Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 14:46 - ЕДИН МОЙ СТАР АНАЛИЗ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 507 Коментари: 5 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг | Редактирай | Деактивирай автор: bosia категория: Политика   image
прочетен: 3243 коментари: 3 гласове:  9
последна промяна: 30.07.2011 15:30
  image

 

 

 

Част първа

 

В няколко свои анализа се опитвам да обясня сегашното ни състояние
с приемствеността след партийния преврат на 10 ноември 1989 г. Че това е така
не подлежи на съмнение при мен, но някой хора се нуждаят от още доказателства.
Ще се опитам да им ги дам.

Най-напред трябва да приемем като отдавна доказано, че комунистическият пре-
врат на 09.09.1944 г. с решаващата роля на Червената армия имаше за цел
не да усъвършенства и засили демокрацията в тогавашна България. Окупатори-
те и техните слуги от БКП имаха за цел да ликвидират тотално тогавашната демократи-
чна система и да върнат историята векове назад към робовладелческата и колони-
ална система. В този план България ставаше част от Съветската колониална сис-
тема, разполагайки с т. нар. „ограничен” суверенитет. Това беше терминът,
зад който  прозираше реалното подчинение на Кремъл на държавите от Източният
блок в Европа, плюс отделни държави в Азия, Африка и Латинска Америка.

Формалното неприсъединяване към СССР имаше тактически задачи, защото Сталин
се беше съгласил за създаване на ООН и ако всички държави от съвет-
ски /робовладелчески в една или друга степен/ тип бяха в една макродържава щяха
да имат само един глас, при което нямаше да могат да търсят доминация
в Организацията. Дори Сталин успя да вкара като отделни държави Украйна и Беларус.
Целта беше да се овладее ООН като се вкарват все нови държави, привърженички
на съветския режим, за да може да се диктуват световните събития от Москва. Всъщ-
ност, имаше „два” свята, но те имаха един общ генезис. Едните вървяха
по идиологическо-робовладелчески път, а другите-по банково-пазарен.
Едните заробваха хората идеологически и икономически, а другите само икономически.
Това е един огромен и престъпен проект, под ударите на който, на практика попад-
на цялото човечество През 1989 г. те се срещнаха отново, след като тайно
се споразумяха. Така, както това стана и преди в Ялта, а и по-рано, при признаването
на СССР.

Това, което е интересно за нас е, че на 9-ти септември 1944 г. беше прекъснат
един естествен път на развитие, който подлежеше на ускоряване и усъвършенстване
и имаше много голяма перспектива. Но този път не беше удобен за „големия
експеримент” и затова бляновете на нацията бяха захвърлени в калта и смазани. Це-
ната беше ужасяваща
Унищожена или изхвърлена беше интелигентната и свободомислеща про-
слойка на нацията 
Рязко беше сменена посоката на развитие от демокрация към робовладел-
чество 
Нацията беше мачкана в продължение на 45 години икономически, ментал-
но и идеологически, за да стане лесно манипулируема и управлявана

Резонно беше на 10 ноември да се тръгне назад към България отпреди 9-ти септем-
ври, за да уловим правилната посока и да се опитаме да догоним другите държави,
за да станем техни естествени партньори и побратими.

Това, обаче, не стана, защото диригентската палка не беше изтръгната от ръцете
на московските слуги от БКП/БСП и не бе отречена и осъдена от обществото. Получи
се една голяма пауза, която умело бе предизвикана и използвана от унищожителите
на гражданското общество и българската държавност. По един мръсен сценарий
нещата се развиха така, че връщането на страната на пътя преди деветосептем-
врийския преврат беше шиканиран и преходът така и не може да започне. В този
сценарии фигурират различни варианти, които имат за цел по-нататъшно потискане
на нацията, за да не се даде възможност на демократичните идеи да бъдат реали-
зирани. Създаде се един неокомунизъм с капиталистически привкус, но от
монополистичен и в крайно деформиран вид. Командно-административната система
остана непокътната чрез своите институции, гарантирани от „новата” конституция.
Съдебната система също остана непокътната и това е основна „заслуга” на същата та-
зи конституция. Приеха се и някои прилични закони, но те не могат да заработят пора-
ди горните две институции. В същото време един паразитен и безконтролен орган,
наречен Конституционен съд връща всички закони, които могат да попречат на статук-
вото и да доведат до дълбоки промени. Случи се така, че една тайна „Група” монтира
„новата” България с такива управленци, които промениха всичко, за да не се промени
нищо.

За да приведа доказателство взех книгата на Митьо Гестапото „Шести отдел”. Самата
книга не представлява като цяло интерес, защото е повърхностна, непълна, а и цел-
та и не е да даде точна и пълна информация, а да манипулира читателите си. Но в З-та
глава „Неформалите” е допуснал информация и факти, които идеално подкрепят теза-
та ми, че политическата манипулация на прехода е факт. Както е факт е, че анализът
на написаното от него напълно разкрива сегашното ни състояние на тъпчене на мяс-
то, корупция, липса на справедливост, липса на прозрачност и невъзможност да се
налучка правилната посока на бъдещо развитие на страната. ЕС не е в състояние да
създаде в скоро време толкова директиви, за да хване за гушата българската политико-
икономическо-информационна мафия, за да глътнем въздух и оправим България.

 Не искам да правя реклама на Гестапото, но ще използвам някои негови изречения,
които той самият не се е сетил да не пише, заслепен от това, че стои пред огледалото,
за да потвърдя тезите си.

