ДНЕС НЕ СЕ НАВЪРШВАТ 30 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО И 40 ГОДИНИ ОТ ИДЕЯТА

Днес, 8 февруари НЕ се навършват 30 години от създаването на "Подкрепа". Това ще стане след три дни, на 11 февруари. Тогава направих устава, учредителния протокол и молбата за признаване до пловдивския съд, за да бъде регистриран като профсъюз по силата на чл. 33 от тогавашния Кодекс на труда. Това лесно може да се провери по клеймото на пощенския плик в пловдивския съд.
Всъщност, идеята за него ми се избистри 10 години преди това, когато вече "Солидарност" беше факт.
Но аз не исках да създавам реален профсъюз. В Полша още през 1974 г. се създаде мозъчния център "КОС-КОР", който създаде и профсъюза, и медии, и започна подготовка на плитици, журналисти и програми.
Такава беше и моята идея. Да създам мозъчен център.
По тогавашните закони официална регистрация можеше да се направи единствено като профсъюз по чл. 33 от Кодекса на труда. Името дойде лесно. У дома имах малък архив още от дядо ми, който е бил член на взаимоспомоществувателното дружество на старозагорската интелигенция, което е носело това име.
По време на писането на документите Тренчев сладко се гушкаше с тогавашното си гадже Кояна и не е взел никакво участие в мисленето и писането.
Веднага след това аз тръгнах из България при приятели, за да ги посветя в причините за създаването и програмата на "Подкрепа". По тази причина ме извикаха за справка в ДС, но ме закараха директно в съда, където за няколко минути ме осъдиха на 1,5 години изолация в Бобовдол по чл. 40 А от ЗНМ/Закон за народната милиция/. Без право на защита, без право на обжалване. По закон трябваше да отида там сам в рамките на 10 дни. Това не попречи на ДС да ми сложи прангите незабавно и по етапен ред да ме закара в Бобовдол, след като ме закараха най-напред в конвойното на гара Стара Загора, а след това в Софийския и оттам в Бобовдол. По тези причини обявих гладна стачка, като работих като дърводелец до 23-ия ден, когато силно отпаднах и се наложи да отида до болницата. Знаете, че дърводелският труд е тежък и отнема много енергия. Успях да се свържа с радио "Свободна Европа" чрез майка ми и скандалът тръгна. Така беше 31 дни, докато не дойде кола на ДС и ме откара с огромна скорост до Стара Загора, понеже докторите вдигнаха скандал, че мога и да умра.
Пристигайки в Стара Загора ме отведоха в Окръжна прокуратура при Окпъжния прокурор Цветков, който прочете и ми даде постановление, че присъдата се отменя. Захраних се, но продължих да обикалям България, макар и под непрекъснатото преследване на ДС. Осъден бях на 17 март, а ме върнаха в Стара Загора на 20 април. На 26 май ме арестуваха отново и ме закараха до ГСУ на ДС. По пътя направиха опит да ме застрелят, като спряха до една корийка и ми казаха да бягам. Аз, естествено, не се помръднах и те отново ме качиха в колата.
Първоначално "Подкрепа не беше нито федерация, нито конфедерация. След като ме пъхнаха в ГСУ и ЦСЗ /Централен софийски затвор аз отново обявих гладна стачка, която продължи 23 дни. Причинате беше, че затворническите власти не изпълнявах тогавашния ЗИН /Закон за изпълнение на наказанията/ и не ме извеждаха на ежедневна разхода по силата на чл. 12 от ЗИН, отказаха да ми дадат адвокатска защита и свиждане с майка ми. Бях станал 49 килограма и докторките в затворническата болница ме гледаха свирепо и ми крещяха, че трябва веднага да започна да ям, защото съм пикаел чист ацетон. Направих си гавра с една от тях като няколко дни уринирах в една бутилка и когато се напълни я подарих на една от тях. Тя ме попита каво е това. Отговорих и, че е лакочистил и може да гоо позва дълго време. След като ме изгониха от затвора на 4 септеври, "Подкрепа" вече беше неспасяема, защото в нея "членуваха" над 1 500 души и аз вече не можех да я овладея. Затова се отдръпна.
Егоцентризмът на Тренчев е огромен. Той най-напред нарече "Подкрепа "федерация", но някой му подшушна, че ако я кръсти "конфедерация на труда, съкращението ще бъде като инициалите на името му-КТ. Същото се отнася и за датата. Роден е на 8 февруари и така иска да си присвои и раждането на "Подкрепа". Но какво може да се очаква от един агент на милицията, по-късно прехвърлен към ДС!
Както и да е, аз се радвам, че никой не ме е канил повече в "Подкрепа", защото това, което се нарича "Подкрепа" няма нищо общо с това, което аз бях измислил и създал. Тук не може да се отрече и помощта, която оказа живеещият във Франция Петър Бояджиев, с когото и досега поддържам връзка. За последен път се чухме по време на миналогодишната и гладна стачка. 
В конвойното в Стара Загора написах едно кратко стихотворение.
Ето го:

                                              ДИАРБЕКИРСКА ПРИСПИВНА

Диарбекир не се намира
там, нейде в Южен Анадол.
Диарбекир се пребазира
във мините на Бобов дол.

Диарбекир е в общината
на родния ти тих градец,
където ки трошиш снагата
пред всеки местен големец.

Диарбекир е там, където
пари не стигат и за цер.
А да почиваш "на морето"
ще трябва да си мародер.

Диарбекир се е пренесъл-
сега на север се намира-
там, гдето празникът ти весел
на онзи свят се гарантира.

25.03.1989 г.
Бобов дол
Това стихотворение съм писал в Бобовдол тогава. Малко по-рано написах и 
 
ТРИ КВАДРАТНИ МЕТРА

Какво са три квадратни метра?
За земеделеца-
леха със лук.
За бебето-
светът тъй страшен.
За стареца-
последен дом.

За мен-
издраскана килия.
Един житейски каталог
на весели
и тъжни рими,
желания,
съдби
и вик.

Един креват
скован от трупи
и изтърбушен 
стар
дюшек,
които
никога 
не чуват
задъхан
стенещ
женски
глас!

17.03.1989 г.
Конвойно отделение
гр. Стара Загора

А ето и едно култово мое стихотворение от това време:

ГЛАДНА СТАЧКА

Тя идва предпоследна. След нея е смъртта.
Със ацетонов дъх и дъх на нещо гнило.
Превръща във енергия стремежа на плътта,
за да получи вяра във онази сила,
която в миг разкъсва физичните закони,
телепортира воля със скоростта на мисъл,
преодолява орбити и догми, и канони,
и стига до човека на живот орисан.

Ний всички сме във гладна стачка.
Нима наистина не знаете защо и как?
Огъват се краката ни при по-голяма крачка.
Боли измъченият от глада гръбнак.

Гладът за свобода-всеобща гладна стачка.
Гладът за красота-безсрочна гладна стачка.
Гладът за истина-щафетна гладна стачка.
Гладът за светлина-безкрайна гладна стачка.

Хей, вие, гладните!
Все още ли очаквате отгоре,
от тази окопана шайка на баира
хамбарите със светлина да ви отвори
и къшей свобода да ви сервира?

Днес истината само е кръвната ни захар!
Подкрепящата длан.хемоглобин!
Изчакването-това са повече урати!
Лъжата и страхът-билирубин!

Не идва предпоследна тя. Това е мое мнение.
След общо взето скучния антракт,
смъртта е предпоследното явление.
Безсмъртието е последен акт.

27928.04.1989 г.
Ст. Загора-Бобовдол