Главния  Прокурор на РБ

                                    С T А Н О В И Щ Е              

              от  Стоян Славейков Грозданов, GSM **** ******

                     София, 1111, ул.Калина Малина ** 

 Относно : ПЪРВИ СИГНАЛ по чл.205, ал.1 НПК, подаден от Пламен Димитров   Соколов и Петър Георгиев Гоцин. Сигналът е подаден в Администрацията на президента на РБ с вх.номер  94-00-1687/23.09.2020 г.

                                   Уважаеми г-н Главен прокурор,

     Тъй като от една страна името ми е цитирано в сигнала, а от друга страна от няколко десетилетия разработвам и внедряван счетоводен софтуер, се чувствам длъжен (чл.205, ал.1 НПК) да дам някои допълнения към частта от сигнала, засягаща издаваните от „Топлофикация София” ЕАД (Т.С.) съобщения към фактури, с които топлофикационното дружество ежемесечно претендира да получи парични суми от стотици хиляди столични семейства.  

     В групите за борба с беззаконията на Т.С., а и извън тях,  от години се следят и документират  нарушенията на стотици норми от законодателството, извършвани  перманентно от топлофикационното дружество при нерегламентираните му взаимоотношения му със столичани. Нарушенията могат да се обобщят в няколко раздела, като тук ще коментирам единствено нарушенията на ЗДДС, свързани пряко и косвено с чл.255 НК. Проблемът касае най-вече живущите в многофамилни сгради, така че по-долу ще се огранича само с този казус. Прилагам извлечение от ЗДДС,  потвърждаващо настоящето становище.

1.     Основополагащо нарушение на българските закони и европейските директиви в областта на защита на потребителите и на конкуренцията е отказът на Т.С. да сключи задължителните писмени договори за продажба на топлинна енергия (ТЕ). В общия случай няма валидни (ако изобщо има) договори за присъединяване на сградите към топлопреносната мрежа, които договори трябва да предхождат договорите за продажба на ТЕ.

2.      Лица на ръководни длъжности в Т.С. непрекъснато твърдят, че като топлопреносно предприятие Т.С. продава ТЕ в Абонатните станции (АбС) на сградите. Това може да се установи само от съответните договори за продажба на ТЕ, но тъй като такива липсват, ще приема за чиста монета тези твърдения.

3.   Периодично Т.С. изпраща на над 400 000 граждани съобщения към фактури без подпис и без име на издателя, в които претендира за сериозни суми. Не става въпрос за уговорени плащания, а за едностранни волеизлияния на Т.С. Известно е, че съобщенията към фактури не са документ по ЗДДС (чл.112 ЗДДС).  Цитираните номера и дати на фактури в съобщенията към фактури обаче според длъжностни лица от Т.С. се намирали единствено в персоналните компютри на Т.С. Нормата на чл.113, ал.2 от ЗДДС гласи : „Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя”, при това фактурата на купувача трябва да е с гриф „оригинал”. Практиката на гражданите да не се изпраща фактура, а съобщение към фактура, се среща единствено при търговеца Т.С. и това не е случайно!!! Досега няма смислени обяснения защо като всички други търговци (ЧЕЗ, Софийска вода, МТел и т.н.) столичани от дълги години не получават от Т.С. фактури с гриф „Оригинал”.

4.     В края на отделен ред в съобщенията към фактури се посочва номерът на друга фактура (номерата започват със „70”), по която се претендира плащане за дялово разпределение (ДР). За въпросните фактури е известен само посоченият номер (без дата) и за тях няма дори съобщения, т.е. тяхното съдържание е дълбока тайна. Разбира се, нито ЗДДС, нито Законът за счетоводството допускат в една фактура да се претендира плащане по друга цитирана фантомна фактура. Най-малкото защото няма как да се декларират в дневника за продажбите, който Т.С. е задължена ежемесечно да подава в НАП. Практиката се среща само при Т.С!!!

5.     Всяка година на гърба на съобщенията към фактури през м.юли Т.С. „издава” 12 кредитни известия (КИ), които поначало са невалидни поради отсъствието на повечето задължителни реквизити според чл.114 и чл.115, ал.4 ЗДДС. Нарушени са още чл.115, ал.2 ЗДДС относно 5-дневния срок и чл.115, ал.5 ЗДДС – нямаме издадени КИ според изискванията на ЗДДС. Практиката се среща само при Т.С!!!

6.     Със споменатите КИ се нулират данъчните основи на всичките 12 фактури, издадени съответно за дванадесетте месеца на отоплителния сезон – от м.май на определена година до м.април включително на следващата година. Възможни са две хипотези, но явно не става въпрос за анулиране по реда на чл.116, ал.1 от ЗДДС : „Поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови” – нямаме анулирани фактури. По-скоро сме в хипотезата на чл.115, ал.1 от ЗДДС – разваляне на сделката (доставката). Практиката се среща само при Т.С!!!