Стр. 99„…създаде се Турско националноосвободително движение в България. По дан-
ни на турския отдел на Шесто управление на ДС при учредяването му в него са чле-
нували 102 души, от които 13 действащи агенти на Държавна сигурност…Идеолог, а по-
късно и ръководител на този първообраз на днешното Движение за права и свободи
е Меди Доганов-Ахмед Доган, тогава научен сътрудник във Философския институт на
БАН…”

Създаването и непрекъснатият контрол над ДПС още в първоначалната му фаза е
факт. Факт е, че безпроблемно по-късно ДПС стана партия, въпреки, че огромното
мнозинство на БКП беше категорично против регистрирането на партията като
противоконституционна. Изведнъж, без да се вслушва в решението на конгреса
Андрей Луканов и най-близкото му обкръжение дадоха регистрация на  ДПС.

Стр. 99 под линия „Със заповед на министъра беше създаден специален щаб, в който
постоянно работеха по един ръководител от всички подразделения на ДС и един
представител на Дирекция на милицията. Те ежедневно спускаха задачите на
съответните служби”.

Този щаб работеше както по линия на терора, така и за анализи и внедряване,
подслушване и овладяване на недоволството. В същото време имаше още един щаб.
В него ген. Мусаков, тогава началник на Шесто управление събираше информация и я
анализираше, а докладите от името на ЦК се приемаха от Йордан Йотов. Това беше
оперативният щаб, който движеше политическите промени. Имаше и отделни единици
и групи, които действаха по свой сценарий, съгласуван със съветското посолство, което
по това време се управляваше от ген. майор Виктор Шарапов, работил преди това като
началник сектор „България” в ЦК на КПСС. Такива, например, бяха Продан Стоянов,
Александър Лилов, Емил Христов и др.

Стр. 99-100. „ Но времето, през което срещу отклоненията от комунистическите идеали
и нравствени ценности се противопоставяха главно комунисти-идеалисти бе
безвъзвратно изминало. Анализът на информацията, която набирахме показваше, че
не само настроенията вътре в БКП, но и обстановката в страната като цяло бързо се
променяха. Този извод се съдържаше и в доклади на други служби. Като вътрешно-
политическа разузнавателна структура, работеща в средите на БКП и в горните етажи
на властта Шести отдел още в средата на 80-те години беше „напипал” тенденцията на
постоянно разширяващата се опозиция…”

 В текста определено се казва, че вътрешнопартийната опозиция вече беше изтласк-
ана от радикалните идеи за закриване на комунизма. Тук трябва непременно да се
отбележат две неща. В края на 60-те в СССР се създава секретен институт за изучава-
не на общественото мнение, както и отдел за реформиране на КПСС и държавата.
Отговорник на този институт бе Евгений Максимович Примаков /майка еврейка, баща
украинец/. Официално, обаче той се води на работа като зам. директор в Институт по
световна икономика и междудържавни отношения към академията на науките на СССР. В същото време е и главен редактор на списанието за САЩ и Канада.
По-късно става директор на Института по ориенталистика към АН на СССР. Това се
налага, тъй като СССР се състои от европейска и азиатска част, които имат съществе-
ни различия и анализирането и събирането на информация за бъдещите промени в
отделните републики не може да стане само от един институт. По същото време у нас
беше създадено и Шесто управление. В СССР то беше Пето управление на КГБ.

Стр.100. „Тази безобидна на пръв поглед промяна в акцентите на противопоставянето
на Живковото управление пораждаше все по нарастващо безпокойство у нас, защото
справедливостта и обществената значимост на посочените искания разширяваха
социалната база на противниците на режима. Сред тях отново имаше много чле-
нове на БКП, но тяхната относителна тежест и влияние върху обществените настроения
все повече намаляваха.Освен това постепенно се множаха сигналите и
доказателствата, че под „новите знамена” се събираше една стимулирана отвън
политическа опозиция. Част от нейните лидери не просто  искаха отстраняването на
Тодор Живков и неговото обкръжение от ръководството на партията и държавата, което
бе характерно за 60-те и 70-те години, а радикална промяна на обществения строй и
ликвидирането на монопола на БКП върху властта.

Тези оценки все по.често и отчетливо прозираха в подготвяните от отдела месечни
информации до ръководството на МВР и ЦК на БКП. „

За да се изискват подобни доклади, значи някой ги е използвал за нещо. За какво
могат да бъдат използвани те, освен за проучване, кадрово и нормативно подготвяне
и създаване на контролирани „опозиционни” партии, които да създадат внушението,
че в страната има партиен плурализъм.

Стр. 101. „…Като началник на Шести отдел по това време не ми бе известно Държавна
сигурност да е участвала в раждането на идеята и в определянето на целите и на
начините на действие на т. нар. „неформални сдружения” в България. Това не значи,
че службите не са използвали своя „арсенал” от сили и средства за получаване на
информация-вербуване и внедряване на агенти, използване на специални
разузнавателни средства и т.н….”

Тези изречения потвърждават, че нещата са движени от някаква група, която не
е била официално съобщена. Защо се учудвате тогава, че тази група съществува и сега
и извършва същата дейност, но сега възможността за контрол върху нея от наша страна
е нулева.

Стр.101 под линия.” Имаше един епизодичен случай. В края на лятото на1989 г. Гр.
Шопов ме повика  и попита: Мислиш ли, че в България може да бъде създадена
консервативна партия?.-Не може, отговорих. Няма икономическа и социална база
-А ти можеш ли да и напишеш програмата?-Мога да я препиша и адаптирам от други
програми, но къде ще и търсим членове?-Прочети отново „Бай Ганьо-замислено
отговори Шопов и ме освободи.

 

 

 

Тези думи ще ги оставя без коментар, защото всеки може да види реализацията им
сега на живо. „Десните” партии, членове на ЕНП са и сега на „власт”.  Хората на Шопов
и на Групата са навсякъде. В администрацията, съдебната система, политическите
партии, медиите, банките и икономическите структури.

