Впечатление за посещението на президента Радев в Полша и координацията на
външната ни политика сред родната администрация
Преди година, на среща от предизборната си кампания ген. Румен Радев очерта като едно от предизвикателствата в бъдеща своя президентска дейност подобряването на координацията на външната политика между компетентните държавни институции.
За жалост продължаваме да бъдем свидетели на индикации, че са необходими за целта взаимни усилия и действия на правителството, парламента и особено от МВнР. Уви, негативните тенденции на политизация и във външнополитическата сфера на отношенията президент – правителства, излъчени от опониращи политически сили след 1990 г., не бяха преустановени и сега. Още с първото посещение на Р.Радев в Германия през февруари т.г., с аматьорски подготвената програма за равнище на срещи като за обичаен екскурзиант. Вкл.”в контактите на върха” през т.м. с традиционно важен за нас партньор и съюзник като Полша, активен участник също в регионално-политическите форуми на сътрудничество Вишеградска група, Ваймарски триъгълник.
Полша е един от „компенсаторите” за вносна „пластмаса” вместо разбитите ни зеленчукопроизводство и овощарство. Оттам нараства вносът на домати; ГМО-ябълки, част от които вероятно са били заложени за износ в Русия; гъби, картофи. С коментар, че подобен внос от Полша, БЮРМ, Турция, Гърция, Италия, Китай и пр. оприличавам с внос на пясък в страните в субтропична Африка и Персийския залив, или на морска/ океанска вода в Япония или Индонезия. Според президента Радев само през м.г. търговско-икономическият обмен с Полша възлиза над 1 млрд. и 600 млн. евро, с тенденция към продължаващ ръст. През с.г. над 370 хиляди полски почиващи и туристи са посетили България, а над 65 хиляди българи - Полша. Да не забравяме за полските политически амбиции и само да припомня как екс-външно-минѝстърския профил Даниел Митов изтегли българската кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г. в полза на Полша.
През последните 4 месеца се случи интензивен обмен на високо и най-високо двустранно политическо равнище. На 6 юли т.г. българският президент взе участие за срещата на върха на държавите, участващи в инициативата "Три морета", състояла се в Полша. На 19-20 септември с.г. 2017 г. полската министър-председателка Беата Шидло бе на официална визита у нас, приета от министър-председателя и от председателя на Народното събрание. Президентът бе в Ню Йорк, в ООН. Последва съобщение, че държавният секретар в Канцеларията на президента на Р Полша Кшищоф Шчерски е бил в България на 28 септември, приет вкл. от г-н Радев. И за моя изненада на 4-5 октомври с.г., според СМИ, президентът Румен Радев, със съпруга, бе на официално посещение в Полша, приет от президента Анджей Дуда. С церемониал, аудиенция, разговори – на „четири очи” и пленарни, и с пресконференция. България и Полша са парламентарни републики, със сходни пълномощия на пряко избираемите президенти. Но за 14 дни нямаше как да се променят външнополитическите позиции на страните!?
Също както премиерите в София, във Варшава президентите изтъкнаха, че икономическото и социално сближаване трябва да бъде във фокуса на политиките на единен, по-силен и сплотен Европейски съюз. Те потвърдиха много общи позиции в рамките на европейския дневен ред, в т.ч. като Беата Шидло и Бойко Борисов се обединиха във виждането против Европа на две скорости. Радев и Дуда откроиха пълно единомислие по темата сигурност, в т.ч. оценки за доброто двустранно сътрудничество в борбата с нелегалната миграция и охраната на външните граници на ЕС. Р. Радев благодари за полския принос в рамките на ФРОНТЕКС за охраната на българските граници. А.Дуда изрази подкрепа на Българското председателство на Съвета на ЕС и за пълноправното ни членство в Шенген. Президентите са открили Полско-български икономически форум, както премиерите откриха българо-полския бизнес форум в София, Тех парк на 20 м.м. Програмата на ген. Радев е била запълнена и от присъствие на изява в Българския културен институт във Варшава.
Две теми се набиха в очите на родните медии: 1. Отговорът на президента, че наложените санкции срещу Русия са в ущърб на икономическото развитие и в перспектива трябва да се търсят решения, които да водят към устойчив мир с всички възможни средства на дипломацията.2. Облеклото на г-жа Радева този път бе одобрено.
И в полските сайтове отсъства информация за срещи на държавния ни глава с г-жа Шидло, с маршала на Сейма Марек Кухчински и заместник-председател на Сената, както бе обявено в СМИ и www.president.bg и на 5.10.т.г. А това е недоработка! 14 дни след посещението на Б.Шидло са невероятно кратък срок, за да се появи необходимост от доверителна мисия на най-високо равнище, вместо гостуването да бъде поотложено. В случая и от чисто протоколна гледна точка без срещите със Шидло и в парламента визитата на нашия президент увисва. С полския президент г-н Радев имаше възможност да осъществи първоначален контакт на международен форум. Смисълът на двустранни посещения на високо политическо равнище са резултати – подписване на важни междудържавни документи или постигане на подобни по значимост двустранни или международни договорености, промотиране на някаква двустранна президентска инициатива, за каквато не чухме. А не усвояване на командировъчни или задгранични разходки. За подобни посещения в държави с отговорна администрация се пишат доклади до правителството, при необходимост до парламента. С конкретни предложения за реализации! Поне президентският екип и в МВнР би следвало да се замислят над тази принципна проблематика и с оглед престиж на институцията.
*
Реализацията за посещението в Полша би могла да допринесе за подхранване на мое дългогодишно подозрение за негласна надпревара между членове на екипите на различни родни президенти кой колко повече чужди столици и държави се е вредил да посети на издръжка на данъкоплатеца.
А г-жа Шидло и г-жа Меркел, непосещаващи мъжки тоалетни на международни форуми, са неподходящи за „PR-журналята” да отчетат евентуална размяна на 2-3 думи от „български народен любимец”, владеещ предимно шопски диалект, с чужд политик - примерно пред писоара - като неформален политически разговор на високо ниво. Да конкретизирам ли с подозрения за примери, или сами се досещате ?
***
Посещения на български президент с дадените му конституционни пълномощия се организират трудно при наличие на дисхармония с изпълнителната власт. Обладана от банкенско-слугинска реплика на политическа култура, в т.ч. от завистливи келепирджии без професионален и морален капацитет, и национална отговорност. При това - в условията на словесна агресия спрямо президентската институция, въпреки демагогските опровержения на шофорския синчага, физкултурник, „многожилищник” - „кардинал във високата политика”, владеещ по около 50 думи на немски и руски езици, вече може би и 20 – на английски. Не понасящ ерудирани международници.
Липсваше и информация за придружаващи министри или техни заместници, а при различни политически симпатии или зависимости на бул. „Дондуков” № № 1 и 2 твърде често поканените да придружат президента в чужбина министри си съчиняват поводи за откази. Освен, ако двамата топ-генерали от двете страни на Ларгото не постигнат лична договореност.
Всеки от тях е уважаем, но България е по-голяма от всеки един от тях.
11 октомври 2017 г.
д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД
ogniangarkov.blog.bg
