Тези редове ги написах по повод предаването по ПОТВ за пловдивските кули.На времето хотел „Ленинград” беше една от най високите сгради в България.
Може би този хотел все още е най високата сграда в Пловдив.
Комплексът „Корона” на „Пещерско шосе”е 22 етажа.
Завърших първи курс специалност ПГС – промишлено и гражданско строителство във Висшия инженерно строителен институт София.Задължително трябваше да изкарам стаж един месец по мой избор на някой строеж като помощник технически ръководител.Стажът беше платен,наистина доста символично но за един студент тогава всеки лев имаше значение.Беше токущо започнало строителството на хотел Ленинград в Пловдив.Избрах точно този обект,защото бях чувал интересни неща за този хотел.
Когато отидох на обекта изкопните работи бяха приключили, извършваха подготвителни работи за наливане на бетонните основи.Техническият ръководител се помещаваше в един подвижен фургон на колелета.Във фургона имаше маса,която често служеше да се похапва на нея,няколко стола,един рафт,на който стояха чертежите на обекта и всякакви други документации.Разбира се имаше и радиостанция с която ставаше връзката с бетоновите центрове,арматурните дворове и началниците от строителното управление.Строителното управление мисля ,че се водеше Първо с началник инж.Лафчиев.
За първи път когато застанах пред изкопания ров на основите,а той беше огромен изпитах страх да не падне някой в него.Строежът нямаше ограда.Предложих на техническия ръководител на сложим табели с надписи:”Влизането в района на строежа е строго забранено”,”опасен изкоп”.Техническият прие мвоето предложение и осигури необходимите материали ,а аз изписах на парчета кофраж необходимите надписи.
По същото време се строеше и хижа „Комсомол” в близост до местността Студенец.И двата обекта се оказаха много важни защото изкъсо се следяха от Партията.Наливането на бетона в основите стана много бързо и обекта излезе над терена.Строеше се по системата едроплощен кофраж.Строителите бяха много опитни и всичко вървеше безпроблемно и бързо.Дойде краят на стажа ми и аз пожелах доброволно да остана още известно време,защото ми беше много интересно.Нямаше проблем.На следващата година стажът ми отново премина на този обект.
Имах възможност да разглеждам чертежите дълго и подробно.Много интересни ми бяха чертежите на арх.Душко Романов,проектант на хотела.От тези чертежи научих много неща,които до преди не знаех.Хотелът трябваше да има 22 етажа.На първия етаж се предвиждаше голям ресторант,кафе-бар,магазини.На последния етаж трябваше да има кафе.Оказа се,че този хотел ще бъде най високата сграда не само в Пловдив,но и в България.Мисля,че подобен хотел „Асеновец”,проектиран пак от арх.Душко Романов беше изграден в Асеновград.Между другото арх.Душко Романов беше автор на проекта на целия център на Асеновград.Този строеж ми беше много интересен и аз минаги когато идвах в Пловдив го посещавах.До към 16 етаж строителството вървеше бързо и безпроблемно.Но проблемите дойдоха от тук нагоре.Оказа се че в България няма кранове,с които да се обслужват толкова високи сгради.Строителните материали се доставяха с крана на 16 етаж и от там всичко се насеше буквално на ръце на всеки следващ етаж.Не знам дали обикновения човек може да си представи какво значи това.Каква самоотверженост трябваше да имат тези строители,общи работници почти нямаше.
По същото време се строеше и хижа „Комсомол”,сега „Чернатица”.Тя беше отдалечена от Пловдив на около 30 км.и това беше наистина проблем.Тогава нямаше бетоновози,бетона се возеше или се приготвяше на място,а това пак беше проблем.Наливаше се ръчно с колички,всичко ставаше наръка.Често възникваха спорове дали определени строителни материали да отидат към хотела или кэм хижата.
Проекта на хижата беше направен от арх.Стойчо Иванов,от пловдивската проектантска организация.Решението беше оригинарно и авангардно за онези години та дори и за днес.Архитектурният образ и много сполучлив за такъв вид сгради и благодарение на това успешно тя се вписва в околната среда.
В хижата има няколко апартамента,стаи за двама,трима и четирима обитатели.Предвидени са самостоятелни санитарни помещения.Хижата е електрифицирана и има самостоятелно парно отопление.На първия етаж има ресторант,бар.До хижата се стига чрез асфалтирано пътно отклонение от централния път.Оригинални решения имаше и при проектираните от арх.Иванов детайли.Оригинално беше решението за плъзгащи се врати отварящи се към терасити.За съжаление преди да започне строителството на хижата арх.Иванов напусна България.Авторския надзор се извършваше от арх.Александър Бояджиев,проектант пак от пловдивската проектанстка организация.Времената бяха такива,че трудно можеше да се отстоява пред строителите предвиденото в проектите на арх.Иванов.Независимо от това хижа „Чернатица” остава едно много голямо постижение в родната архитектура,за което макар и скромен принос имам и аз.
Арх.Олег Каразапря
Този материал е част от проекта ТВ ФЕСТИВАЛ НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ - 5 СЕЗОН, който е подкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2023 година