Стр. 102 „…За служителите на ДС, които наблюдаваха развиващите се процеси беше
ясно, че ако няма бързи политически промени, не след дълго стихийното недоволство
на хората ще придобие организационни форми…”

Това е сигналът, че подготвяните от „Групата” проекти трябва да започнат реализация.
Това е паролата за преврата на 10 ноември 1989 г. И действително, в рамките на
месец-два след преврата се нароиха грижливо подготвени, материално и кадрово
осигурени политически партии, неправителствени организации и придадените към
тях новообразувани медии.

 

 
09.08.2011 17:59 - 
АНАЛИЗ НА ПРЕХОДА - II част автор: bosia категория: Политика   image
прочетен: 8522 коментари: 4 гласове:  10
последна промяна: 09.09.2011 22:06
  image
  Във втората част на анализа ще разгледам някои по-важни случки и явления непосредствено преди и след дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. и най-вече т. нар. „Кръгла маса”. Създаването на неформални неправителствени организации стана по два начина. Единият беше иницииран от стари опозиционери и несъгласни с режима, а вторият беше дирижиран. Към първата група бих споменал две. Независимото дружество за защита правата на човека, създадено от стария опозиционер-антикомунист Илия Минев от град Септември на 16.01.1988 г. Това е и първата обявена некомунистическа организация след смачкването на опозицията в периода 1944-1953 г. Втората е независимият профсъюз на художествено-творческата, научно-техническата и научно-техническата интелигенция „Подкрепа”, създаден на 11.02.1989 г. в Стара Загора. От втория тип са КГП /Клуб за гласност и преустройство/, Екогласност, възстановяването на политическите партии и други по-малки образувания. Тук има любопитни моменти, които трябва да се споменат. Първият е, че КГП беше създаден на 3 ноември 1988 г., точно 6 месеца след идването на новия съветски „посланик”, ген. Виктор Шарапов. Целта на създаването на тази пета колона беше да се събори Живков и да се запази социализма. Първият документ, подписан от учредителното им събрание е „Поздравителна телеграма до другаря Михаил Горбачов по повод настъпващия 7-ми ноември” Оставям го без коментар. Този документ го видях на 26 февруари 1989 г. при първата ми среща с Желев в сладкарница „Пролет” /Сега виенска сладкарница до ресторант „Грозд”/. Тогава го попитах какъв им е устава и каква програма ще изпълняват. Желев ми отговори, че са клубна форма и нямат устав, а програмата им е „Юлската концепция на БКП”. Обясних му какъв е и получех в отговор репликата, че съм екстремист. Впрочем, тогава му дадох и писменото предложение, написано на машина да се обединим опозиционните групи и да действаме заедно. Затова и при създаването на СДС не ме бяха поканил. С Независимото дружество постъпиха много мръсно. От една страна само три месеца след това създадоха паралелно „Комитет за правата на човека” с председател старата номенклатура Константин Теллелов, зам. председател същата такава Юлий Бахнев и главен юрист Велко Вълканов. О друга страна се опитаха успешно да внедрят агентура. Това бяха Румен Воденичаров, Георгий Лунд и сие. С „Подкрепа” постъпиха по много свински начин. След създаването му, тръгнах из страната да правя местни организации. Обявих национална среща на 18 март в Стара Загора. На 17 март ме извикаха рано сутринта за справка. Справката се оказа в съда, където за 5 минути бях осъден на 1,5 години интерниране в Бобовдол без право на защита и обжалване. По етапен ред с белезници ме закараха там. Обявих гладна стачка и след 31 дни я спечелих. Работих до 24-ия ден и отслабнах 35 килограма. Върнаха ме в Стара Загора и аз отново подхванах организацията. Елиминирах „новите” членове и направих организация в София. Това ги принуди да вземат още по-твърди мерки и на 26 май ме заградиха с три автомобила на улицата в Стара Загора и ме закараха в ГСУ /Главно следствено уплавление на ДС на Развигор 1/.След 63 дни следствие ме закараха в ЦСЗ, където се държаха още по-свински. Дори правата, които имах по ЗИН /Закон за изпълнение на наказанията/ категорично ми ги забраниха. Направих нова гладна стачка 23 дни и под натиска на световното мнение и защита от много държави в Европа и Америка бяха принудени да ме освободят. Изгониха ме от затвора на 4 септември. Тежах 49 килограма и бях с дочени панталони, дочена салтамарка и гумени галоши. „Подкрепа” беше „станала над 1500 членове и на практика вече не можеше да бъде изчистена. Затова се отказах от по-нататъшно очистване на организацията. /Всичко това съм описал в книжката „Ивинете, къде давата дипломи за писател?”