Най-накрая и на широките маси им стана ясно какво става - Първата световна икономическа война


Имало ли е икономически войни преди? Да, разбира се, и се провеждат постоянно през цялото време. Но за първи път финансова и икономическа война обхваща целия свят и се води вместо очакваната гореща Трета световна война. Винаги е било обратното - войните са решавали икономическите проблеми.

Не само целият абсурд на случващото се, необясним от гледна точка на нормалната логика, лесно се вписва в рамките на войната, но също така дава възможност да се предвидят по-нататъшните вероятни събития.

Очевидно е, че войната е отприщена от държави на ръба на срива на финансовата си система. Същите тези страни, които отдавна паразитират върху статута си на печатари на световни валути, главно на долара и в по-малка степен на еврото. Когато възможностите за дългово паразитиране достигнаха физическата граница, беше решено дълговете им да бъдат анулирани. Очевидно е, че решението за ограничаване на подготовката за гореща война е взето след изявлението на Путин за абсолютно фантастичните възможности на руските стратегически въоръжени сили. И изказването му, както може да се види сега, не беше съвсем случайно нито във времето, нито в мащаба. Тогава стана окончателно ясно, че горещата война няма да остане ненаказана за нейните организатори и че трябва спешно да се измисли нещо друго. Оставаше малко време за подготовка и механизмът на пандемията беше активиран. Активната фаза започна две години по-късно.

След това беше пусната мощна вълна от дългови емисии - войната ще отпише всичко. Немислимите по-рано цифри от трилиони бяха пуснати в обращение точно като милиардите неотдавна. Бюджетните дефицити достигнаха 100% от приходната част. Както всеки знае единствено във военно време е възможно нещо подобно. Задачата пред емитирането е двойна: да се издухат собствените дългове и да се обезценят спестяванията на всички останали, тези, които не издават световни валути, а ги заработват с пот и кръв. 

Какво се вижда днес? Започна най-активната фаза на конфронтацията. Когато емитентите на опаковки за бонбони се опитват да задържат пробива на емисиите в реалния сектор чрез предварително подготвени засмуквания (крипто, “Тесла”, деривати и други). На тях им се противопоставят неемитентните. Например за Русия са цените на ресурсите, а за Китай това са цените на промишлените стоки. Ако цените на експортните стоки се покачват просто чрез балансиране на глобалните емисии, тогава това е бойно равенство. Ако всички цени скочат нагоре, като например на газа, тогава планът за рестарт се е провалил, емитентите са загубили и вероятно очакваме изостряне. Или примирие, или капитулация, или каквото и да е. 

Действията на участниците лесно се проследяват по външните събития. Това е странният недостиг на някои китайски стоки, който е наистина необясним. Това е недостигът на газ в Европа, който взриви цените на вси1ки енергоносители. Или поток от клиширани статии в стил „Повишаването на цените на ресурсите заплашва световната икономика“. А неограничената емисия, която е очевидната първопричина за увеличението, не беше ли в основата на всичко, което се случва сега?

Западът вече губи навсякъде и във всичко.