Постинг
25.07.2019 15:43 -
НАРУШЕНИЯ НА ПРАВОТО НА ЕС-ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Механизмът за сътрудничество и проверка, който Комисията изтъква в своите про-форма отговори основание да им потърсим отговорност
Какво четем в Съобщения та на Европейската комисия
-наличните инструменти за наблюдение, оценка и защита на върховенството на закона в Съюза
-Комисията ще продължи да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС чрез процедури за нарушение.
Принципът на правовата държава е една от общите ценности, върху които се основава Европейският съюз и е общ за всички държави-членки. Тя е залегнала като такава в член 2 от Договора за Европейския съюз. Принципът на правовата държава е от съществено значение за функционирането на ЕС като цяло, например по отношение на вътрешния пазар, сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи и гарантирането, че националните съдии, които също са съдии на ЕС, могат да изпълнят своите роля в гарантирането на прилагането на правото на ЕС и може да взаимодейства правилно със Съда на ЕС в контекста на преюдициалното производство.
Европейската комисия, заедно с други институции на Съюза и държавите-членки, е отговорна съгласно Договорите за гарантиране на върховенството на закона като основна ценност на нашия Съюз и за гарантиране на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС.
В същото време реалността от действията на ЕК за правилното прилагане на правото на ЕС
Механизмът за сътрудничество и проверка –
споделена политическа безотговорност
между Европейската комисия и българските правителства
Механизмът за сътрудническо и проверка (МСП) на ЕК
доклади по МСП, чрез който се реализира партньорството между ЕК и правителствата на България и Румъния
Приложението на постприсъединителната условност на ЕС чрез МСП е опорочено;
Причини :
- липса на напредък и даже връщане назад на политиките за утвърждаване на върховенството на правото в България
Доказани ключови недостатъци:
1 Неустановеност на обхвата и на функционалните, институционални и политически връзки между структурите в наблюдаваните сектори (и връзки между особените субекти вътре в тях), а същевременно изключване от обхвата на МСП ключови области, връзки и взаимодействия, които опосредяват осъществяването на върховенство на правото.
2 Бриколажен характер на наблюденията в докладите по МСП – в твърде много случаи не просто отделните параграфи, но и отделните изречения са смес от факти, емоционално-нравствени оценки, нормативни положения и оптимистични очаквания за бъдещо състояние на нещата.
3 Висока степен на произволност в равнищата на конкретност, както при констатациите, така и при препоръките, която позволява а) наблюдаваната ситуация да не бъде видяна в цялост и да не бъде разпознат собствено политическия характер на съпротивата срещу реформите и б) да се изпълняват отделни препоръки, доколкото не отвеждат към постигане на целите на фундаменталната и всеобхватна реформа.
4 Отправяне на препоръки към имагинерен субект, зад която няма реален адресат – „страната”, „всички заинтересовани”, „цялото общество”.
5 Множеството препоръки, които имат скрити предпоставки, които обаче, ако бяха налични, самите препоръки биха били излишни.
- Връзката между (1) криминален бизнес (и собственост на големи компании), (2) непублична политика, и (3) институционална съпротива срещу реформите
Препоръките от докладите се изпълняват преднамерено така, че не може да се постигнат целите на реформата;
адресирането на докладите на ЕК до Европейския парламент и Съвета е пряко следствие от институционално-правната геометрия на цялостния дизайн на ЕС. Но докладите са адресирани до две институции, от които не се предполага да предприемат каквото и да е политическо действие въз основа на съдържателните констатации и заключения
-досегашната употреба на МСП очертава “mixed picture”
-легитимира имитацията на реформи чрез изпълнение на мерки, които не отвеждат към резултат – трайно установяване на върховенство на правото в наблюдаваните общества.
- необходими са залагане на правомощия и инструментите , които ще отвеждат към резултатност в защита на интересите на европейските граждани и укрепване на интегративния процес в ЕС.
-политическата иновация на ЕС, чрез която той реализира политики за разширяването си.