. Има я в блога ми/. „Подкрепа” ненапразно ме разочарова много, защото, всъщност, исках да създам един мозъчен център от типа на КОС-КОР в Полша. Затова го обявих и за организация на интелектуалци. Целта беше да се създаде един граждански университет, който да обучи политици, журналисти, синдикалисти и правозащитници. Но, изглежда, това силно ги уплаши и затова толкова мощно бе смачкан. На практика Луканов и ДС имаха пълен контрол над „Подкрепа”. Което си пролича много бързо. Много интересен момент беше 18 ноември 1989 г. Решението за митинга се взе от няколко човека в апартамента на Анжел /Джеки/ Вагенщайн или както го наричаха Вагенщази. Той е прононсиран комунист и терорист още преди 09.09.1944 г. Аз не знаех за тази среща. На другия ден научих и побеснях. На следващото събрание в дома на Вяра Николова отидох и видях кои са там. Ще спомена само по-познатите фигури.: Чавдар Кюранов и сина му Деян, доц. Иван Николов, Христо Ганев, Румен Воденичаров, Петър Берон, Стефан Гайтанджиев. Още в началото Петър Берон, Деян Кюранов и още един юнак станаха и казаха, че имат важна среща. Опитах се да ги спра с думите, че по-важно от обсъждането на митинга няма, но те напуснаха. Долу ме чакаха група студенти, за да им направя студентско дружество. /След срещата отидох с тях в Студентски град, където учредихме Независимото студентско дружества/ Показах се на балкона и им казах един от тях да тръгне след тримата. По-късно, след срещата разбрах, че са отишли на среща с Луканов в дома на съседа му Николай Хайтов на инструктаж. На срещата Кюранов се правеше на най-умен и се опитваше да пробута мръсни номера. Да се обявят предварително текстовете на докладите и  лозунгите и други подобни комунизми. Всички си мълчаха и кимаха. Не издържах, станах и го направих на нищо. Пратих го да си ходи в ЦК и там да дрънка подобни глупости. Това успях да постигна, макар че разбрах две неща. Първото е, че по сценарий митинга на „Опозицията” трябва да бъде след този на БКП, който бе ден преди това. Второто бе, че Луканов и обкръжението му изцяло дирижират тази „опозиция”. На спявката в дома на Хайтов, която е била един инструктаж са били 14 човека. Между тях Желю Желев, Петко Симеонов, Блага Димитрова, Йордан Василев, Едвин Сугарев, тримата, които тръгнаха от събранието у Вяра Николова и още няколко хитреци. На следващото събрание вдигнах страшен скандал и така паднаха ограниченията, които искаха да въведат на митинга. Самият аз категорично отказах да участвам в такъв мръсен спектакъл, но по-страшното беше, че „опозицията” изцяло се владее от БКП и ДС. Вторият интересен момент беше на 14 декември, когато пред НС се събраха хиляди хора с искане да се премахне чл. 1-ви от Живковската конституция. Докато навън се опитвах да създам трайно присъствие пред Парламента и мирното му превземане, Желю Желев, Петър Берон, Петко Симеонов и Ивайло Трифонов са слушали инструктажа на Луканов в НС как да отклонят хората и да ги върнат в къщи. Точно това се случи и бе пропуснат момента да се тръгне по правилния път на смяната на системата и курс към демократично гражданско общество. Както вече споменах, след отказа да участвам в тази пародия на митинг обясних по свободна Европа кои са „опозицията” и отказах да участвам в този цирк. Заради тънките сметки на БКП и ДС не ме поканиха през декември и при учредяването на СДС. Отказах участие и на т. нар. „Кръгла маса”. Само отидох половин час преди започването и да видя кои са били „назначени” за преговарящи. Шайката на СДС беше мешавица между БКП и ДС. Но в общи линии може да се приеме, че от едната страна на масата бяха БКП, а от другата-ДС. Тогава съвсем случайно чух и една реплика на Луканов към едно момче с плетено пуловерче, което напираше да бъде икономически експерт на масата от страна на БКП. Луканов го отпрати, като каза дословно:” Не напирай! За теб съм приготвил друго нещо!.” По-късно това момче го видях на заседанията на НКС на СДС като зам. председател на Зелената партия. Момчето се казва Иван Йорданов Костов. Естествено това обясни напълно репликата на Луканов. Захванах се с Независимото дружество и през юни на извънредна конференция напъдих от него Румен Воденичаров и групата около него. Веднага след избирането ми за председател поставих на гласуване излизането ни от СДС. Загубих гласуването с три гласа. Така хората с опозиционно мислене на практика останаха без организация. Килимчето на демокрацията още тогава беше дръпнато и на него полетяха хора като Иван Костов, Филип Димитров, Надежда Михайлова /Нейнски/, а сега на него е седнал Мартин Димитров. Както виждате, думите на Митьо Гестапото в книгата му „Шесто управление” намират пълно покритие със ставащото непосредствено преди и след преврата. Разбира се, има още хиляди доказателства, но те не са необходими да бъдат цитирани, защото и тези са достатъчно. За да продължа с анализа на прехода непременно трябва да кажа няколко думи и за т. нар. „Национална кръгла маса”. Въпреки, че в интернет има всички протоколи от предварителните разговори и самите преговори и всеки желаещ може да ги прочете ще се опитам да направя един анализ и на тази важна за сегашния ни хал предателска акция. Но това ще стане в следващото продължение    
31.08.2011 10:49 - 
АНАЛИЗ НА ПРЕХОДА - III част автор: bosia категория: Политика   image
прочетен: 6224 коментари: 4 гласове:  7
последна промяна: 09.09.2011 22:07
 

