Блогът на budha2 :: Правителството на Съединените щати е изцяло под господството на тамошните големи еврейски фин...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.02.2017 22:42 - Правителството на Съединените щати е изцяло под господството на тамошните големи еврейски финансови институции

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1229 Коментари: 0 Гласове:

Комунизмът и радикалният болшевизъм прокарват пътя си към съзнанието на американското общество посредством
болшевишките претенции на така наречените професионални съюзи[Хенри Форд – американски християнин и автомобилен магнат, първият бял милиардер. (Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2003 г., стр. 307. ]

Светът беше завладян от евреите. Покоряването му продължи две хилядолетия. Фарисеите – юдейският елит, комунистическата номенклатура – постигна това преди всички със създаденото от тях християнство и ислям. С всичките им деноминации и уговорки за проглеждането на някои личности през вековете.

„Обаче в събота, 19 юни 1920 година, под заглавието „Троцки повежда еврейски радикали към световно господство. Болшевизмът е само инструмент в този план“, “The Chicago Tribune” отпечата на първата колонка на първата си страница текста на телеграма, изпратена от неговия специален пратеник Джон Клейтън“ – посочил Хенри Форд, – „Първият абзац гласи, както следва:

„През последните две години офицери от военното разузнаване, членове на различни секретни организации на Антантата, изпращаха съобщения за световно революционно движение, различно от болшевизма. Първоначално тези донесения объркваха двете неща. Но по-късно тяхното истинско съдържание все повече се изясняваше.“

… Публикация в “The Dearborn Independent”[Вестник, основан от Хенри Форд в родния му град Диърборн, щата Мичиган, където започнал своята производствена дейност. Преводът на названието му е: „Независимият вестник на Диърборн“.] нашата собствена тайна служба е една от тези. Макар да съществува причина да смятаме, че поради еврейското влияние над правителството въпросните разследвания не бяха проведени с постоянството и настойчивостта, които иначе биха получили. Обаче, от еврейски източници, да не споменаваме други, знаем, че навремето Министерството на правосъдието на Съединените щати беше достатъчно заинтересувано да предприеме разследвания.

Онова, което авторът на “Tribune” прави в горния абзац, е да покаже, че от страна на представители на Антантата този интерес е бил постоянен и незатихващ цели две години. Факт, който следва да бъде взет под внимание от онези, които декларират, че целият проблем е германско подстрекателство.

Възникването на еврейския въпрос в американското обществено мнение беше незабавно посрещнато с изявления от еврейски източници, че това е привнесено от Германия. И че антисемитъзмът, който залива Германия и завърши с прочистването на преобладаващо еврейските революционни влияния от страна на новото германско правителство, беше просто измама, за да може вината за загубата на Германия да бъде хвърлена върху евреите.

Дори сега американски равини задружно проповядват, че историята показва как всяка голяма война бива последвана от нова „атака“ спрямо евреите. Без съмнение е факт, че всяка нова война за пореден път отваря очите на хората за властта, която интернационалните еврейски финансисти упражняват за избухването на война. И ни се струва, че този факт заслужава по-добро разяснение, отколкото вменяването, че е „предубеждение“.

Обаче, както показва и статията, а и фактите го потвърждават, интересът от войните не е ограничен до германската страна; в действителност там той не е най-силен. Най-активни по въпроса бяха „различните секретни организации на Антантата“.

Вторият абзац на статията продължава нататък да прави разлика между болшевизма и еврейския империализъм:

„Целта на болшевизма е отхвърлянето на съществуващото общество и създаването на интернационално братство на хората, които се трудят с ръцете си, като господари на света. Второто движение е насочено към установяването на ново расово господство на света. Доколкото британското, френското и нашето собствено министерско разследване беше възможно да проследи, вдъхновителите на втория проект са еврейски радикали.“

Други заявления в статията са:

„В редиците на комунизма е група от тази партия, но тя не спира до там. За нейните лидери комунизмът и просто присъщ.“

(Това ще припомни изявлението на лорд Юстис Пърси, цитирано миналата седмица от канадския “Jewish Chronicle”[„Еврейски дневник“ или „Еврейски летопис“, англ.] – „Не, защото евреинът е загрижен за положителната страна на радикалната философия, не, понеже той иска да бъде участник в нееврейския национализъм или в демокрацията на неверниците, а тъй като за него нито една нееврейска система на управление не е друго, освен отвратителна.“)

