ЗА ЧУЖДОТО ГРАЖДАНСТВО И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Поредната изцепка на Харизанов. Според неговата "концепция" чужд гражданин не може да решава за националната сигурност.
Наистина, ако се направи един анализ за отказ от достъп на определени хора да решават проблеми за националната ни сигурност чуждото гражданство би било сериозна пречка за това.
Но само това ли е важно?
Само по себе си гражданството не определя съзнанието на човек. Ако беше така гражданството се явява единствен и определящ критерий за съзнанието на индивида. Няма ценностна система, няма почтеност, няма клетвен ангажимент, няма образование, няма никакви други фастори, които да провят човек един или друг. Това, дори означава, че с приемане на друго гражданство, човек незабавно сменя и съзнанието си.
В същото време нищо, според Харизанов, не пречи на един Светослав Малинов да стане министър и да участва при вземане на решения, свързани с националната сигурност. Карадайъ-също! Русофилството, американофилството и другите подобни фактори, които в огромна степен определят начините на мислене и действие на индивида за него нямат значение.
Харизанов, Харизанов!
Не гражданството, а принципите, ценностите и зависимостите определят решенията и действията на всеки един от нас!
Ако гражданство се даваше според съзнанието, ти и Баши Бозука щяхте да сте без гражданство!

Харизанов е "умен" и "морален" колкото банкянския циганин.