ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НЯМА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
У нас всичко е сбъркано. Лявото е дясно, а дясното-ляво. Вместо свободен труд, се трупа трудов стаж. Вместо да обработваме земята и да продаваме на изток и запад качествени и вкусни биохрани ние внасяме боклуци. Вместо просвещение баламосваме децата. Вместо литература и журналистика правим чалгаристика и улични романи.
Същото е и с партиите. Ние нямаме такива. Ние имаме финансови дружества, които се занимават с всички видове престъпления, за да напълнят торбата с пари и с тях да купуват гласове, медии, социологически агенции и ПиАр. През 1990 г., когато БКП стигна над 1 млн. членове написах следната аритметика:
Републиканската партия в САЩ при 270 млн. население /тогава/ наброяваше 100 хил. човека.Това означава, че всеки член на Републиканската партия работи ефективно с 2 700 американски граждани. БКП /БСП/ при по-малко от 9 млн. население / тогава/ има 1 млн. члена. Това означава, че българският комуняга работи ефективно с 9 човека. Ако искаме да разберем КПД-то на двете партии просто разделяме 2 700 на 9 и получаваме числото 300. Точно триста пъти републиканецът е по-ефективен от БГ комуниста.
Това е.
В момента нашите партии искат и имат многохилядни членове. Естествено, те са неподготвени, неефективни и искат да трупат пари от членството си. А всъщност за една нормална партия у нас са достатъчно между 1 500 и 3 000 члена. Тези членове трябва да са грамотни, да работят активно със социалните мрежи, да обикалят районите си и да пишат годишни и сезонни доклади за състоянието на избирателите, за проблемите им и за отношението им към съответната партия. Също както в един футболен отбор има двайсетина играчи / с резервите/, мениджър, треньор и малка администрация. Останалото са фенове. С феновете трябва да се поддържа връзка и да се информират за всяко нещо, което се предприема или обмисля в партията. Тази обратна връзка трябва да даде възможност партията да прави съответните програми, стратегии и текстове на закони.
Нормално е една такава партия да привлича, обучава, повишава квалификацията и тества членовете си. Така всеки ще бъде на мястото си и ще се получи един здрав и ефективен екип. Малкият брой интелигентни и ефективни членове ще даде възможност на конгрес да идват всички членове, за да се направи анализ и се одобри правилната посока на развитие и действие. При нужда от конференция, тя може да бъде проведена и по интернет чрез осигуряване на интернет ТВ канал онлайн.
Гледайки парчета от конгреса на БСП много се смях на сценария. Фактически, трийсетина човека / не знам защо ги наричат делегати, те по-скоро са говедари/ взимаха думата и защитаваха груповите си интереси. Останалите бяха фенове с право на глас. Още по-точно бяха механични ръчички за гласуване. А журналистите повтаряха, че Станишев спечелил със 77%. Това не е вярно. Никой не знае колко членове от партията му биха гласували за него, защото по места делегатите не се избират, а назначават. Тази евтина манипулация се разпространява и повтаряна многократно и се опитва да се превърне в истина.
Така е и при другите партии. Те още си живеят в далечните 70-те и 80-те години. Те искат жива сила, а не мощен интелект и немногочислен, но организиран и ефективен екип. Многобройните членове на партията не могат да бъдат изслушани и разбрани от тоталитарна партия. Има много и то все важни неща, които могат да бъдат планирани и свършени по-бързо и много по-качествено от малък, но добре подготвен и устремен отбор, отколкото от тълпа цървуланковци. Ако не вярвате, направете си един експеримент. Направете два футболни отбора от по 50 играчи и ги пуснете на терена. Циркът ще е пълен, да не говорим, че тримата съдии ще бъдат прибрани в психиатрията още в третата минута. Не ми се ще да си помисля и как коментаторът ще коментира такъв мач. Българският коментатор не може да запомни толкова имена, да не говоря,че трудно знаят и числата до сто. Те се ограничават на 90.
Не се учудвам, че това не се забелязва.
Учудвам се, че тези, на които казвам това се държат като шоп пред жирафа в зоопарка.
Тагове:
Има ли шанс за БСП?
© Извънреден постинг - Наглостта като по...