При използването на оценките на Комисията като метод за измерване на compliance/степента на съотвествие с установените стандарти: едната причина е, че преценките на Комисията са общи и често пъти неясни, както по отношение на генералните оценки, така и при разглеждането на конкретни политики […]. Коментарите на Комисията често са толкова общи, че почти губят смисъл; основната им задача е да установят една сравнителна скала на напредъка при съпоставка между докладите за различни години
Стандартите, които Комисията използва за съпоставка и оценка на микро ниво, никога не са били публикувани и изглежда са били използвани до известна степен ad hoc, а това понякога ги прави непоследователни при сравнение между различни области на политики и между държавите. […]. Второ, оценките на макро ниво, които Комисията прави не са просто технически доклад за съответствие с критериите от Копенхаген, а представляват становище относно готовността на съответната за започване на преговори за членство, а това е силно политизиран въпрос. Комисията е политически играч в процеса на разширяване, и същевременно е обект на влияние от страна на държавите-членки.”
„Докладите са единствените официални и прозрачни публични източници, представящи оценката на Комисия за напредъка на страните“ (Hughes et al. 2005: 85). А освен това – „редовните доклади стават основният механизъм, по който Комисията определя и публично представя критерии за спазването на стандарти (compliance), особено в областите, където няма нормативно зададени стандарти, какъвто е и случаят с политиките за борба с корупцията (пак там с 87).
Би следвало да е ясно, че проблемът с корупцията не е отделен от този за характера на икономиката и на демокрацията, и на цялостното качество на живот,17 но и че това изобщо не е само местен, вътрешно национален проблем
изключителна важност, но получава непростимо малко внимание. Проблемът произтича, от една страна, от ниското качество на концептуализация на анализа в докладите, а от друга страна – от неспазеното обещание отговорните участници да бъдат подпомогнати в осмислянето на естеството на предизвикателството, което тези реформи представляват.
- Стряскаща е безкритичността към употребите на инструмента МСП
- МСП е продукт на готовността на ЕК да предлага иновативни, политически експерименнтални решения, когато политиките за разширяване на ЕС се натъкнат на непредвидени, но съществени проблеми;
МСП явно се запазва единствено по тактически съображения, а не заради очакваните му резултати в реформата на обществения живот.
Дефектите в механизма за наблюдение и оценка, на които докладите са огледало (и те ще бъдат изброени в детайли и доказани от емпирични факти по-долу в настоящия доклад), се превръщат в реални спънки
| от: | Raina Mihailova (reny2003@abv.bg) | дата: | 21.07.2019 10:14 |
| до: | kolev_bosia@abv.bg | ||
-наличните инструменти за наблюдение, оценка и защита на върховенството на закона в Съюза
-Комисията ще продължи да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС чрез процедури за нарушение.
Принципът на правовата държава е една от общите ценности, върху които се основава Европейският съюз и е общ за всички държави-членки. Тя е залегнала като такава в член 2 от Договора за Европейския съюз. Принципът на правовата държава е от съществено значение за функционирането на ЕС като цяло, например по отношение на вътрешния пазар, сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи и гарантирането, че националните съдии, които също са съдии на ЕС, могат да изпълнят своите роля в гарантирането на прилагането на правото на ЕС и може да взаимодейства правилно със Съда на ЕС в контекста на преюдициалното производство.
Европейската комисия, заедно с други институции на Съюза и държавите-членки, е отговорна съгласно Договорите за гарантиране на върховенството на закона като основна ценност на нашия Съюз и за гарантиране на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС.
В същото време реалността от действията на ЕК за правилното прилагане на правото на ЕС
Механизмът за сътрудничество и проверка –
споделена политическа безотговорност
между Европейската комисия и българските правителства
Механизмът за сътрудническо и проверка (МСП) на ЕК
доклади по МСП, чрез който се реализира партньорството между ЕК и правителствата на България и Румъния
Приложението на постприсъединителната условност на ЕС чрез МСП е опорочено;
Причини :
- липса на напредък и даже връщане назад на политиките за утвърждаване на върховенството на правото в България
Доказани ключови недостатъци:
1 Неустановеност на обхвата и на функционалните, институционални и политически връзки между структурите в наблюдаваните сектори (и връзки между особените субекти вътре в тях), а същевременно изключване от обхвата на МСП ключови области, връзки и взаимодействия, които опосредяват осъществяването на върховенство на правото.
2 Бриколажен характер на наблюденията в докладите по МСП – в твърде много случаи не просто отделните параграфи, но и отделните изречения са смес от факти, емоционално-нравствени оценки, нормативни положения и оптимистични очаквания за бъдещо състояние на нещата.
