ЗА ВЧЕРАШНИЯ, ДНЕШНИЯ И УТРЕШНИЯ ДЕН

Как започват българските приказки?

Много показателно!

Те започват с: „Имало едно време…”

Това нещо гвори ли ти, читателю?

Ако не ти говори нищо, по-добре не чети нататък. За теб няма смисъл.

Но ако анализираме тази фраза, както и последвалата красива, героична и вече невъзможна история ще стигнем до едни нелицеприятни факти.

Героизирайки и естетизирайки миналото, човек незабелязано за себе си остава с впечатлението, че днешният ден е по-лош, по-грозен от вчерашния. Тогава е било романтично, красиво, мъжко време, в което човек може да се изяви до такава степен, че да стане герой. Било в приказка, било в песен или легенда. А днешният ден е досаден, скучен, безпереспективен. Камо ли да мислим добро за утрешния ден.

В основата на апатията на българина стоят две неща-източното православие и фолклора. Знам, че и за двете ще събудя тролската неуморимост и ругатните на немислещите.

Ще го преживея за пореден път.

Че миналото дърпа назад българина/и не само него, разбира се/ е факт. Неприятен, смрадлив и унизителен, но факт. Достатъчно е да погледнете социологическите сондажи, стандарта на живота и видимата апатия на обществото.  Дори пред очите ви за няколко месеца или години активни люде стават апатични и уморени.

Какво означава това?

Отговорът е прост. Българинът няма кауза. Няма такава истинска цел, която да го заставя да работи или протестира ежедневно, ежечасно за нея. Тук не става дума за материални неща. Те са лесно постижими по много начини. При едни с труд, при други с мисъл, при трети с наглост и престъпления, но придобиването на вещи и имоти не е проблем. Проблемът е в душата на българина. Там е студено и тъмно, и ако влезе случайно някоя светла идея, тя ще разбере, че не може да пребори тъмнината там и ще избяга от това студено, тъмно и пусто място.

Всеки човек има право да приеме и чужда идея за своя. В това няма нищо лошо, ако идеята е добра за повече хора. Нека наречем тези хора общество. Ако обществото е критично към общите идеи и самокритично към собствените си грешки или пропуски то ще се развие и ще успее да прокара такива правила и норми, които заедно с един здрав морал могат да го вкарат в днешния ден и дори да го накарат да се замисли за утрешния. Тогава неочаквани и лоши изненади ще се случват значително по-рядко и ще нанасят по-малки поражения. Изграждането на стени, както като индивиди, така и като общество не решава трайно проблемите. Този проблем не е свързан с преодоляване на препятствия, а с предвиждането им и търсенето на технологични решения. Това скоро ще го разберат унгарците, но при нас очаквам значително по-бавно, по-болезнено и лъкатушещо развитие.

Ще ви дам един пример:

Дали Ивайло е бил свинар или зелка /лахана, гр./ е съмнително. Но че кандидатът за кмет от БСП на г. Пловдив Георги Гергов е точно такъв е факт. За последните 25 години той доказа, че със силните се държи като келнер, но с обикновените хора държанието му определено е свинско.  Сега неговата свинска партия го издига за кмет. Резултатите ще покажат недвусмислено колко пловдивчани се чувстват до такава степен свини, та да се оставят в ръцете на един свинар.

Друг пример е Ценко Чоков. От няколко дни по известни съображения на една управляваща „партия” него го накачулиха репортерки и се опитват да му докажат, че е мутра и бандит. Чудесно!

Но защо същите тези медии и репортерки не се огледат към „Дондуков” 1 и не се сетят, че Чоков и Борисов бяха от една групировка, наречена СИК. И защо един бандит от СИК може да бъде министър-председател, а друг-да не може да е кмет на село?

Странен слугинаж!

Нормалните медии търсят и подготвят журналисти, които да се борят за точната и навременна информация, която да дадат на обществото и по този начин да просперира както обществото, така и индивида, така и държавата като цяло. У нас старият комунистически тарикатски начин за дезинформация и слугинаж надделява и журналистите ни са безгръбначни, безотговорни и вредни. Те не гледат в утрешния ден. Пет пари не дават и за днешния. Тях ги интересува статуквото и нищо друго. 

Разследвания?

Е, правят се и разследвания но по такива проблеми и по такъв начин, че да натоварят с вина едни бандитчета от средно или ниско равнище. Горе не се пипа нищо.

Живеейки в миналото българинът се оказва в капан. Той, в морално отношение, се оказва мъртвороден, и това, че мърда като сперматозоид не означава, че живее пълноценен и значим живот. Той е като хвърлен камък, който бързо пада на земята и чака следващият глупак, който ще го запокити в неизвестна за него посока. И това го устройва по неизвестни причини. Когато му е удобно, той се оправдава с „другите”, а когато е сам в главата му има само една „идея”-как да измами „другите”.

Започвам да си мисля, че живея между зелени еуглени, амеби и чехълчета. Отвреме-навреме срещам някой журнаГЛИСТ и някоя пиявица.

Дали да не перифразирам най-глупавата фраза от онова време така, че да свърши малко добра работа?

Пролетарии на умствения труд! Мислете и действайте така, че да вкарате българина в днешния ден, да му отворите очите и ушите и да го превърнете в homo sapiens!