Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2020 21:22 - Краят на цивилизацията
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 1225 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 03.12.2020 21:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Лъжефилософиите
на днешният
свят
и
упадъка на цивилизацията

Целта и причината за написването на това есе е да се хвърли светлина върху философиите, теченията и движенията, които от късният XIX век, до днешна дата направляват света. Също така това есе си поставя за цел да разобличи измамата и истинската цел на многото идеологии и философии, по които животите на милиарди днес се направлява.
Също така, в този си труд ще се фокусираме върху ефекта на дадените философии, както върху отделно взетият индивид, така и върху обществото като цяло. Като накрая, това есе си поставя амбициозната цел да докаже лъжовността на лъжефилософиите и тяхната стойност и да предложи алтернатива с по-голяма стойност и смисъл, както за отделно взетият човек, така и за света като цяло, в противовес на идеологиите и философиите, които ще обсъдим с Вас сега.

Като начало ще започнем от късният XIX век и философиите и концепциите образували се тогава, които в по-късно време превзеха света, сърцата и умовете на милиони. Ще започнем с модернизмът, който възниква в краят на  XIX век. Това се право с цел улеснение разбирането на произтичащите от това процеси и течения в по-ново време. Като начало ще поясним с няколко думи какво е модернизъм. Модернизмът е философско движение, което заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество към краят на XIX и началото на XX век. Сред факторите, които оформят модернизма са развитието на съвременните индустриални общества и бързият растеж на градовете, или казано с две думи – индустриализацията и урбанизацията. Друга черта на модернизмът е отхвърлянето на увереността в мисленето от епохата на Просвещението и отхвърлянето на религиозността, като последното се споделя от невсички модернисти.
Редно е да се отбележи, че модернизмът включва в себе си дейностите и творенията на онези, които усещат, че традиционните форми на изкуството, архитектурата, литературата, вярата, философията, социалната организация, всекидневните дейности и дори науките, са станали неподходящи за техните задачи и са остарели в новата икономическа, социална и политическа среда на нововъзникващия, напълно индустриализиран свят.
Друга забележителна черта на модернизма е самосъзнанието и иронията към литературните и социалните традициите, които често водят до експерименти с форма, както и използването на техники, които привличат вниманието върху процесите и материалите, използвани за създаване на живопис, стихотворения и сгради.
Модернизма изрично отхвърля идеологията на реализма и използва произведенията от миналото чрез заемане на реплики, включване, пренаписване, обобщение и преоценка. След като изложихме главните черти и концепции на модернизма, пред нас се открива и неговата философия и практиките, чрез които това течение постига целите си.
Преди да обобщим философията на модернизма обаче, ние трябва да обсъдим и непосредствено възникващата от това концепция за материализма, без който би било доста трудно, ако не и невъзможно да придобием цялостно разбиране за модернизма.
Материализмът, казано накратко е моноистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително и съзнанието са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция. Оттам и явлението на върл материализъм и неистова страст за притежание на все повече и повече, което е друга черта на модернизирането общество, което ни връща обратно на въпросът за философията и практиките на модернизмът.
Нека започнем с философията на модернизма. Той, или по-скоро неговите апологети, с възникването на новите технологии и предшестващите ги открития и теории, считат този нов свят за нещо съвсем различно, от това което е било преди него, следователно убежденията, вярванията, практиките и философиите от миналото, с някои изключения, които ще разгледаме по-късно, са не просто ненужни, но и вредни остатъци от старият свят. Това ни води към следващата тема, а именно – практиките, с които модернистите си служат за да изградят новото си общество, в замяна и чрез заличаването на старият свят. Практиките им всъщност бяха кратко описани още в началото на нашият преглед над модернизмът, а именно чрез промяната на архитектурата, литературата, изкуството и социалната структура и сплав.
Нека като начало се фокусираме върху позитивните промени, а те са индустриализираното семейство, което в противовес на старото семейство е вече по-добре образовано, което всеки член от него може да започне работа по свой избор.
Това обаче идва за сметка на старите ценности и традиции, които с времето не просто биват притъпявани, но и открито атакувани и затривани. Другата практика, която наблюдаваме е целенасочената подмяна на типът архитектура и градско устройство. Олицетворението, на което можем да видим в изчезването на старинни типове архитектура като класическите или готически сгради. Те биват заменени от евтини и лесни за производство, но за сметка на това нелицеприятни и потискащи материали и форми. Това се обяснява от модернистите с аргументът, че една сграда няма значение как изглежда, а каква функция изпълнява. Оттам и преустройството на административни и жилищни сгради в тип доста приличащ на гледка от тоталитарна дистопия, а именно – големи, но пусти площади с грозни сгради, приличащи повече на сгради за мъчение отколкото на административни центрове.
