ОСМОМАРТЕНСКО 

  В чест на празника свещен
Цял комплекс от чувства в мен
се напъва да излезе пламенно и продължително.
Смятам, че е наложително
Да разкажа с думи кратки
За женичките ни сладки.  

Знае се от памтивека,
Сътворен е бил човека
От калчицата на рая.
/туй със сигурност го зная/
После Бог решил, че няма
Да е харно на Адама
И измислил Бог жената
Да му трови веселбата.
Баба Ева, то е ясно,
Го поставила на тясно,
Ябълката бързо взела
И Адама тя оплела.
После аз видях я, дето,
Му набара портмонето,
В райските дюкяни хлътна,
Тук-там пипна, дупе врътна,
Влезе в божието барче
И париците изхарчи.
Върна се скандал му вдигна.
/Цяла нощ Адам не мигна/
-Ще се бяга-рече-значи.
Тоз хомот не ще се влачи.
Ала баба Ева знае
Как с Адам да си играе
И във райската леха
Демонстрира му греха.
И горкият ни глупак
Се провикна кат хлапак:
-Че каква бе таз магия
Триж по-сладка от чикия?
Само за това си струва
Человек да съществува!  
Та затуй от тук нататък
Аз ще съм пределно кратък.
Да сте живи, да ви има
Мои сладки и любими!  
08.03.1987 г. Стара Загора  

С това мое хумористично стихотворение отпреди 32 години поздравявам жените. Те са наши баби, майки, дъщери, внучки и не на последно място майки на нашите, общо взето, деца. както казва Самюъл Клемънз преди повече от 120 години. Цветя и целувки за всички!