Най-лесно е да допуснем, че е старческа деменция. И ще сгрешим. Такава е линията на поведение на Желю още от началото на деветдесетте.Вероятно разчита на пропуски в нашата памет. На въпроса за Иван Костов и за Ахмед Доган той просто излъга. А всички ние отлично помним тайните срещи с Луканов, включително и на четири очи. Ако беше информирал колегите си може някак да се приеме, че това е грешка или по-скоро липса на опит. Но той не информираше никого, освен най-приближените си. Останалите бяха поставяни пред свършен факт. Така стана президент, с една тайна среща в апартамент, осигурен от Михаил Петков. На кръглата маса вместо да бъдат пометени, комунистите получиха порция въздух и отсрочка. Ахмед Доган лично идва на Раковски 124, за да моли да бъде приет в СДС. Точно Желю и неговите хора го отсвириха. Иван Костов стана министър чрез ходатайството на Луканов пред Желю. Правителството на Митко Паричката стана по един много странен начин. В началото в НКС на СДС се говореше за „доминирано” правителство с мнозинство на СДС, след това завъртяха плочата за „паритетно” правителство и накрая се оказа правителство с „икономически” блок от СДС и 4-ма министри. Всички си спомнят, че именно Желю не допусна Илия Минев да припари до СДС. След това, когато Илия Минев се разболя и отпадна физически започна да го хвали. Тръбеше по Националната телевизия, че си остава марксист, а след това реши, че зрителите са забравили това и се нарече антикомунист. Той, който с нетърпение чакаше да му върнат партийния билет след преврата. Близачите около него се самозабравиха до такава степен, че го изкараха по-голям дисидент от Лех Валенса и Вацлав Хавел. И той, горкият, си повярва. Забрави, че когато се видяхме за пръв път през февруари 1989 г. ченгетата зад мен бяха повече от неговите и това, което ми даде като „дейност” на КГП /Клуб за гласност и преустройство/ имаше и една телеграма до Михаил Горбачов с дата 3 ноември 1988 г. и текст-поздравления до Горбачов по случай наближаването на 7 ноември. Текстът беше потресаващ за един „антикомунист”. И досега не е дал смислен отговор как е използвал библиографията от книгата си „Фашизмът”, компилирана от най-различни чужди трудове и издадена със съдействието на Людмила Живкова. Желю знае в някаква степен Руски език, а той твърди, че знае и френски. Но в библиографията има книги на немски, италиански, английски. При това тези книги бяха от секретния фонд. Как е получил достъп до тях и още повече как ги е прочел? Този въпрос също съм му задавал, но смислин отговор не съм получавал. На какъв принцип избираше съветниците си и администрацията си? Около него бяха откровени комунисти и полуинтелигенти. Да не говоря за агентите на ДС около него. А защо не напише един доклад какво е свършил за нормализирането на страната по време на неговото управление? Кой назначи агентът на КРО и най-изтъкнат деец на „генералското” движение в БСП Бриго Аспарухов за шеф на подопечната му НРС? Въпросите мога да задавам до утре, но отговори няма да получа. Или ако получа, те ще бъдат същите лъжи, които изговори пред камерата на БТВ. Досега колкото пъти се е обадил от мухъла, толкова пъти е излъгал. Чудя се на акъла на журналистите, които излизат учудващо неподготвени при интервю с него. Питайте бе, момчета и момичета. Както казва една дама на улицата на въпрос на минувач: „-Питай бе, другарю! Питай! Един приятел на мъжа ми изчука жена му с питане!”  

Само една малка корекция - не всички помнят! Повечето от нас отдавна са забравили събитията от онези дни. А партийната заскваска си е като карането на колело, не се забравя.