Друг пример за това са големите, но клаустрофобични жилищни блокове, които в повечето случаи се строят един до друг, което от своя страна действа потискащо на човешкото съзнание. Друга често срещана практика в модернизираното общество е литературната промяна, или по-скоро замяна и подмяна на старото значение на думите и изразите с ново такова.
Следващата и последна практика на модернизма, която ще обсъдим с Вас е тази в изкуството. Модерното изкуство само по себе си е доста противоречиво. В модерни произведения от всякакъв характер, ние се сблъскваме с две явления – в един случай, ние виждаме нещо красиво, съдържащо някакъв замисъл, в друг случай, то няма никакъв замисъл. В друг случай пък, ние се натъкваме на ужасяващи произведения, които ни карат да се запитаме кой би го сторил и по-важно, кой би му се насладил!?
С това ние приключваме темата за модернизмът, засега. С краят на тази тема, е логично да продължим със последвалото модернизма явление – постмодернизъм.
Постмодернизмът може да се определи като течението на
XXI век, въпреки, че той възниква като обобщена концепция към средата и късният XX век, а приложението му наблюдаваме в действие от около десет години насам. Постмодернизмът по своето същество е комбинация от най-различни концепции, течения, философии и идеологии, като във своята завършена форма се явява философия и начин на мислене и писане противопоставящо се на предхождащият го модернизъм. Постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм”, въпреки, че като своят предшественик – модернизма, се възползва и опира на почти същите практики и (частично) виждания в опита си да създаде един нов постмодерен свят и общество. Характерните направления, към които постмодернизмът е тясно свързан, са психоанализата, феминизма, деконструкцията, постструктурализма, постколониализма, неопрагматизма и изследванията на пола и рода, още известно и като Gender Studies.
Както става ясно вече, постмодернизмът е философия базираща се на идеологии и течения, които нямат особена полза за светът, а в доста случаи дори и вредят, но за да придобием пълно разбиране за нещата, които се случват днес и които се планират за утре, то ние трябва да се вдълбочим в доктрините, вярванията и практиките на постмодернизма. Доктрините, или по-скоро философските течения, които са силно повлияли и често срещащи се сред постмодерните среди са хедонизъм, нихилизъм, агресивният троцкизъм, идеологиите на Франкфуртската школа и атеизма.
Произтичащи от гореспоменатите идеологии, са движения и философии като неоезичество, неоокултизъм, наукоидност и движението на Новата Епоха.
Ще започнем разбора си, фокусирайки се първо над хедонизма и произтичащите от него ефекти и последици. Нека първо кажем няколко думи за това какво е хедонизъм.
Хедонизмът е школа в етиката, според която удоволствието е единствената съществена и може би върховна ценност. Според хедонистичното учение насладата и удоволствието са най-висшите цели на човешкото съществувание, в противовес на аскетичния живот. Терминът хедонизъм е с гръцки произход и в превод означава „наслада”. По своето същество, както вече стана ясно от дефиницията за хедонизъм. Той е философия, която се стреми да направи човешкото съществуване колкото се може по-добро и леко чрез постоянен приток и търсене на удоволствие и наслада.
Разбира се, този начин на живот и практикуващите го отричат приемането на смъртта, която е неизбежният разрушител на това удоволствие. От хедонизма също произтичат и редица убеждения, култове и движения, пример за които са веганизма и зеленото движение, чиито цели са прекратяване мъките на животните и майката земя, нещо което е и се явява форма на неоезичество.
Въпреки официалното представените си добри убеждения, хедонистичните движения, в крайна сметка, както е вече ясно, имайки предвид политическите повлияни от произтичащите от хедонизма движения и философии, не водят до прекрасният край, който така обещават. Напълно обратното – мерките, с които се провеждат тези политики са деструктивни за щастието, поминъка и съществуването на милиони хора и парадоксално животни по света. Затова ще поговорим по-нататък в това есе. Хедонизмът греши и в една друга насока, а именно отричането на страданието като съществена част от човешкото съществувание. Това се случва под формата на движението за фалшива позитивност, чиито апологети не просто твърдят, но дори и пропагандират вярването, че симулирайки позитивност, то човек несъмнено ще постигне щастие в края на краищата.
С това стигаме до следващата тема, която макар и да изглежда напълно противоположна на хедонизма на пръв поглед, е нищо повече от другото лице на същата монета, а именно – нихилизъм.
Нихилизъм е философска позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност. Терминът е с латински произход
,,nihil”, означаващо „нищо”.
Основните вярвания, ако въобще може да има такива в нихилизма, са както следва:

-Няма рационално доказателство за съществуването на Бог или Създател.