image

    Тривиалното определение за създаване на капитализъм е: Първоначално натрупване на капитала Промяна на модела Оптимизиране, шлайфане и облагородяване на новия модел Самият капитализъм е една доста отворена система и подлежи на продължителна оптимизация. При нас, обаче, вместо самият капитализъм да се роди и да започне да се бори за смяна на модела се случиха малко по-различни неща. При нас, както и в Русия нещата тръгнаха не отдолу, а отгоре. Целта беше да се изпревари самообразуването на капитала, а чрез дирижираното му създаване, за да могат да станат олигарси определени кръгове. Това силно опорочи създаването на един нормален капитализъм и тласна към един вид робовладелчески капитализъм. Т. е. какъвто ни беше комунизмът, такъв ни е и капитализмът. Това е, защото центърът на властта е един и същ, както и хората, които го изпълняват са същите. Всяка една рязка промяна води до хаос, до мътилка, за да може водата да се утаи наново и по-тежките фракции, които са се образували във времето да отидат в долната част на тинята. При нас, обаче, тежките частици, благодарение на куфарчетата си купиха спасителни жилетки и стоят най-отгоре. Така се получи обратното на капитализъм. Но така или иначе за 22 години се натрупаха капитали, които трябва да започнат създаването на някаква по-изчистена форма на капитализъм. Дали ще се тръгне по стъпките на американския, шведския, швейцарския, китайския или някакъв модел още не може да се предвиди. Има само един факт засега. Че в момента управляват олигарсите, или по-скоро конспиративния център зад тях. Те диктуват какво и как да стане. Ако се направи грешка, тя лесно се оправя с издигането на нова партия или лидер. Играе се една и съща пиеса, но се налага да се сменят главните марионетки. След като се натрупа капитал се стигна до опити за откъсване от конците на кукловода. Но кукловодът не прощава това, защото освен че е кукловод той е и сценарист и режисьор. Това предполага или доброволно подчинение на господаря отново, или захвърляне на куклата в клоаката. Точно затова се използват всички средства за контрол на повярвалия в собствените си качества наивник. Наказанието става чрез съдебната система, финансовите институции, държавните агенции и министерства, медиите и накрая с най-използвания елемент за това от менделеевата таблица-оловото. Предвид, че става дума за конспирация, организация на структурата и информационно-аналитичното осигуряване на този център трябва да се сетите какви са хората, които са в него. Така стигнахме до втория етап за промяна на уж „хаотичния” модел към по-висша фаза. А тя е, че непослушните трябва да бъдат отстранени и да се определят границите на всеки един показен олигарх. В този план трябва определено да се каже, че моделът силно напомня на масонството, но има и някои дребни и средни различия. Българското масонство е един смешен ПУЦ /Професионално-учебен център/, който по-скоро дава възможност на центъра да види качествата на мераклиите и прилича на сцена за кастинг. Центърът не се поколеба да елиминира такива фигури като Илия Павлов, Емил Кюлев, Андрей Луканов и други, защото искаха да играят ролята на недосегаеми и да си създадат свой център. В момента на мушката са хора като Трактора, Банев, Ветко Арабаджиев, Христо Ковачки и други мераклии за собствен независим център. Именно затова предрекох, че Трактора ще загуби най-горната част от тялото си. Ако е успял да получи прошка може временно да бъде оставен, но под силно наблюдение и в крайна сметка, доколкото познавам характера му, няма да съществува дълго. Той се раздвоява непрекъснато дали да бъде викинг до края или да ипотекира бъдещето си. Този втори етап аз наричам оформяне на модела. След него ще последва шлайфане, както се шлайфаше и комунизмът, при това резултатът ще бъде същият. Ще бъде същият и в Китай и в Русия, защото прекаленото дирижиране унищожава стимула и сваля качеството. Истинският капитализъм се нуждае от създаване на бизнес климат и достъп до кредити на всеки, който има добри идеи. Така националният капитал се развива много по-бързо и по-ефективно. Сегашната система дестимулира мислещите и можещите и те , за радост на центъра, напускат България, търсейки по-добра среда. Това, обаче,  лишава страната от мотивирани и можещи хора. Останалите тук правят също както и при комунизма. Гледат да изкарат повече пари независимо от способностите си. Така ще видите как един добър лекар или напуска страната, или работи като собственик на мини-маркет, таксиметров шофьор или дребен предприемач. От това загубата е двойна. Имаме липсата на един добър лекар и появата на един посредствен занаятчия. Всяка държава, която не използва интелектуалният си капацитет оптимално е обречена на фалит. 10 ноември беше точно такъв фалит. Там властта също определяше кой какво да работи и до какво ниво може да стигне. Резултатът беше плачевен, какъвто ще бъде и сега, ако не се смени моделът.Това е единственият начин България да тръгне в правилната посока и да се заговори за започване на някакъв преход. След като кукловодите не разбират това, мога смело да кажа, че или не са достатъчно интелигентни, или имат психически проблеми, стараейки се да излъжат времето и природата чрез политически и икономически травестизъм. Опитът да си реанимира тоталитарният социализъм под формата на тоталитарен капитализъм е абсолютно безперспективен, защо трупът се е разложил и не може да бъде съживен Да се иска от този труп да работи някой от органите е много наивно и погрешно. В момента България е същото ТКЗС /Трудово кооперативно земеделско стопанство/, каквото бяхме и преди. Назначават се председатели на ТКЗС-то, Той назначава бригадири и звеноводи, а те вадят камшика и искат повече и по-качествена продукция. Това е много глупава система и вече се виждат плодовете. Те са дребни, стипчави и непродаваеми. Тоталитаризъм и качество са несъвместими. Вярно, той стартира по-бързо и създава впечатление за нещо много ефективно, но това е само в един кратък първоначален стадии. По-нататък бързо се изчерпва, защото определя ръстта на всеки човек не по възможностите му, а по вярност към центъра и доброволно съгласие да бъде разкройван и използван.  В стратегически план класическият капитализъм дава много по-добри плодове, макар и малко по-бавно. Спомнете си къде беше Гърция и къде България след войната. Къде бяха скандинавските страни и Германия. И какво стана със съветската власт и електрификацията. Ако сте млади и не си спомняте вземете и прочетете за това време. Като класически пример на работещ капитализъм ще приведа Турция, която само за 30 години пред очите ми се преобрази и се превърна в модел. За съжаление инстинктивната омраза, създадена от пропагандата към Турция ни пречи да видим истината за турския модел на капитализъм. Затова попаднахме в един нов експеримент. Този нов експеримент е необходим както за кукловодите, така и за някои външни сили. Прекаленото заиграване с тях не носи нищо добро. Както и резките опити за скъсване с тях. Всяка една държава, дори и най-великата се нуждае от две неща-класово сътрудничество и добра дипломация. У нас, засега, липсват и двете. За голямо мое съжаление!  