„Те са готови да използват ислямски бунт, омраза към Англия от страна на централните империи,[Австро-Унгария и Германия.] японски проекти за устройство на Индия, и търговско съперничество между Америка и Япония.“

Както се очаква да бъде всяко световно революционно движение, и това е преди всичко анти-англосаксонско.“

„Организацията на световното еврейско-радикално движение е приключена в почти всяка страна.“

Целите на еврейско-радикалната партия не съдържат никакъв алтруизъм, освен освобождението на собствената им раса.“

Някои ще допуснат, че тези заявления са твърде потресаващи. Ако бяха намерени в пропагандистка публикация, която не носи никаква отговорност, средностатистическият читател щеше да ги отмине като абсурдни. Средностатистическият читател знае толкова малко за тайните влияния, които формират неговия живот и предизвикват проблемите му. Но появили се в голям вестник, те могат да получат различна оценка.“[ Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, вече цит. съч., стр. 49-50.]

Ще речете, че първият голям производител на масови автомобили в човешката история е бил просто „антисемит“. Добре е да обясните, какво ще рече това. Нима смятате, че то, а не истината за историята на света и неговото развитие в настоящия момент, ме тласкат да ви представям „фалшиви факти“?

Простете, не падайте до долното кюлотно ниво на юдео-комунистическите пропагандисти, които ЦК на БКП ви развява като парцаливи червени детски флагчета из студията на телевизиите. Нима не знаете кой притежава тези оръжия за поразяване на масовото съзнание, в това число и вашето?

Макар и неохотно, споменаваният от мен американски историк Каръл Куигли, който е бил пълен професор в смятания за престижен частен католически Джорджтаунски университет във Вашингтон, е признат за шампион по достоверно разкриване на всичко това. Сам харвардски възпитаник и доктор по история от същия негов Alma mater, Куигли е преподавал в уважаваните университети Принстън и Харвард. От 1941 до 1976 година – във Факултета по дипломация на Джорджтаунския университет. Четял е лекции по двусеместриална програма за развитието на цивилизацията. Много възпитаници на висшето училище твърдят, че „това е бил най-впечатляващият и въздействащ курс по време на тяхното следване“.

Въпреки всичко, усетили значението на неговите задълбочени проучвания – самият университет се отличава със специален изследователски факултет – досега опитват да принизят трудовете му, определяйки самия него като „теоретик на еволюцията на цивилизацията“.

Освен като университетски преподавател и изследовател, по време на Втората световна война и след нея Каръл Куигли е бил ангажиран като консултант на Министерството на отбраната и на Военноморския флот на САЩ, в известния Смитсънов институт, а през петдесетте – като съветник в Специалната комисия на Конгреса по астронавтика и изследване на космическото пространство. Самоопределял се е като „консерватор, отстояващ западните либерални традиции“. През шейсетте го обявяваха за яростен критик на Войната във Виетнам и на действията на военнопромишления комплекс.[26] Изглежда оттам тръгнаха язвителните бележки спрямо него.

Нему принадлежи трудно преводимият на български термин “Inclusive Diversity”. Може би най-точно е „единство в различията“ или „единство в разнообразието“. Ще обясня: първата дума означава „включване“, „присъединяване“. А втората – „различие“, „разнообразие“, „пъстрота“, „несходство“. Куигли е смятал, че търпимостта и единението на различните възгледи и култури, а не противопоставянето, враждата и конфликтите, е единствено възможният път за оцеляването на европейската цивилизация.

„А днес, когато западната цивилизация изглежда сякаш също загива“ – пише професорът в главния си труд „Трагедия и надежда“, – „трябва да си вдъхнем увереност, като си припомним, че нашата цивилизация се е спасявала сама и преди, като се е връщала към своята традиция на единство в разнообразието.[Inclusive Diversity – за всеки случай.] Очевидно това ставаше от 1940 година насам. Тъкмо единството в разнообразието създаде атомната бомба през Втората световна война. И може би единството в разнообразието ще спаси Запада в следвоенния свят.“

Съжалявам, но съм длъжен да го напиша: Язък за шанса, времето и труда на автора. За западните учени е невъзможно да проумеят истината, заровена надълбоко, в отлично скритите пластове на историята. Тези слоеве биват скатавани тъй усърдно, сякаш са Sancta Sanctorum – светая светих. И това е вярно – точно така е. Те са Sancta Sanctorum – идеологическия олтар на последните две хилядолетия. Но особено – на епохата от седемдесетте години на ХVІІ век до наши дни. Това е ерата на революционните преобразувания и превземането на света от жреците на една религиозна секта – съвременния финансов елит.

