Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2011 13:14 - ОТНОСНО КНИГАТА НА ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ “ВЪПРЕКИ ВСИЧКО”
Автор: bosia Категория: Други   
Прочетен: 1482 Коментари: 0 Гласове:
2



          Ще започна с автопртрета на Ван Гог. Не съм виждал по разтърсващо откровение. Дори само цветовете и мазките да разгледаме без да вникваме във формата, ще забележим, че той подлага себе си на дисекция. Мазките са като удари с брадва. Цветовете са категорични. Това прави автопортретът поразително самокритичен и зареден с едно самонараняващо откровение.      Колкото до автобиографичната книга на Желев,тя преди всичко е прибързана. Книги от този тип е най-добре да се публикуват след смъртта на автора. Защото той може в последния миг на живота си да забрани издаването и. Това е свързано с последната воля на човека, когато той има съвършенно друг поглед върху живота си и откровението значително превъзхожда нарцисизма. Точно по тези причини книгата на Желев е ненавременна и нарцистична. Тя силно ми нопомня “Под игото” и разказите на Вазов за Левски. Там Вазов се преживява в ролите на Бойчо Огнянов и Васил Левски, като сам си измисля факти или ги интерпретира според собствените си желания.      Още в увода Желев започва да ни обработва да приемем книгата като нещо , което е станало след дълги душевни борби и съмнения. Създаването на заглавието е изпълнено с драматизъм, който волно или неволно трябва да породи в нас чувство на откровение. Следва драматичната, но странно защо съвършенно повърхностно описание на битка около книгата му за критиката на лениновото определение за материята. Не е отразено как книгата е попаднала в немското списание, например. Не е отразено в увода как ЦК на БКП и ДС приемат излизането на критиката. Не е отразено чии са рецензиите, за да излезе критиката в съответното списание. Дори не се споменава в коя Германия излиза списанието.Все пак тогава имаше две Германии, едната от които се казваше ГДР и не се различаваше по нищо от НР България. И ако разсъждаваме по аналогичен на Желев начин, ще попитам Желев защо не е бил арестуван, бит и заклеймен, след като тогава той е бил неизвестен за публиката? Защото когато по-нататък в книгата си пише за Клуба за гласност и перестройка, той твърди,че хората от клуба не са били арестувани, осъдени или изгонени от страната само защото са били много известни в страната и чужбина. Редно би било да има еднакъв подход към себе си през далечната 1964 г. и през 1988-9 г. И нека не забравяме, че далеч по-късно академик Сахаров беше с мярка за неотнлонение в гр. Горки, въпреки, че беше значително по-известен от Желев. За Лех Валенса и Вацлав Хавел да не говоря. Не бива да се пропуска и това, че Желев е бил член на БКП и изключването и уволнението му съвсем не са кой-знае каква репресия, за да се кичи с тях. Възстановяването му в редиците на БКП и “позволението” да стане кандидат и доктор на науките, въпреки “драматизма”,описан от автора в увода на книгата. Самият той признава, че животът му е протекъл като борба, но не споменава срещу кого. Ако е била срещу БКП, Ленин или Маркс защо приема повторно, а по-късно и за трети път да влезе в омразната му комунистическа партия? Защо и кой позволи на един антиленинец,следователно антикомунист да членува в марксистко-ленинската БКП? Защо самият той през 1990 г. публично заяве,че си остава марксист?Много въпроси предизвиква самият увод на книгата. На всичко отгоре вътре има и една откровена лъжа, че негова е идеята за създаване на СДС. По-нататък в книгата си той интерпретира срещата ни през февруари 1989 г. толкова неточно,че просто се питам защо изобщо я е описал. Първата неточност е, че срещата се е състояла у тях. Срещата се състоя в сладкарница “Пролет”/Бившия и сегашен ресторант “Грозд”. Вътре имаше повече ченгета, отколкото посетители. Защото посетителите бяхме само трима:Желев, о.з.полк. Борис Спасов и моята скромна особа. При срещата му предадох програмите и уставите на “Подкрепа” и Независимото дружество, написани на пишеща машина, а не, както твърди той на ръка. Предадох му и едно предложение за създаване на алианс на неформалните движения в страната с цел общи действия и общи структури. По това време ние вече имахме връзка с “реактивния поп” Христофор Събев и Любо Собаджиев. Дружеството и “Подкрепа” дийствуваха вече заедно, а за създаването на “Екогласност” вече знаех и подкрепях отделянетио им от Клуба.  