 

 

 09.09.2011 21:17 - АНАЛИЗ НА ПРЕХОДА - IV ЧАСТ

автор: bosia категория: Политика   image
прочетен: 5454 коментари: 1 гласове:  6
последна промяна: 10.09.2011 12:44
  image
 КОМУНИЗМЪТ И ПОСТКОМУНИЗМЪТ

 

При анализа на прехода трябва да се отдели особено внимание на БКП във всичките нейни разновидности. В противен случай няма да може да се стъпи на здрава основа за сериозен и точен анализ.

Когато се говори за комунистическа партия въобще, трябва да се има предвид, че тази организация не е никаква политическа партия. Това е паравоенна организация и структурата и ясно показва това. Дисциплината беше изключително строга, но само в низходяща посока. Имаше и термин „партийно поръчение” със силата на военна заповед. Тя има две основни звена. Териториални партийни /войскови/ подразделения и централизиран партиен /военен/ щаб. Не е необходимо на по-възрастните да обяснявам много неща, но заради младите ще се наложи да обясня някои особености, които те не знаят, а може би и не искат да знаят.

Всеки комунист, служил в армията имаше военно звание. Но, колкото и да е парадоксално, съм срещал хора, които не са служили, а имаха военни звания. Например Радой Ралин имаше звание, защото е бил назначен за военен кореспондент. Или спортистите от клубовете на МВР и МО получаваха офицерски звания, без да са били офицери при службата си в армията. Масово бяха назначавани на офицерски длъжности разни партизани, ремсисти, ятаци и какви ли не без да имат необходимото образование. Като куриоз ще спомена Стою Неделчев Чочев /Чочоолу/, който едва четеше и пишеше, но стигна до звание Генерал-майор. Периодично се събираха със заповед запасните чинове, които имаха определени задачи, които трябваше да изпълнят. Подразделенията бяха от отделение до армия. Всеки комунист си имаше индивидуална задача, която проработваше с подчинените си войници, сержанти и офицери. Партийните секретари задължително бяха заместник-командири по политическата част. Те си имаха и като цивилни зачислено лично оръжие, което можеха да използват при нужда. При издигане в партийната йерархия задължително се издигаха и във военно звание и служба. Военният устав беше идентичен с партийния, но беше подчинен на този на БКП. Всяка една промяна в армията задължително се съгласуваше и одобряваше от ЦК на БКП. Ще ви дам един пример:
image
 

Това трябва да се има предвид от политолози, историци и социолози, когато пишат за БКП, а те не го правят. Особено що се отнася до т. нар. „преход”. Защото е едно да се реформира политическа партия, а съвсем друго-армия. Затова и преходът не тръгва. Той е невъзможен, ако не се разрушат старите военни структури и не се започне един действителен преход. За да се осъществи трябва приемствеността да се забрави. Реформирането на една фалирала от собствената си тежест и смачкана от историята система е небъдна работа. На тази основа реформация не може да се получи никога. Усъвършенстване и актуализиране на тази система е невъзможна. Както казваше Владо Свинтила „Да облагородиш комунизма е все едно да облагородиш сифилиса!”. Колкото и да усъвършенстваш бледата спирохета, тя няма да се превърне в квасна гъбичка която прави кисело мляко, а ще продължи да продуцира сифилис. При всички случаи, ако не се върнем назад във времето до 8 септември 1944 г. и започнем да усъвършенстваме тогавашното пазарно стопанство, ние няма да стигнем до никъде. Комунизмът беше усъвършенстван до максимум и повече не е възможно. За да се реформира една организация от армия до политическа партия е необходимо тя да бъде разпусната. Не да се дели на филиали като БСДП, БЗНС, Демократическа партия, СДС, ДПС, ГЕРБ, Атака, РЗС и прочие.
Трябва  се има и друго предвид. Това е, че комунизмът никъде не е дошъл на власт с мирни средства. Той задължително идва чрез гражданска война, която след превземане на властта преминава в по-мека форма на „студена” гражданска война. Комунизмът затова не позволява многопартийна система, защото от една страна е наясно, че тогава редовете и ще се пропукат, а при една смяна на съдебната система ще започнат успешни процеси срещу нейното ръководство и част от членовете и. Това до голяма степен обяснява липсата на реални институционални реформи през последните 22 години. Трябва да се смени моделът, а не да се шлифова стария. Той е абсолютно изчерпан. Това може да стане с нови програми и стратегии, с нови институции и нова конституция. Трябва да се смени образователната система и обществения морал. Това означава тотална смяна на политическата, административна, съдебна и медийна системи, като в същото време образователната система си смени кардинално курса. Старите кадри трябва да бъдат елиминирани от ръководни постове, като започне активна подготовка на кадри за всички работни места. Както има един турски лаф „От дърт турчин ходжа не става!”.
Не бива да се забравя, че в основата на БКП беше заложена "Класова борба". Това означава разделяну на нацията и унищожаването на несъгласните, независимо от аргументите им и техния интелект. Затова и у нас периодично се избиваха, затваряха в затвори и концлагери, психиатрии. Изселваха се цели фамилии или се принуждаваха да напуснат нелегално страната. Но и вън от България нямаше сигурност за живота им, а останалите им роднини и приятели бяха системно тормозени и лишавани от професии, имоти недопускани до висше образование и възможност за административна кариера или допускане до реализация като творци. Това силно обезкърви нацията и доведе до потискане на обществения капацитет, което в крайна сметка срути и проекта "комунизъм". И днес още чугунените глави на поддръжниците на социализъм-комунизъм не могат да разберат, че държава и общество се правят с класово сътрудничество, а не с класова борба. Лошото е, че те все още управляват зад паравана и непрекъснато връщат развитието ни като нация и държава в изходната точка на нещастния ни преход.
Това, че партиите активно се намесват в кадруването на държавните институции не е нова явление. В предприятията и администрацията по времето на социализма имаше ППО /първични партийни организации, които непрекъснато се бъркаха в работата на оперативното ръководство и на практика в тях цареше двувластие, като партийният секретар имаше реално повече власт без да носи абсолютно никаква отговорност. Разбира се, този модел се провали не само заради това, но вкарването на партийни структури в предприятията и другите обособени единици изигра немалка роля за бързото изчерпване на модела. Затова и вместо партиен член често подигравателно се казваше "партиец".
Същите тези "партийци" бяха в основата си нагаждачи и конформисти и след преврата напълниха на средно и високо ниво всички "нови партии", като се превърнаха в една гигантска политическа матрьошка, от която кукловодите продължават да вадят все нови и нови фигурки и т. нар. "партии".