3 Висока степен на произволност в равнищата на конкретност, както при констатациите, така и при препоръките, която позволява а) наблюдаваната ситуация да не бъде видяна в цялост и да не бъде разпознат собствено политическия характер на съпротивата срещу реформите и б) да се изпълняват отделни препоръки, доколкото не отвеждат към постигане на целите на фундаменталната и всеобхватна реформа.
4 Отправяне на препоръки към имагинерен субект, зад която няма реален адресат – „страната”, „всички заинтересовани”, „цялото общество”.
5 Множеството препоръки, които имат скрити предпоставки, които обаче, ако бяха налични, самите препоръки биха били излишни.
- Връзката между (1) криминален бизнес (и собственост на големи компании), (2) непублична политика, и (3) институционална съпротива срещу реформите
Препоръките от докладите се изпълняват преднамерено така, че не може да се постигнат целите на реформата;
адресирането на докладите на ЕК до Европейския парламент и Съвета е пряко следствие от институционално-правната геометрия на цялостния дизайн на ЕС. Но докладите са адресирани до две институции, от които не се предполага да предприемат каквото и да е политическо действие въз основа на съдържателните констатации и заключения
-досегашната употреба на МСП очертава “mixed picture”
-легитимира имитацията на реформи чрез изпълнение на мерки, които не отвеждат към резултат – трайно установяване на върховенство на правото в наблюдаваните общества.
- необходими са залагане на правомощия и инструментите , които ще отвеждат към резултатност в защита на интересите на европейските граждани и укрепване на интегративния процес в ЕС.
-политическата иновация на ЕС, чрез която той реализира политики за разширяването си.
При използването на оценките на Комисията като метод за измерване на compliance/степента на съотвествие с установените стандарти: едната причина е, че преценките на Комисията са общи и често пъти неясни, както по отношение на генералните оценки, така и при разглеждането на конкретни политики […]. Коментарите на Комисията често са толкова общи, че почти губят смисъл; основната им задача е да установят една сравнителна скала на напредъка при съпоставка между докладите за различни години
Стандартите, които Комисията използва за съпоставка и оценка на микро ниво, никога не са били публикувани и изглежда са били използвани до известна степен ad hoc, а това понякога ги прави непоследователни при сравнение между различни области на политики и между държавите. […]. Второ, оценките на макро ниво, които Комисията прави не са просто технически доклад за съответствие с критериите от Копенхаген, а представляват становище относно готовността на съответната за започване на преговори за членство, а това е силно политизиран въпрос. Комисията е политически играч в процеса на разширяване, и същевременно е обект на влияние от страна на държавите-членки.”
„Докладите са единствените официални и прозрачни публични източници, представящи оценката на Комисия за напредъка на страните“ (Hughes et al. 2005: 85). А освен това – „редовните доклади стават основният механизъм, по който Комисията определя и публично представя критерии за спазването на стандарти (compliance), особено в областите, където няма нормативно зададени стандарти, какъвто е и случаят с политиките за борба с корупцията (пак там с 87).
Би следвало да е ясно, че проблемът с корупцията не е отделен от този за характера на икономиката и на демокрацията, и на цялостното качество на живот,17 но и че това изобщо не е само местен, вътрешно национален проблем
изключителна важност, но получава непростимо малко внимание. Проблемът произтича, от една страна, от ниското качество на концептуализация на анализа в докладите, а от друга страна – от неспазеното обещание отговорните участници да бъдат подпомогнати в осмислянето на естеството на предизвикателството, което тези реформи представляват.
- Стряскаща е безкритичността към употребите на инструмента МСП
- МСП е продукт на готовността на ЕК да предлага иновативни, политически експерименнтални решения, когато политиките за разширяване на ЕС се натъкнат на непредвидени, но съществени проблеми;
МСП явно се запазва единствено по тактически съображения, а не заради очакваните му резултати в реформата на обществения живот.
Дефектите в механизма за наблюдение и оценка, на които докладите са огледало (и те ще бъдат изброени в детайли и доказани от емпирични факти по-долу в настоящия доклад), се превръщат в реални спънки
Следващ постинг
Предишен постинг