-Истинският морал е непознаваем.

-Светската етика е невъзможна.

-Няма истина.

-Никое действие не може да бъде разбрано като предпочитаемо пред друго.

Нихилизмът е „вярата”, според която всички стойности са безсмислени. Това се асоциира с екстремен песимизъм и радикален скептицизъм, който осъжда цялото съществувание. Истинският нихилист, вярващ в нищото (ако това въобще е възможно), няма лоялности и никаква цел освен, може би, деструктивен импулс.
Нихилизмът най-често се свързва с Фридрих Ницше  и неговите идеи, които имат корозивни ефекти и евентуално целят унищожението на всеки морал, религия и метафизични убеждения, което може само да загатне за най-голямата криза в човешката история.

След като изложихме главните характеристики и философия както на хедонизма, така и на нихилизма, е време да поясним защо двете са неразривно свързани и едното води до другото, а оттам и имат същият резултат.

Нека започнем хронологично – по редът, по който изброихме тези философии.
Хедонизмът, в своето търсене на върховна цел на човешкото съществуване и абсолютна истина стига до същият извод като нихилистичната позиция, а именно, че няма такива, но за разлика от последните, хедонизма открива смисъл в удоволствието и постоянната нужда от наслада, в името на какъвто и да е било смисъл от човешкото съществуване. Парадоксално обаче, точно тези хедонистични практики са една от причините, ако не и главен фактор, в издигането на нихилизма в днешното общество. Как се случва това обаче? Преминаването от хедонизъм в нихилизъм, е процес, по който се достига чрез достигане лимита на задоволство от всички възможни удоволствия. Обикновен пример за това можем да представим чрез порнографията. Индивидите пристрастени към порнографията и особено тези пристрастени към детската такава, в даден момент достигат крайната точка на задоволство от гледането на подобни деградивни материали и се озовават в ситуация, в която не могат да получат никакво ново удоволствие, от това което до скоро им е доставяло насладата, от която толкова се нуждаят. Това може да доведе до редица лоши последици както за бившият хедонист, който вече не намира никакъв останал смисъл в съществуването си, така и за обществото като цяло. Или казано накратко, хедонизма в крайна сметка води до нихилизъм. В същия дух ние можем да твърдим, че в своето отчаяно търсене на смисъл за съществуването си, нихилистът би се обърнал към хедонистични практики в опит да запълни празнотата в душата си. Това е идеален пример за омагьосан кръг, от който няма (лесен) път навън.

С това можем да заключим, че и двете философии и респективно техните практики са обречени на съществуване без смисъл и съществуване без желание за съществуване.
Сега е редно да забележим, че точно тези две течения и разбирания за човешкото съществувание са, така да го наречем праотци, оказали силно влияние върху модернизма от части и постмодернизма като цяло.

Това бидейки казано, е време да продължим със следващата тема, обект на нашият интерес – движението „Нова Епоха”.
Преди да започнем по темата
New Age обаче, е необходимо да поясним защо това е важно. Движенията, доктрините, вярванията и практиките от New Age течението са част от тези философии, които не водят към нищо друго, освен заблуда и служат като идеален инструмент за промиване мозъците на милиони, а защо това е така ще изясним по-нататък.