РЕАЛИИ: ЧЛЕН НА БКП
    ЧЛЕН НА БКП – Възловият въпрос на партизираното комунистическо движение е: кой и при какви условия може да бъде член на комунистическата партия? В споровете по тази точка се слага началото на болшевишката партия на Ленин. При управлението на БКП официално – всеки български гражданин можеше да бъде член на партията. Той трябваше: “да признава и в дейността си да се ръководи от Програмата и Устава на партията, активно да участва и да увлича трудещите се в строителството на развито социалистическо общество, да работи в една от първичните партийни организации, да изпълнява партийните решения и да плаща членски внос” (чл. 1, Устав на БКП, 1986). На практика след 1956 година най-често партийното бюро заедно с административното ръководство обсъждаше и решаваше кого да покани за член на партията, както от изявилите желание, така и от нищо неподизаращи хора. Самите формуляри, които се попълваха, се даваха само на поканени. Без покана не можеше да се кандидатства за член на БКП. Не беше безпроблемно, ако поканен откажеше. След като се вземаше решение колко души да бъдат поканени, партийното бюро правеше постъпки пред по-висшата инстанция на БКП, откъдето даваха (или не) разрешение, в смисъл, че “отпускаха бройки” за нови членове. А щом се отпуснеше бройката, понякога и преди поканата за членство, партийното бюро започваше проучването на кандидата. По партиЙни канали се събираха сведения от родното му място, от съседите, от бивши работни места и учебни заведения. През това време кандидатът осигуряваше три препоръки от членове на БКП (най-малко с тригодишен партиен стаж, които го познават най-малко от две години). Трите препоръки и заявление-формуляр се предаваха в партийното бюро, което ги обсъждаше и насрочваше закрито партийно събрание на ППО. В присъствието на кандидата се четяха препоръките, бюрото докладваше, ако имаше особености, широко се обсъждаше личността на кандидата и с гласуване го приемаха. Новоприетият се утвърждаваше от по-висшия партиен орган пак в негово присъствие. Там му задаваха въпроси за устава на БКП, за нейните документи, за речите на Живков и други такива. В БКП имаше особено наблюдение върху “социалния състав на партията”. Тя трябваше да си остане “работническа”. Затова приемането на физически работници беше облекчено. Щом някой добър работник изявеше желание за членство, вероятността да бъде приет беше голяма. При интелигенцията (практически всички с висше образование и всички чиновници, сиреч офис-служители) приемането в БКП беше по-сложно. За тях се изготвяха списъци на кандидати за членове. Чакаха с години да им отпуснат “бройка”. А тази бройка се определяше от висшето партийно ръководство във връзка със “социалния състав” - съотношението между членовете от различни социални слоеве беше въпрос на висша политика. В България, за разлика от Полша, никога не е имало проблем за привличане на нови членове на Комунистическата партия.  
РЕАЛИИ: ППО
   ПЪРВИЧНА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ (ППО) - Най-малката организационна структура на БКП. ППО се създаваха “в трудови колективи на материалната и извънматериалната сфера, в поделенията на въоръжените сили, а също така в махали, квартали и други при наличието на не по-малко от от трима членове на партията” (Устав на БКП,1986). Партийното събрание беше висш орган на ППО. То трябваше да се провежда поне веднъж месечно. ППО си избираше бюро, а то – секретар. Секретарите се утвърждаваха “от околийския, (градския, районния) комитет на Партията” (чл. 55, Устав на БКП, 1958) или “от съответното партийно ръководство (комитет, бюро)” (чл.52, Устав на БКП, 1986). Тази формула на практика означаваше, че партийният секретар предварително се посочваше от по-висшата инстанция. ППО бяха “ръководно политическо ядро на трудовия колектив и първообраз на неговото бъдещо състояние” (чл.49, Устав на БКП, 1986). Най-важното: “Първичните партийни организации в трудовите колективи на промишлените, строителните, транспортните, търговските, селскостопанските и за услугите предприятия, трудово-производителните кооперации, стопанските обединения, научните институти, учебните, културно-просветнетие и здравните заведения, проектантските и инженерно-внедрителските организации, технологическите центрове и институти имат право на контрол над дейността на административните и на стопанските ръководства” (чл.55, Устав на БКП, 1986). Тези организации можеха “да решават общи въпроси на предприятието, учреждението и др.” (чл.50, Устав на БКП, 1986). Под общи въпроси се разбираше всичко: от кадровата политика до хигиената... ...Българската национална култура е колективистична. По времето на тоталитарния комунизъм традиционният колектив, с който се идентифицира българинът - семейството, рода и съседите, чрез кооперирането, национализациите, индустриализацията и урбанизацията беше заменен с колектива по месторабота. ППО беше вътрешният колектив на този колектив. Основната идея във философията на партийното строителството беше, че партията (чрез своята ръководна роля и чрез ППО) внася съзнание в работническата класа и народа.     



Гласувай:
2
0



1. attila - Всички Партии в Задунайската КОЧИНА са Продукт на Майката КУРВА-БКП и Бащата ПЕДЕРАСТ-ДС !
23.05 19:16

БЪЛГАРИ ВЪОРАЖАВАЙТЕ СЕ !