Ако човечеството узнае истината за своето минало и настояще, може би ще обърне онази максима, изведена от германския философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел, според която:

„Онова, което опитът и историята учат, е следното – че хората и правителствата никога не са научили нищо от историята, или са действали според принципи извън нея.“[ Georg Wilhelm Friedrich Hegel – “The Philosophy of History”, With Prefaces by Charles Hegel and the Translator, J. Sibree, M.A., Batoche Books, Kitchener, Ontario, Canada, 2001 г., стр. 19.]

Преди да продължа, се чувствам длъжен да изясня, че почти всички издания на основното произведение на д-р Каръл Куигли са били цензурирани. Има хора, посветили доста време в изясняването на тези репресии върху словото. Точно така – извършени в „свободния свят“. Един от тях е британският историк Ричард Хю Гроув. (Вижте илюстрацията.)

Той е роден в Кеймбридж и е възпитаник на тамошния университет. Смятат го за ерудит и един от редките примери на интердисциплинарност, както днес наричат енциклопедизма. Има бакалавърска диплома по география от Оксфордския университет, магистърска по биология и опазване на околната среда от Лондонския университетски колеж, и е доктор по история на Кеймбриджския университет.

Той е един от основателите на научната дисциплина „История на природата и околната среда“. Неговата книга „Зелен империализъм: Колониална експанзия, Райските тропически острови и произхода на опазването на околната среда, 1600-1860“ заслужи няколко награди.[ Вж. Richard H. Grove – “Green Imperialism: Colonial Expansion, Tropical Island Edens and the Origins of Environmentalism 1600–1860”, Cambridge University Press, Cambridge University PressUK, 1996 г.]

Поднасям тези данни, за да разберете, че авторът не е някой, хванат от улицата. Тъкмо той е посветил не малко време и усилия на изучаването на „Трагедия и надежда“ от Каръл Куигли. Сравнявал е съдържанието на различни издания, разговарял е с редактори, с познати на автора и учени, негови съвременници. За да твърди с увереност, че:

„През 1966 година Каръл Куигли публикува „Трагедия и надежда: История на света в нашето съвремие“, при което първата част на книгата беше цензурирана. Втората част от нея беше преиздадена през 1968-а под заглавието „Светът от 1939 година: Една история“[Вж. Carroll Quigley – “The World Since 1939: A History”, Collier-Macmillan, Ltd, London, 1968 г.] (рядко копие от която притежавам и е само 676 страници); която е дословно копие на страници от „Трагедия и надежда“, ако пренебрегнем какво съдържа. В резултат на тази цензура мои познати историци се сдобиха с изданието на книгата от 1966 година и направиха препечатка без разрешение. Много екземпляри от тази версия циркулират по света…

Резултатът: След като проверихме и потвърдихме, че „Светът от 1939 година: Една история“ беше вярна версия на втората част от „Трагедия и надежда“, всячески издирвахме точен вариант и на първата част. Така открихме препечатката на издателството “GSG & Associates” от 2004 година (едновременно с това го сравнихме с първото издание от 1966 г., с което се снабдихме през 2003-а). Вече е доказано, че версията на “GSG & Associates” е вярна и точна препечатка без цензура.

Цензурирана версия: През 2011-2012 година открихме, че мрежата “Carroll Quigley dot net”[Web-site – медия в интернет, посветена на професор Каръл Куигли: www.carrollquigley.net/] предлага електронна версия на „Трагедия и надежда“, която пропуска – цензурира – страници 62 и 63. Тези страници се съдържат в първото издание от 1966 година и в препечатката от 2004 година на “GSG & Associates”. След което CarrollQuigley.net осъвремени своята версия, за да отрази пълния и точен текст на оригиналното първо издание и на версията на “GSG & Associates” от 2004 г.“[tragedyandhope.com/which-versions-of-tragedy-and-hope-are-the-uncensored-editions/]

