Алчняк

Златната рибка имала любима игра. Много обичала да я хващат разни рибари и тя да им изпълнява по три желания. Рибката била толкова ларж, че по едно време даже решила да отмени ограниченията. Сложила си тя една табелка „Промоция – искане безкрай“ и скочила в поредната мрежа.

Издърпал я щастливецът и както си му е реда първо я заплашил, че ще я пържи. Тя му се примолила да не я мята в тигана и му обяснила, че ще изпълни всичките му желания. След първоначалната размяна на любезности, рибарят се замислил:

– Бре, много е дащна нещо тая златна рибка, ама ще пробвам дали е истина.  – Искам мощна кола – Бам! Звярът се появил до слисания рибар

– Огромна къща! – Бам! – Яка мацка, куфари с пари, власт… Бам, бам, бам… Едва успявал да изрече желанието и то се сбъдвало. Овластеният новобогаташ останал без дъх.

– Това ли е, това ли е всичко което искаш? – побутнала го рибката.

Бившият рибар се плеснал по челото:

– Здравето бе, щях да забравя. И да съм здрав, болест да не ме лови…

– Хмм, изпълнителката на желания направила леко кисела физиономия – Не ти ли се струва, че нещо изпускаш? Нима това е всичко, за което си мечтал?

– Добре де, като толкова настояваш искам още къщи. Една на Карибите, в планината… още коли, джипове, лимузини, спортни, парите да не мога да ги преброя, жените да са много… Искам да съм едновременно и като рок-звезда, и като олигарх, банкер, цар… А бе, като Бойко Борисов искам да съм. – Бам!

Челото на алчняка се ударило в някакви ръждиви решетки. Тясна затворническа килия. Вместо лек морски бриз, тежка смрад на пот и махорки. Огледал се бившият никаквец. Няма я златната рибка. Няма я старата лодка. Нищо няма. – Мамка му, къде сбърках?

Ивайло Зартов, 21 юли 2017г.