7.   По смисъла на чл.87, ал.2 ЗДДС данъчният период съвпада с календарния месец. През данъчния период могат да се случат данъчни събития – доставка на стоки и услуги и др. Нормата на чл.25 ЗДДС указва на регистрираните по ЗДДС търговци кога възниква данъчно събитие и  кога ДДС става изискуем, включително при авансови плащания. Според чл.113, ал.4 ЗДДС : „Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.”.

8.   След нулирането на данъчните основи на фактурите за 12-те месеца Т.С. издава на лицата „Обща фактура”, както я нарича в претенциите си в исковите молби в СРС срещу стотици хиляди набедени за клиенти граждани. Данъчният период в „Общата фактура” е 1 година, което е недопустимо според ЗДДС. Освен това понятие „Обща фактура” няма по ЗДДС, а е регламентирана „Сборна фактура”, която може да се издаде за извършени две или повече доставки в рамките на данъчния период – чл.113, ал.13 ЗДДС.  Практиката се среща само при Т.С!!!

9.   След като Т.С. издава КИ за всичките 12 данъчни периода, нулирайки данъчните основи за всичките 12 данъчни периоди, това означава, че през нито един от 12-те месеца няма данъчно събитие, т.е. няма извършено  доставка за който и да е гражданин. Няма и извършени авансови плащания (наричани от Т.С. прогнозни) през 12-те месеца на отоплителния сезон. С други думи през месеците на отоплителния сезон Т.С. е нямала задължения да издава фактури и не е дължала ДДС и евентуални лихви към фиска. Това естествено контрастира с действителността, тъй като Т.С. през всеки месец е получила авансови плащания за милиони левове. Практиката се среща само при Т.С!!!

10.  Като получател на стоката в издадените от Т.С. съобщения към фактури е посочен конкретен собственик на имот в многофамилна сграда в нарушение на чл.11, ал.2 от ЗДДС. Собственикът на имот физически не може да купи ТЕ от АбС, а пък и Т.С. непрекъснато декларира, че продава ТЕ на Етажната собственост, самостоятелен правен субект по ЗУЕС със свои 2 каси и управително тяло. Практиката се среща само при Т.С!!!

11.  Като място на продажбата в съобщението към фактура се сочи имота на конкретния собственик, докато според твърденията на отговорни лица от Т.С. дружество е собственик на ТЕ само до АбС, където я продава на новия собственик - Етажната собственост. Нарушението на чл.19 (респективно чл.17) във вр. с чл.5 и чл.6 от ЗДДС се среща само в практиката на Т.С!!!

12.     По принцип мястото на продажбата и купувачът на ТЕ на това място трябва да са указани в писмен договор, от който единствено могат да се разбере между кои лица е налице облигационно отношение и от кога е възникнало. В договора се уговарят още единичните цени на стоката, докато в случая няколко пъти в годината Т.С. променя едностранно единичните цени на ТЕ, без да е уведомен гражданинът поне един месец предварително и да е получено неговото съгласие. Няма договори, съответно анекси към тях. В случая са нарушени Европейски директиви и регламенти. Известно е, че КЕВР определя пределни, а не договорни цени.

13.  Относим към състави от НК е фактът, че Т.С. във всичките си съобщения към фактури начислява произволни недоказуеми количества ТЕ, в разрез със законите на физиката, на математиката, на стандарт БДС EN 834 за разпределителите по радиаторите и т.н. За качество на топлоносителя изобщо не се отваря дума. Начисляването във съобщенията към фактури (без изключения във времето и посочените от Т.С. получатели на ТЕ) на произволни количества стока се среща само в практиката на Т.С.!!!

    Резонен е въпросът защо на Т.С. е необходимо да извършва толкова мащабни нарушения на ЗДДС, много от които са уникални в счетоводната и данъчната практика? Защо така благосклонно се отнасят отговорни лица от визираните в сигнала институции към агресивната и заблуждаваща практика на Т.С (чл.68 и сл. от ЗЗП)?

     Възможните отговори са поне два, вторият от които е стряскащ :

     А. С оглед подържане на заблуда в обществото (а и пред компетентните органи) лица от Т.С. в различни ситуации дават напълно противоположни разяснения по един и същ въпрос. Хем продават в АбС, хем в имотите на собствениците; хем нямат сключени писмени договори за продажба на ТЕ, хем Т.С. била в облигационни отношения със собствениците на имоти; хем продават ТЕ на Етажната собственост, хем на отделните собсвеници;  хем т.нар. сградна инсталация не служи за отопление (пар.1, т.3 от ПЗР на Наредбите за топлоснабдяване), хем начисляват силно завишени суми в перото „сградна инсталация” (няма такава услуга според чл.9 на Д 2012/27/ЕС  и според стандарт БДС EN 834); хем е невъзможно да се определи какво количество ТЕ отделят тръбите от сградната инсталация, хем във фактурите присъствали реални количества енергия.