Не ви е Необходимо Законно Оръжие Защото Властта е НЕЗАКОННА от 1944 Година !

Не ви Трябва Разрешително за Оръжие Издадено от УБИЙЦИ от МВР и ТЕРОРИСТИ от ДАНС !

Първо се Атакуват Партийни Централи-Бардаци и Милиционерски Участъци-Курварници, Там е ЗЛОТО !

ДА СЕ ЗНАЕ !

Гласуването е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, Изборите НЕЗАКОННИ !

Гласувайки Вие Признавате и Легитимирате НЕЗАКОННА 77 Годишна Комунистическа Власт !

Партии с Участието на Комунисти, Деца на Комунисти и Внуци на Комунисти са НЕЗАКОННИ.

Избори с Участието на Комунисти, Деца на Комунисти и Внуци на Комунисти са НЕЗАКОННИ.

Власт Придобита от Незаконни Партии Чрез Незаконни Избори е НЕЗАКОННА.

Който Гласува на Задунайски Избори е КОПЕЛЕ !

Който Работи и Плаща Задунайски Данъци е КУРВА !

Вместо Бюлетини Трябва да се Броят ТРУПОВЕ !

Всяка Избирателна Секция Трябва да Стане Масова ГРОБНИЦА !

Истинския БЪЛГАРИН Ходи на Избори в Задунайския Болшевишки КЕНЕФ Само с ОЛОВО, ДИНАМИТ и ТЕНДЖЕРИ ПОД НАЛЯГАНЕ !

АКО СИ БЪЛГАРИН:

НЕ РАБОТИ.

НЕ ГЛАСУВАЙ.

НЕ ПЛАЩАЙ ДАНЪЦИ.

ВЛАСТТА Е НЕЗАКОННА ОТ 77 ГОДИНИ.

ДЪРЖАВАТА НЕ Е БЪЛГАРСКА ОТ 650 ГОДИНИ.

ДА СЕ ЛИКВИДИРА !

КАЗАХ !

w w w.b u l g a r y a.g a/c o m m u n i s m.h t m l
цитирай
2. kirk - Не по темата...
28.05 20:44
Първо - пиша не по темата и по принуждение, и второ - държа набора Николай Колев-Босия да го прочете, за да знае срещу какво се изправя и кои долни, подли и низки селски шунди го преследват...Отварям блога му, за да прочета настоящата статия "Един мой стар анализ" и ми се пречи с някаква анкета на някакво дружество ли пуфка майна ли - "Джемини... за по-добро интернет пространство...", а като ги разкарах, излиза подкана "ДЕАКТИВИРАЙ АВТОРА"!!! Тоест - дайте пак като през тоталитарния период да затваряме устата и трибуната за изява на опозицията, интелигентите и мислещите!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Фичка ви майчина, долни копелета!!! Ще ми деактивирате ХОЯ дето е на 75 годин, фашаги нискочели!!! Оня преди новата ера викнал тайната си в една дупка, която изровил в земята, ама поникнала тръстика ли кво ли и от свирката излизала същата тайна - ИСТИНАТА!!! Няма нищо да може да скриете, истината няма да остане дълго скрита!!! Босия не може да бъде деактивиран, дори посмъртно!!! Жив и здрав да си, наборе - тийе са мухи еднодневки!!! Утре ги нЕма!!!
цитирай
3. krumbelosvet - Според простия човечец Алберт Айнщайн
31.05 17:00
През 1949-та година Айнщайн публикува статията "Защо социализъм".Статията е за около 30 минути четене, но има едно възлово изречение, че целта на социализма е да се преодолее ХИЩНИЧЕСКИЯ характер на капитализма, който става вреден за личността и природата. Социализмът осъществи за 45 години МОДЕРНИЗАЦИЯТА на България, която буржоазията за 66 години не успя заради националните катастрофи, към които ни тласна Стамболов чрез Фердинанд. Накратко, производството на селскостопанска продукция се увеличи няколко ПЪТИ, а на промишлеността - ДЕСЕТКИ пъти. Но такива дреболии г-н Колев не види. Комунистите (от кой зор) сакали биле да ни върнат у робовладелството... И за целта ликвидираха неграмотността и безработицата и увеличиха с пъти хората със средно и виксше образование.
ПП: Айнщайн не посещава нито веднъж СССР, заради ограничаването свободата на мненията, особено в научната сфера. Но към края на живота си заключава, че СССР е доказал, че главната му грижа е благосъстоянието на народа му - здравеопазване, образование, жизнено равнище.
цитирай
4. bosia - клишираното дрънкало пак се обади.
31.05 17:17
И защо, според теб, т. нар. "социализъм" фалира?
И защо хората бягаха на Запад, а не в СССР?
И защо сме на последно място в Европа по всички материални, морални и здравославни показатели?
И къде и на каква цена отидоха нашите плодове и зеленчуци?
А уранът?
цитирай
5. krumbelosvet - Соцът НЕ фалира.
01.06 13:56
СССР загуби Студената Война , РАЗСТРЕЛЯН по време на преговори с ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ОРЪЖИЕ. Гръмнаха му Чернобил, приземиха частно самолетче до Кремъл, и Горби панически изпълни всички искания на Рейгън и фактически подписа КАПИТУЛАЦИЯТА на СССР. След което капитулирахме и ние.
На всички твои въпроси съм отговорил в най-популярния си постинг от 17.11.2017 "Спор няма - 7-ми ноември загуби научно техническата надпревара, с важни изключения, но изключения".
Постът е кратък, но не колкото за един коментар. Поради твоето важно място в историята на прехода, ще ти го пратя на части като коментари.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 9122487
Постинги: 3592
Коментари: 9467
Гласове: 6631
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930