Помолих го също така да ми даде техния устав и програма. Отговорите бяха, че програма и устав нямат, а общи действия не са възможни, защото ние от “Подкрепа и Независимото дружество сме екстремисти. При учредяването на СДС,обаче бяха поканени Тренчев и Румен Воденичаров,въпреки, че последният беше никой.Председател и създател на дружеството бе Илия Минев. Явно, Желев е смятал за екстремисти мен и Илия Минев, а Тренчев и Воденичаров-не. И въпреки,че идеята и предложението за обща организация с общи структури и програма беше моя, това никъде не се спомена и дори не бях поканен на 7 декември при учредяването на СДС. През това време Борис Спасов отиде някъде и се върна с няколко листа, които ми предаде. Единият лист беше протест, че са били извикани на “беседа” няколко активисти на Клуба, а във втория имаше текст на телеграма,изпратена до Михаил Горбачов по случай 7 ноември 1988 г., т.е. само четири дни след като е създаден Клуба.Нещо,което определено показва “програмата и устава на Клуба. Оказа се,че членове-комунисти са подавляващо мнозинство, а имаще и двайсетина активни борци. Тогава му казах,че те не се никакви дисиденти, а мераклии да оглавят скапаната БКП чрез полуреформи от типа на Горбачов. Прочее, това си личеше ярко и от името на Клуба. По-сетнешните събития изцяло потвърдиха това. Същият ден ме арестуваха, тъй като си ме следяха години наред и иззеха уставите,програмите и техните листове. Доколкото ми е известно Желев не е бил арестуван този ден и това ми е доста странно. За притежаване на едни и същи бумаги мен ме арестуват, а него-не.Защото е известен? В средата на книгата си Желев бегло споменава, че в дома на Мариана Златева е направен опит за създаване на обща организация. Обяснявам:това стана по същото време,когато се срещнахме с Желев и нямаше за цел създаване на обща организация, а общо събрание на дружеството. Целта беше съвсем рекламна, защото знаех, че няма да се състои. Властта тогава действаше рефлективно и аз използвах това за реклама на “Подкрепа” и Дружеството. И в двата случая нарочно уведомявахме милицията и партийните комитети с официални документи. Тези документи пишех аз на пишещата машина на Мариана, а тя ги разнасяше до получателите. И в двата случая успяхме. Милицията действаше грубо и не позволи събранията,а аз бях арестуван и осъден по бързата процедура на 1г. 6 м. въдворяване в Бобовдол./Не както Желев пише в книгата си 2м/. По-късно разбрах, че е имало сценарии да бъда убит при пиянска свада. Странно защо, Клубът не ме подкрепи, въпреки че направих 32 дневна гладна стачка и тежах 54 килограма.      Всичко,което Желев пише за “Подкрепа” и Независимото дружество гъмжи от неточности, непълноти и “неволни” грешки. Ако не знае нещо защо не се обърна към някой знаещ? Например критиката му към “Подкрепа” за това,че се ограничавала само с интелигенцията. Нека му напомня, че преди да се създаде “Солидарност”, поляците имаха групи КОР-КОС. Точно такава беше и целта на “Подкрепа”. Ние искахме първо да създадем центрове, които да организират хората и да анализират политическата обстановка. Ние далеч бяхме надхвърлили т. нар. “Гласност и перестройка. Искахме радикална промяна на властта в страната. Затова и репресиите срещу нас бяха най-драстични. На мен многократно ми бе предлагано да напусна България. Нека Желев ми каже на кого от техния клуб е предлагано подобно нещо. Защото ако на някой техен член или на него самия бяха предложили подобно нещо, положително на другия ден щяха да са в Москва, тъй като членовете на Клуба поддържаха връзка единствено със съветското  посолство и лично с посланика на СССР у нас генерал-майорът от КГБ Виктор Шарапов, който преди това е отговарял за сектор България в ЦК на КПСС. Ето това е факторът,който ги спаси от репресии. В това отношение няма никаква разлика между членовете на Политбюро на ЦК на БКП и членовете на Клуба за гласност и преустройство. В този спектакъл ролята на чираци, слугуващи на своя господар изиграха членовете на Клуба. Сценаристът Луканов беше добре подбрал актьорите и миманса. Затова по-късно ги вкара и във властта, за да изиграят и втората част на пиесата.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 8028118
Постинги: 3422
Коментари: 8646
Гласове: 6429
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031