Нова Епоха, или още познато като New Age, в духовността най-често изразява аспекти от Земята, Луната и космическото пространство. Новата Епоха е децентрализирано социално и духовно движение, което търси универсалната истина и постигането на по-висшия, личния човешки потенциал. Съчетава в себе си аспекти от космологията, астрологията, езотеризма, алтернативната медицина, музиката, колективизма и природосъобразния живот. Движението включва елементи от по-древни духовни и религиозни традиции, вариращи от атеизъм и монотеизъм през класически пантеизъм, натуралистичен пантеизъм и от панентеизъм до политеизъм, съчетани с наука и философията Гея, особено археоастрономия, астрономия, екология, околна среда, хипотезата на Гея, психология и физика. Както става ясно от пояснението, Нова Епоха е съвкупност от движения, философии и вярвания, които на пръв поглед нямат нищо общо по между си, но при по-внимателно разглеждане ще открием доста прилики, не само в практиките и вярванията им, но и в крайната им цел.
В своята основа, доминантната порция от
New Age движенията са с езическа основа примесена с разбирания от по-ново време, или още те се явяват движения от неоезически тип. Другият тип, който впрочем е малцинство сред New Age движенията са от наукоиден тип. Нека поясним набързо какво е наукоидност. Наукоидността е термин, с който се описват вярвания съчетаващи различни езотерични, или езически практики и виждания с избрани научни открития, или казано просто – това са движения, които използват избирателно науката, по ненаучен начин, изопачавайки и изкривявайки науката в опит да обяснят вижданията си.
Третият тип, който е може би най-рядко срещаният вид
New Age движение, е този от атеистичен тип, чиито практики обаче не се различават особено от гореизложените им New Age сродници. Най-често срещаните практики на New Age движението са религиозни ритуали от типа на култовете. По-рядко срещаните, но за сметка на това с повече влияние сред обществото и неговите високи етажи и опасни практики на New Age движението са партизанските и агресивни протести, размирици и политическо-лобистки практики. Тези типове New Age движения, които не само не се поколебават да се впуснат в деградивните практики на господството на тълпата, но и открито заявяват целите си за насилствена смяна на съществуващата система, което ни насочва в посоката, че целта им, независимо дали тя е съзнателна или несъзнателна, е подготовката на обществото за нов свят, с нов ред, който трябва, по техните собствени думи, да бъде постигнат и извоюван чрез насилие. Това ни връща обратно към постмодернизма, който се явява като крайната философска дестинация на всички гореспоменати движения, философии и вярвания, с изключение на някои части от модернизма, които по всичко личи, е бил използван от части, заради своите позиции относно целенасочената забрава на старият свят.

Преди да преминем към заключителната фаза на това есе, ние трябва да обърнем внимание на още две, но от съществена важност неща. Ще обърнем специално внимание на идеологията-авангард на постмодернизма и нейният създател. Това е идеологията на малцинствата. Както наблюдаваме в момента, десетки, ако не и стотици движения, организации и дори институти са мобилизирани в името на справедливост към етническите, националните, идеологическите, политическите и сексуалните малцинства.  Тяхното въведение бе постигнато чрез умело социално инженерство, през средствата за масова реклама, разврат, агитация и дезинформация – СМРРАД. Тяхното приложение бе успешно постигнато чрез умело манипулиране разбиранията и думите от хора на високи позиции в обществото, а тяхното налагане тепърва започва, чрез масови протести, размирици, а в някои места и случаи дори терор на идеологическа основа. За да разберем защо това се случва обаче и целта на всичко това, то трябва да обърнем внимание на идеологическият отец на тези движения, философии и идеологии – Франкфуртската школа и по-точно германският философ Херберт Маркузе.

Херберт Маркузе в своята философска същност е убеден апологет на левите идеи, с тази забележка, че той открито, старателно подбира точно кои браншове от лявата идеология да използва. Той е силно повлиян от мислители като Карл Маркс и Теодор Адорно, особено влияние върху него оказва агресивният и деградивен бранш на троцкизма.
В своите трудове, Херберт Маркузе заявява, че вече (към средата на миналият век) работническата класа, или още пролетариата, е вече обуржоазен, тоест той се е обогатил и на него вече не може да се разчита да изнесе на раменете си световната лява/комунистическа революция. С тази цел той твърди, че лявата идея трябва да се фокусира върху различните малцинства от всякакъв вид, както вече споменахме по-горе, които трябва да се превърнат в авангарда на световната лява/комунистическа революция.

Това бидейки казано, ние вече имаме цялостна картина на същността на тези идеологии, философии, практики и тяхната цел.

Сега е време да оборим обсъдените вече философии и да предложим алтернатива, която не просто да служи като заместител, но и да направи здравословно допринасяне към обществото и отделният индивид. Ще започнем отново по хронологичен ред, както изброихме останалите философии и движения, което означава, че обръщаме поглед към модернизма.