      Най-голямата мистерия обаче се подържа около въпроса издава ли фактури Т.С. на гражданите, от които претендира плащане. Тук не става въпрос за нарушението на ЗДДС да не връчва фактурите на гражданите, ако изобщо издава такива. В съда Т.С. неизменно декларира претенции по точно определени фактури, някои от които „общи”. В Общите условия на Т.С. е записано задължително издаване на данъчни фактури. Декларирането в исковите молби в СРС на издадени КИ също предполага предварително издадени фактури, чиито данъчни основи се корегират. Пред прокуратурата обаче лица от Т.С. твърдят, че не издава фактури на гражданите, а само съобщения към фактури. И са успели да заблудят някои прокурори, макар и в самото съобщение към фактура да е цитиран номер и дата на издадена фактура, а по-надолу в съобщението да е посочена друга фактура за ДР с номер започващ с „70”, за която също се претендира сума. Т.е. Т.С. хем издава фактури на гражданите, хем не им издава.

    Б.  Шизофренията с фактурите не е случайна. Не е тайна, че въпреки строгите изисквания на ЗДДС и Правилника за приложението му всяка фактура и всяко кредитно известие да се декларира на отделен ред в ежемесечно подаваните в НАП дневници за продажбите, на Т.С. се позволява поне от 19 години да не изпълнява това свое задължение. За подобно еднократно нарушение регистриран по ЗДДС търговец би понесъл доста пасиви от НАП, а  вероятно и от прокуратурата в определени случаи. В приложеното постановление от Апелативна прокуратура лица от НАП (!) и от Т.С. са заблудили прокурор Искра Колева, съобщавайки, че Т.С. не издава фактури на гражданите и по тази причина не попада в приложното поле на чл.112 от ПП на ЗДДС.  Едва ли не Т.С. издавала само касови бележки на платилите в брой различни суми граждани и затова ползвала режима за подаване в дневника на продажбите на един или няколко реда, съдържащ отчети от касовите апарати с обощена информация за извършените през месеца продажби.

     Общоизвестно е, че такъв режим се ползва в търговските обекти, в които неидентифициран гражданин купува няколко стоки, на касата се изчислява дължимата сума и гражданинът плаща в брой сумата от издадената касова бележка от регистриран касов апарат. В общия случай гражданинът не желае да му бъде издадена и фактура. В края на месеца търговецът декларира на един ред в дневника за продажбите в НАП натрупаната в касовия апарат сума, намалена със сумата от продажбите, за които е издадена фактура. Това се прави за да няма дублиране на суми, тъй като фактурите, включително платените в брой, се декларират на отделни редове в дневника на продажбите.

      Ясно е, че описаният режим от търговските обекти е неприложим за Т.С :

-  плащанията в брой в касите на Т.С. става по предварително определени суми, които би следвало да фигурират в неполучените от гражданите фактури на Т.С, половината от които (за ДР) са изцяло загадъчни;

-  в дневника на продажбите на отделни редове се декларират всички издадени фактури през данъчния период, независимо дали са платени;

-  режимът с касовите апарати е неприложим при плащане по банков път, когато касова бележка не се издава и няма как да се мине без издаване на фактура;

-  на НАП се отнема възможността да провери дали сборът от декларираните на общи редове суми е равен на сбора от сумите на издадените от Т.С. фактури. Невъзможен е механизмът на насрещните проверки.

  Не е необходимо човек да е счетоводител за да се досети, че недекларирането на извършени продажби съгласно строгите изсквания на ЗДДС създава отлични условия за укриване на въпросните  продажби и свързаните с тях ДДС и корпоративен данък. По такъв начин определени лица  работят в сивия сектор, рискувайки при конкретни обстоятелства да попаднат под ударите на член 255 НК.

1.   Писмо от Дирекция „ОДОП” до г-жа Силвия Грозданова – за плащания по банков път се издава задължително фактура и кредитни известия не се издават ако преди това не е издадена фактура.

2.   Писмо от Дирекция „ОДОП” до г-жа Сава Коцева – всяка издадена фактура се подава на отделен ред в дневника за продажбите.

3.   Постановление на Апелативна прокуратура, в което прокурор Искра Колева, заблудена от лица от Т.С. и НАП, установява, че Т.С. не издава фактури на гражданите ?!?

4.   Извлечение на норми от ЗДДС и ПП на ЗДДС, касаещи настоящето становище.

София, 29.11.2020 г.                                            Подпис :