Защо държа на тези подробности? Просто е – книгата на Куигли е от изключително редките свидетелства на ставащото по света, но в резултат на подробно проучване на архивите на някои от най-важните тайни общества: групировките „Кръгла маса“, Фейбиънското движение, уж несъществуващия Орден на илюминатите, някои масонски ложи, клуба „Билдерберг“, Тристранната комисия, Съвета за чуждестранни отношения на САЩ… Затова

Правителството на Съединените щати е изцяло под господството на тамошните големи еврейски финансови институции[34]

[34] Роалд Дал (1916–1990) – един от най-известните британски детски писатели през ХХ век, който се гордеел, че го наричат „антисемит“, цитиран от ционисткия престъпник Ейбрахъм Фоксмън, лидер на американското еврейско Gestapo „Антиклеветническа лига“ към еврейската масонска ложа „Синове на завета“. Фоксмън е поюдейчен хазар, роден в селцето Барановичи в Западна Украйна, част от Руската империя. След Първата световна война то става част от Полша. Сега е град в Белорусия. Родителите му се преместват в Литва. Интересно по какъв начин през 1950 година семейството имигрира от Литовската съветска република, част от СССР, в САЩ? Учил е в йешива – еврейска семинария, и само юдейски талмудски лъжи. Присъдена му е диплома, която практически е за приключване на курс по лъжи и мамене – Jew. Като хомосексуалист, той е яростен защитник на правата на сексуално извратените. Дали по тази или по еврейска линия беше близък с президента Джордж У. Буш и негов довереник, включван в делегации, едва ли скоро ще научим. В замяна на това е един от знаменосците на войната срещу християнството. Фоксмън беше пълководецът на еврейските пълчища по време на организирания от ционистите поход срещу Мел Гибсън за филма му „Страстите Христови“. Известно е, че Ейбрахъм Фоксмън е организатор на множество погроми срещу нормални хора. Ако имаше съвест, на нея щяха да тежат доста убийства, в това число на палестинци в тяхната земя.

Авторът разкрива тайни, които за хора като мен, не са смайващи. Но през 1966 година, че и доста по-късно, щяха да бъдат. Макар с извити ръце да отрича, че тези организации са в основата на световното комунистическо движение, цялото следващо развитие на политическия и икономическия живот, биографиите на световни лидери, разсекретени документи на различни секретни служби, задълбочените изследвания на историци, икономисти, философи, журналисти, общественици, писатели, кинодейци и т.н., доказаха противното: Светът се движи по комунистическа орбита, чиито параметри са зададени от интернационалните финансисти, които отдавна са и индустриалци.

Името на Куигли неизбежно се свързва с най-малко три неща.

Първото е, неговите забележителни изследвания на движението „Кръгла маса“,[Round Table movement.] основано от споменавания от мен британски империалист и расист Сесил Роудс. На второ място – с факта, че е бил избран и му е била предоставена възможност да работи с архивите на тайните движения от типа на „Кръглата маса“, основано през 1891 година от Сесил Роудс и виконт Алфред Милнър – британски политик, колониалист, яростен империалист. Сам Куигли признава истината за своето запознанство с “the Round Table Groups” – „групировките „Кръгла маса“:

„Познавам действията на тази мрежа, защото съм я проучвал в продължение на двадесет години. А за две години, в началото на шейсетте, ми беше позволено да изследвам нейната документация и тайни архиви. Не изпитвам никаква неприязън към нея или към повечето от нейните цели. През по-голямата част от живота си съм бил близък до нея и до много от нейните методи и инструменти.“[Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, вече цит. съч., стр. 950.]

Ако не беше така, как биха го допуснали? Както сам се изразява – „биха му позволили“? Каръл Куигли е бил оръдие в ръцете на главните комунистически заговорници в техния стремеж да измият ръцете си, разкривайки ни много неща. С неговите книги трябва да бъдат запознати умни хора, умеещи да четат между редовете. Образовани, знаещи, одухотворени и смели личности, които умеят да различават истината от полуистината и откровената лъжа. А не схоластици с дипломи за историци, вербувани за ратаи на интернационалното Братство. Не отричам, че зърна ли такива, където и да е, не им обръщам абсолютно никакво внимание. Предварително съм наясно, че манипулират по поръчка.

