, по това непознато за хората чудно кътче, разрушено от чужди завоеватели кътче, част от него ппридадена към Сърбия от ноьойските идиоти, възстановено в някакав степен и после разрушено окончателно от сталинизЪма,още жив в душите на непоправимо увредените българи от БСП. За непознаващите този исторически за България регион картините, които ще покажа ще останат мъртви онятия, но ако един само, случайно влязъл в постинга ми се развълнува от тях и реши да опознае тези места, аз ще бъда доволен.
Произходът ми не е от този край, но като българин имам интерес към него, защото това е част от нашата древна история.
Известният от времето на соца рационализатор Аспарух, гаснещ в бедност, застрашен да се срути къщата му над него....
Мутродърводобвниците яко секат гората. В момента има напаст на корояда, който яде кората на белия бор и покрай таза напаст на всички дървета от този вид, та и на мчерния бор е вменено, че са болни и мутрите трябва да ги изсекат...
Карстов извор, под който има махала. За да има населено място в планината, трябва първо да има вода за хората и животните.
Вижда се и от неспециалисти, че това са посечени здрави дървета, набедени за болни.
Загаснало бащино огнище
В центъра на стимката се виждат няколко изсъхнали бора. Убеден съм, че по документи всичките от тази гора се водят болни...
Място на къща, вече я няма. Останала е прекрасната природа около нея.
Планината Манастирище. Годеч е в тази планина.
Тукпред една ограбена къща си намерих едно чисто ново канче с особена, красива форма, изхвърлено от крадците, защото не може да се вземе нищо за него. Прибрах го, ползвам го и ми напомня за тази махала. Някоя булка го е купила за дава мляко на децата си, но се е наложило на семейството да напуснее дома си. Всичките, преселили се от тук са в София.
Лишеи по камъните
Стъпих на римския път от с. Цъфтитрън. От селото започва
още един към село Манастирище.
Тези къщи са от махала Войнишка
Място за сбиране на ловци-пиянища. Тук дивеч има много, всякакъв.
Преди 2000 години хората са ми направили път да отида до оброка, който смятам да почистя от подраст, надвиснали клони над него и тръни.
Черни връх, Резньовете и Скопарника на Витоша
Първите цветенца
Училището в махала Бърдо. Обезджелезено, обездограмено, обезджичено от ромовете на квартал Тунел №8. С газова резачка са орязани металните подпори.
Гънката на Манастирище, мв която на завет е махалата.
Поглед към Чукава с много голям зум
Останки от оградата на манастира
Това остана от малките населени места след колективизацията по сталински тип.
Такива камъни в региона няма, взети са от манастирските огради и руините.
Були /градски лястовици/ живеят сега в напусната къща.
Изглед към Средния Понор. Това е село Дорбавица, старо име Загъжане.
Специалистите ще различат въглищния пласт.
Подмахала на махала Бърдо. Там има иизвор, оот който вероятно вода по гратачен път е достигала до манастира.
Причудлив камък в двора на манастира
Инстлумените ми - клонорез, лозарска ножица и трион, с които
имах намерения да почистя оброка. Но не се наложи, някой като
мен ме беше изпреварил съвсем наскоро и много грижливо.
Вторият от времето на побиването му тук кръст.
Най старият кръст от бигор
Най-новият кръст, такъв има само още един, в двора на
църквата в с. Брезе. Ще го покажа в следващия постинг
за сравнение с този. Майсторът е бил един и същи човек.
Нещо много велико...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18392