КАК СТАНАХМЕ СОБСТВЕНОСТ НА ДЪРЖАВАТА
Вчера моя близка приятелка, която живее в Италия си подмени задграничния паспорт. Обади ми се по телефона и ми каза, че на него пише:”Този паспорт е собственост на република България”.
Вдигнах телефона и се обадих на съответните институции. Обясниха ми, че паспортът е собственост на държавата, защото след като изтече срока му, аз съм длъжен да го върна на държавата. Това никак не се вързва с документ, издаден на мое име.
Държавата издава десетки и стотици документи на мое име. Включително и документи за собственост. Това означава ли, че всички тези документи са собственост на държавата? Ако е така, това противоречи на Конституцията. В такъв случай, ако се отнася само за паспорта ми, тогава трябва да подпиша договор с държавата за временно ползване под аренда или по друг начин за собственият ми паспорт. В същото времеслед като е собственост на държавата, тя може да ми го отнеме когато си иска и по какъвто си иска повод. Всеки един прокурор или полицай може да ми прибере паспорта без ясни и точни основания и да осуети мое пътуване, накърнявайи правата ми, финансите ми, чувствата ми. Така се превръщам в един придатък на държавата.
В същото време този текст на Закона за задграничните паспорти обслужва единствено държавните чиновници, но за моя сметка. Моето право на придвижване, гарантирано от Всеобщата харта за правата на човека и Европейската харта за правата на човека отива по дяволите, ако на някой дръвник му хрумне да ми вземе паспорта. Ако държавата я е страх да не се фалшифицира моя задграничен паспорт, нека увеличи подготовката и регулацията на съответните институции, които се страхуват от това, но не и за моя сметка. И ако говорим за фалшификация на паспорти, те и сега стават, при това задължително с помощта на държавни служители. И така аз ставам заложник за престъпната дейност на държавните служители и на идиотите от законодателната власт.
Този текст трябва да бъде съгласуван с конституцията, а той не е. Никъде в конституцията не е обяснено моето отношение към личните ми документи, включително и на задграничния ми паспорт.
В нашата държавица законът не обслужва гражданите, той обслужва институциите, а мен ме управлява. Така е вече 70 години. Затова не се учудвам, че една значителна част от българските граждани напускат страната и чакат с години да се сдобият с чуждо гражданство.
Просто България е мащеха за гражданите си.
Тагове:
ЩЕ ИМАМЕ ЛИ И ВТОРА ЦЕНТРАЛА НА ФСБ В БЪ...
Националистически терор: Турски маанета ...