Преди повече от 30 години написах тази поема и я посветих на Тодор Живков. Прочетох я на моите "приятели" и на другия ден давах обяснения в ДС.  Всъщност, аз не дадох обяснение, а заявих, че това е моя поема, която е универсална. Подържаха ме, звъняха по телефоните и вечерта ме изгониха със заканата да не пиша повече "глупости".
Аз не ги послушах, но започнах да мисля как да го правя в бъдеще. Хрумна ми да изпращам написаното до самия Живков с обратна разписка. Така създадох моя цикъл "Тодориада". При следващото четене отново дойдоха на другия ден. Попитах ги дали ги праща Тодор Живков. Те бяха стъписани от учудване, когато им показах обратната разписка и се чудиха какво да правят. Накрая отидоха до колата, говориха с началниците си и си заминаха. Естествено, това не ми бе простено по-късно.
Публикувам тази поема, за да видите, че нищо не се е променило и тя отново е точна и сякаш е писана днес, за днешните управници.

ТРИУМФЪТ НА АЛХИМИЯТА

/ Римата е само за достоверност/

Още преди изобретяването на файтона човек е станал роб на Мамона. И пращали царете геолози самоуки с надеждата, че ще имат сполука, и че ще открият находище богато, а оттам ще вадят злато, злато.

Щото има ли злато, един мъдър човек, ще построи за народа си „Златния век”.

Ходили хора всякакви. Тук копнали-там тръкнали, много празни глави хвръкнали, ала не се намерило това Елдорадо, пусто-опустяло, и повече за геолози нито се чуло-ни видяло.

Решили премъдрите люде, че слухът за трезора е само майтап и преминали на качествено нов етап. Подбрали най-умните средновековни момчета, облекли ги в специални черни либадета и им казали, че ще ги дарят богато, ако намерят способ за добиване на злато.

Щото има ли злато, един мъдър човек ще построи за народа си „Златния век”.

Запретнали на либадетата ръкавите юнаците, и се почесали оптимистично по калпаците. Въртели, правили, стрували. Целите в пот плували. Дълго, значи, умували и такава идея отчували:”-От какво се състои това пусто злато Дето го сънува кьораво и сакато?Че е жълто-жълто е! В това спор няма!...Ето, тука е, значи, тайната голяма!!! И ако намерим подходящ цвят ще направим златен средновековния свят. Останалото е някой метал подходящ: да е тежък, да не ръждясва и да е лесно находящ. И така, помежду си, от слово на слово, стигнали до избора на метала олово. И ако прибавим към него елемента сяра ще стане злато-халал ти вяра! Е на добър час и добра слука, да ни е честите алхимията като наука!”

Всеки запретнал още по-високо ръкави и  се захванал злато да прави.

Щото има ли злато един мъдър човек ще построи за народа си „ Златния век”.

Уви, идеята отново не сполучила и нещата със златото пак се закучила. И  постепенно калпаците разбрали, че без заклинание не ще се изпълни и най-доброто желание. И че златото, таз жълта ваджия, не ще се получи без черна магия.А магията е следната: На чисто жълт пламък се изпича внимателно философския камък. И с тоз вълшебен камък когато докоснеш нещо го превръщаш в злато.

Но времето минава, а все няма злато и обществото хич не става богато.

А пък без злато дори мъдър човек не ще построи, значи, „Златния век”.

Минават столетия, а злато няма и няма. Обществото скърби и скръбта е голяма. Дори преминава в историческа драма, но философиите, уви, удрят на камък.

И едва в началото на двайсети век, най после се ражда тоз фатален човек. В една малка колиба/ по-късно прераснала в замък/ се открива планомерно философския камък. Идеята е следната: За да има век златен не е нужно откривателят да е от род знатен. Достатъчно е да се представи една утопия за съвършената философия. После в подходяща каменна глава с чук се въвеждат подходящи слова. От сивото бъдеще се взима олово и златото вече е почти готово. Остава само жълт цвят да се намери и…сбогом на средновековните алхимери! Събира човекът свойте авери, та заедно с тях жълт цвят да намери. Един от тях скача и се провиква:”- Ще вземем жълто от балканска тиква! Ще прибавим към него и жълтата преса!”- На всички идеята се много хареса. Подгряха сместа върху народно търпение и я патентоваха с постановление. А в него имаше само една точка, но ПЪРВА и ГОЛЯМА:

1. ИЗВЪНПЛАНОВ ФИЛОСОФСКИ КАМЪК-НЯМА!!!

И започна групата да живее богато. До каквото се допре-всичко става злато. Но народът злато дори не помириса. Като види групата и го втриса.

Щото, за да има наистина „Златен век” златото трябва да е у мъдър човек.

Март 1986 г.

Стара Загора                                                    Записал по думите на последния             

                                                                                    умиращ алхимик  

                                                                                     Николай Колев-Босия