 Модернизма като течение следва своя логически жизнен път в дадените му исторически обстоятелства. Но няма как да игнорираме големият грях, или грешка, на модернизмът, който направи всичко по силите си за да измести старите устои на обществата и цивилизацията, но успя единствено да отвори яма в обществената структура, за която самият той не бе подготвен. Модернизма се опита да я запълни с материалистичната консуматорска култура, която от своя страна не успя да затвори широко зейналата рана, а дори напротив, задълбочи я още повече. Това доведе до издигането на хедонизма и нихилизма, които от своя страна в своето безсмислено съществуване не просто не успяха да запълнят празнината, но доведоха до още по-голяма криза в човешката цивилизация, която е способна да предизвика краят на историята.
Това, което успя да направи модернизма, хедонизма и нихилизма бе да обрече милионите си последователи и в последствие света на съществуване без смисъл, нещо което се превърна в непробиваем омагьосан кръг за мнозина. Това може да се каже, се дължи на загубата на Бог в душите на човеците, а за тези, които не вярват в Бог, то те могат да го нарекат загуба на човешкия дух в човеците.

В своето сляпо търсене на някаква обективна, наблюдаема, а защо не и материална истина, тези течения на XIX и XX век в крайна сметка, доведе до собственото си падение и това на човечеството. Нещо, което при дори не толкова внимателно наблюдение е изпаднало в омагьосания кръг на съществуване без смисъл, с чувството за неизбежна и всеобща погибел, с единствената свежа глътка въздух в лицето на порока, греха, неморалността и заблудата, представени под светлият образ на хедонизма.

В резултат на тези течения, както вече нашироко обсъдихме, се родиха и философиите и движенията на постмодернизма и новата епоха, които в своите цели и практики, можем да твърдим, са двете лица на една и съща монета. След краха на старите философии, новите такива, които се родиха от тях, поеха по пътя на разрухата на всичко, което е съществувало досега, под презумпцията за неговото наследено зло. Казано с по-прости думи, постмодернистите приемат цялата човешка история, цивилизация и система за съществено зли, заслужаващи унищожение, от което да се роди нов ред, система и цивилизация, базирани на постмодерните философии.
Това разбира се, няма как да доведе до нищо добро, имайки предвид морално и практически деградивните им убеждения. Политиките на постмодернистите по отношение на междучовешките отношения, сексуалността, половата принадлежност, обществената структура, светоглед и разбиранията им за истина, която според тях е вече постистина,  по същество – неистина, или липсата на такава, а моралността, която техните разбирания изкривиха и представиха неморалността като моралност, могат да доведат единствено до всеобщата погибел на цивилизацията, такава каквато я познаваме.
Тези убеждения не могат да дадат на света нищо добро и полезно по една проста причина – не може да се съгради нещо, което е базирано на лъжа. Това най-ясно личи в деградивните политики по разрушението на семейството от мъж и жена с деца, свободната и оригинална мисъл и реч, които постъпателно и системно са потъпквани в името на мирът и любовта. От тези две неща можем да достигнем до един и същ извод, използвайки две направления. За улеснение, ще съчетаем и двете направления за да обясним този процес. Тези направления са – религиозно и еволюционно.

От религиозната, както и от еволюционната гледни точки, можем да твърдим, че политиките по промяна моделът на семейството е нещо, което е лишено от всякаква грижа, любов и вярност, може да доведе до крахът на организираното общество, а замяната на мъжа и жената с еднополови партньори, в даден момент ще доведе до изчерпването на новите човешки поколения, чрез все по-намаляващият растеж на размножаването. Това ни води и до извода от тези политики – чрез елиминиране на моралността и семейството като цяло, то наблюдаваме спад не само на растежа на човешкото размножаване и популация, но и на популацията като такава.

Дали този процес и политики са съзнателни и целят да постигнат горепосочените ефекти, или са несъзнателни, а тези им последици ще бъдат непредвидени, то можем да отговорим така – Ако не знаем защо някой върши дадено нещо, то трябва да се загледаме в резултатите от действията им и ще разберем причината.

