БЪЛГАРСКИТЕ ПАПАГАЛИ В ПОЛИТИКАТА
Ако си купя 240 папагала и ги науча да казват 10 клиширани израза няма да е необходимо да има избори. Просто ще ги вкарам в парламента и проблемите с изборите приключват. На всичко отгоре папагалите няма да крадат и корумпират.  Същото се отнася и за министри, администрация, ВСС и водещите в телевизиите. Папагалите при всички случаи са за предпочитани пред хората-папагали.
Най-често повтарявите клишета са и най-безумни. Те са две:
Живеем в правова държава
Върховенство на закона
По-безсмислени мантри от тези две не знам.
Правото на по-силния също е право в някакъв смисъл. Така или иначе у нас то съществува и се изпълнява повече от 70 години. Това не пречи на нашите посерковци в политиката правосъдната система и медиите да го прилагат, дрънкайки за някакви закони. Лошото е, че повечето от нашите закони противоречат на природните закони. Аз при всичкислучай рледпочитам природните пред сегашните български закони. Вярвам твърдо в законите на Нютон, Бойл-Мариот, Менделеев, Архимед, Клайперон и остналите учени. Но на законите приети в българския парламент нямам никаква вяра, защото противореат на природните закони и здравия разум. 
Върховенството на закона също е много смешен израз. Още повече, когато някой Васил Гоцев или Огнян Герджков допълнят тази смешка със следващата: "Лош, но закон!"
 Такъв закон е по-страшен от закона на джунглата. Защото в закона на джунглата липсва корупция, кражба, строителство на магистрали и правене на конкурси. Там няма нито частни съдебни изпълнители, нито луди и тлъсти прокурори. Там всеки се храни и като се нахрани спира да убива.
Законите са добри там, където се правят от специалисти в дадена област. Когато един литератор пише учебник по астрономия бъдете сигурни, че този учебник по нищо няма да се различава от закон за бюджета, писан от адвокат. 
 А у нас, за огромно съжаление става, точно това.