Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2014 13:22 - ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНЬЕ
Автор: bosia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2065 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Камо грядеши


Линее нашто поколенье...

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

  не пада върху нас.

 

  Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

 

  Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло -

какво ще да му завещайш?

 

  Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

 

  Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

 

  Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите - без идеал.

 

Януари 1883


Това стихотворение е написано от Иван Вазов преди повече от 130 години. И за такъв ужасно дълъг срок българинът не го прочете. А ако го е прочел-не го е разбрал. По-скоро упорито не желае да го разбере. Гигантският егоизъм, който е превзел душата на българина и го е превърнал в една машина за индивидуално оцеляване е унищожил изцяло духовността му. Защото физическото оцеляване винаги е за сметка на морала. Колкото повече усилия за оцеляване, толкова по-малко морал в индивида. Да не говорим за пълната липса на обществен морал. А без обществен и индивидуален морал не може да се направи общество, камо ли държава.
Това се вижда прекрасно от резулатите за последните 25 години. Вижда се и от тези, които са назначени на всички важни постове в държавата, общината, населеното място. Точно тези хора, тези закони и резултатите от техните усилия да си напълнят гушите и да се задържат колкото си може повече на власт отразяват като огледало пълната деформация на обществения морал. Ценят се пари, стока, наглост, хитрост, сила. Но честност, благородство, взаимопомощ, състрадание са в категорията на смешните неща. Самият факт, че в България не се е провел нито един дуел за последните 600 години трябва да ни разтревожи и да ни накара да се замислим. Защото дуелът е открит начин да защитиш честта и достойнството си, както и на фамилията и на приятелите си. А какво виждаме у нас?
Анонимни псувачи-платени и неплатени се появяват във форумите и на телефоните на електронните медии и храчат, псуват и лайнометстват безспир. Странно е, че българинът смята замерянето с лайно за аргумент. А това е точно обратното-липса на аргумент. Българинът не отива на дуел, но в тъмното сам, или чрез платен убиец застрелва, пребива, разтерзава този, когото не харесва или още по-точно-мрази. Омразата, подлостта, завистта, дори собственото си предателство българинът припидва на опонента си и след като се разправи с него си ляга спокоен и щастлив.
Каква перверзия!
Още по-лошо е, че българинът смачква в зародиш истинските добродетели на собствените си деца. Той ги приобщава с подлостта, завистта, омразата и инерцията децата си още от малки. Оттам-нататък той с думи, примери и собствените си дела обрича поколението си на безбъдеще. Това той прави цял живот. Прави го до смъртта си. Какво означава, че възрастните гласуват масово за политическите отрепки от т. нар. "политически партии"? Това означава, че едни дърти пръдльовци решават бъдещето на децата и внуците си, или по-скоро обричат ги да нямат бъдеще. След това същите тези безумници реват, че децата и внуците им масово напускат страната завинаги.
Това е най-страшният абсурд на "обществото ни".
Няма здравеопазване, няма правосъдие, няма работа, няма образование, няма социална справедливост, няма сигурност, няма вяра, няма надежда. Има предтъпност, корупция, административен хаос, банково беззаконие, измама, лъжа и демагогия.
И какво прави българинът?
Взима бюлетината и отива да гласува за поредния задкулисен проект или за старите олайнени т. нар. "партии".
Това може да бъде наречено Рецидив на тъпотата!
В миналото в подобни ситуации се намесваше армията. Тя притежаваше всички институции, които имаше и държавата и когато държавните институции не работеха, заработваха армейските-включително и военните съдилища. Т. е. военните бяха гарант за справедливост и законност. Сега това го няма. Няма я и църквата, която да подкрепя духовно добродетелите и да анатемосва пороците и престъпленията, апатията и омразата.
Остава само Брус Уилис-този комикс на страж на справедливостта, законността и сигурността.
Лошото е, че нашият, български Брус е различен. Той ръководи рекетьорска банда, вечерно време ходи в "Син сити" и влиза в политиката. Той не умира трудно.
Той живее лесно!
Прочити стихотворението на Вазов, българино и се опитай да го разбереш. Ако не го разбереш, по-добре отиди до първата дълбока вода, вържи си на шията една торба със злато и скачай.
Защото от теб няма никаква полза.

Това не е първо мое есе с това заглавие. Писал съм подбно нещо и преди преврата. Но цяла нощ не можах да заспя, защото се сетих за стихотворението на Вазов и не ме непусна мисълта, че това, което е започнало като процес на линеене при Вазов, вече е завършило като процес и сега тотално излинелите тикви диктуват разпада на държавността и морал.
В следващия постинг ще пусна и едно старо мое есе с това заглавие.





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 6446251
Постинги: 3028
Коментари: 7577
Гласове: 5932
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31