Като противоотрова и алтернатива на горепосочените политики и идеологии, можем да предложим религиозността и по-точно християнството с неговите морални практики и учения. Защо точно това, ще си обясним в следващите редове, но първо нека поясним защо не нещо различно от религията. Това би се явило под формата на атеизма. Трябва да бъдем наясно, че въпреки мнозина, които ще спорят в полза на атеистичните морал и ценности, то те не може да им се вярва. Самите морал и ценности на атеизма като такива са доста неясни и неопределени. Това, което можем да почерпим като знание от атеизма, е че всяко съзнателно същество заслужава да живее и да бъде уважавано. Тук обаче самият атеизъм се сблъсква с противоречие със самият себе си. Причината за това е много проста. Атеизма е лишен от фундаменталната база и модел, по които да образува и базира своите ценности и морал. Разбира се, презумпцията за достоен живот и уважение към всяко съзнателно и разумно същество звучи добре сама по себе си, но това може да отвори врати за злини и сиви зони и практики, които впрочем сме виждали да се случва в миналото. Именно затова като твърда и най-добра алтернатива и противоотрова за вече обсъдените лъжефилософии, е редно да предложим религията и християнството.

Християнските морал и ценности и техните практики са доказали през историята да бъдат стабилен стожер на обществото и цивилизацията. Причините за това са доста, но с Вас ще се фокусираме само върху няколко, но нека първо споменем кои са базата и модела на морал и ценностите на християнството.

Това са Светото Писание и спасителят Христос, като база за морал и ценностите се явява Писанието, а моделът, който следваме е Христос. Разбира се, ползите и причините не свършат тук, затова е време да обърнем внимание и на тях.

Нека започнем със семейните ценности, по които поколения народи са живели и развивали, от което следва и издигането на днешната човешка цивилизация.
Зад всяко стабилно и здраво общество или държава стои семейството и обединението. Семейството стои в основата на всяко организирано общество. Сплотеността е ефект от тези християнски ценности, чието разрушение вече показва своят ефект. Друга полза е моралното учение на Светото Писание и думите на Спасителя, което е едно от най-важните стожери на обществото и стабилността, без което се губят основите и подпорите на крехкият обществен ред и мир. Следващата полза от християнството, е познанието, или мъдростта, които черпим от Светото Писание. Противно на общото схващане, че християнството е лишено от критична мисъл, то е точно обратното, а именно – Писанието е източникът на точно тази критичност, която би позволила на народите и отделно взетият индивид да отсее истината от лъжата. Това се дължи на предупрежденията и направленията за подобни събития, хора, философии и доктрини, с каквито нашата цивилизация се сблъсква днес. Без да се впускаме в широки обяснение и излишни пояснения по този въпрос, ние само ще кажем, че познавайки моралният и ценностен кодекс на християнството би било достатъчно да запазим обществената, семейната и цивилизационната структура и дори да я подобрим.

Следващият и последен позитив от религията, който ще обсъдим е вярата и надеждата. Тези два фактора, или още дарове, са не просто полезни за отделният индивид, но и за обществото ни като цяло. Не е тайна за никого, че християнството претендира да държи пълната истина и смисъл на света, дадена му от Бог и може би това е с право, но не в това е обекта на нашият интерес. Това, от което се интересуваме са положителните ефекти и последици от вярата и надеждата. Но първо нека поясним какво имаме предвид под вяра и надежда. Под вяра, ние имаме предвид вяра в не каквото и да е, а в Бог, или още истината и справедливостта и доброто, а под надежда имаме предвид надежда в предстоящите светли бъднини, независимо от моментният мрак.

Противно на негативните ефекти от нихилизма като депресия, безжизненост, черногледство и ниска продуктивност, то позитивите от вярата и надеждата са висока продуктивност от какъвто и да е вид, жизнерадост и жизненост, щастие и вътрешен мир. Тук обаче, трябва да направим забележката, че тези позитиви, изброени отгоре никак не са на същите основи като тези на хедонизма. За християнството е известно, че земният път на човека е често изпълнен със страдание, но точно то, комбинирано с вътрешният мир, може да доведе както душевна, така и телесна полза. Все пак страданието е един от най-добрите учители, или по-скоро инструменти на този учител – живота. В заключение на темата за вяра и надежда, можем да кажем, че каквито ползи носят те на отделният индивид, толкова повече ще бъдат те за обществото като цяло. Ако всеки, или поне мнозинството от индивидите, съставляващи обществото притежават тези добродетели, то и обществото ще бъде като тях.

В заключение на това си есе, трябва да се спомене, че религията в противовес на другите философии, възможни впрочем поради наличието на войнствен атеизъм, носят смисъл, начин, избор и бъдеще на човека и обществото.

***

 

„Атеизмът е тънък лед, по който един човек би преминал, а цял един народ би пропаднал в бездната.” – Френсис Бейкън




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 354007
Постинги: 110
Коментари: 368
Гласове: 3284
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031