Попаднали в ръцете на профани или прислужници, трудовете на Куигли могат да нанесат непредвидими щети. Когато разглежда възникването и развитието на капитализма, докторът по история стига до извода за няколко стадии, през които тази обществено-икономическа система е преминала. Проследявайки историята й, той разкрива:

„Третият стадий на капитализма е от толкова съкрушително значение в историята на двадесети век и на последиците от нея. А неговите влияния са били тъй тайни и даже окултни, че можем да бъдем извинени, ако отделим значително внимание на тази организация и на нейните методи.

По същество, онова, което тя направи, е да вземе старите объркани методи на управлението на парите и кредита, прилагани на местно ниво,[37] и да ги организира в една цялостна, добре построена, взаимосвързана система на международна основа, която работеше със забележителна, добре смазана лекота, в продължение на много десетилетия.

Центърът на тази система беше в Лондон, с главни разклонения в Ню Йорк и Париж. Тя остави след себе си най-голямото постижение – интегрирана[Равнопоставена система с вътрешни взаимовръзки.] банкова система и силно капитализирана[С голямо съсредоточаване на огромни капитали.] – макар сега напълно извадена от употреба – структура на тежката промишленост, намерила отражение в железопътните мрежи, стоманодобива, въглищните мини и електрическите съоръжения.

Тази система беше избрала Лондон за свой център по четири главни причини. Първата беше големият обем спестявания в Англия, резултат от първоначалните успехи на страната в търговския и индустриалния капитализъм.

Втората – олигархичната английска обществена структура (която намираше отражение особено в окрупнената собственост на земята, намираща се в ръцете на малко земевладелци, и в ограничения достъп до възможности за образование), която осигуряваше твърде несправедливо разпределение на приходите, с огромни излишъци, попадащи под контрола на малка, енергична висша класа.

Третата бе, че тази висша класа беше аристократична, но не благородническа, и затова – основана по-скоро върху традициите, отколкото на наследството по рождение. Тя доста силно желаеше да привлече както парите, така и възможностите, идващи от по-ниските равнища. Даже онези извън страната. Затова посрещаше с добре дошли и като равни на собствения й ранг богати американски наследници и евреи от Централна Европа[40] почти толкова охотно, колкото с удоволствие приветстваше богатите, кадърните и приспособленците, произлизащи от английските низши класи. Последните, чиято неспособност, се дължеше на лишаването им от образование, на техния провинциализъм и на сектантското им (това не е английско) религиозно минало като цяло бяха изключени от привилегированата аристокрация.[Добре е да четете класиците като Джейн Остин, сестрите Бронтей, Уилям Блейк, Хенри Джеймс, Чарлз Дикенс, Томас Харди… И да сравнявате с положението на българите под „турско робство“, с измамите за което официалната проруска и съветска панславистка и болшевишка пропаганда пълни главите ви от 130 лета наса]

Четвъртата (но не и последната) по значение беше умението и ловкостта във финансовите манипулации, особено на международната сцена. Качества, които малката група от лондонски търговски банкери беше придобила през периода на търговския и индустриалния капитализъм. И която се излежаваше, готова да бъде използвана, щом необходимостта от нововъведенията на финансовите капиталисти станеха неотложни.

През 1810-1850 година лондонските търговски банкери вече разполагаха с Фондова борса, “Bank of England” и с лондонския паричен пазар, когато нуждите на напредничавия индустриализъм призоваха всички тези в промишления свят, дотогава пренебрегван от тях.

Понякога те допускаха в своята финансова мрежа провинциалните банкови центрове, както и застрахователни компании, за да оформят всичко това в една единствена финансова система от интернационален мащаб, която манипулираше количеството на парите и техните потоци така, че банкерите бяха способни да влияят, ако не и контролират, правителства, от една страна, и индустрии, от друга.

Гледайки назад към периода на династичните монархии, в които бяха заровени собствените им корени, хората, които вършеха това, бяха амбицирани да създадат династии от интернационални банкери. И в това отношение успяха толкова много, че от тях произлязоха много от династичните политически управници. Най-великата от тези династии, разбира се, бяха потомците на Майер Амшел Ротшилд (1743-1812), чиито мъжки наследници, най-малко в продължение на две поколения, се женеха главно за свои братовчедки и даже за племенниците си.

Петимата сина на Ротшилд, установили клонове във Виена, Лондон, Неапол и Париж, както и във Франкфурт, си сътрудничеха взаимно по начин, който останалите интернационални банкерски династии копираха, но рядко превъзхождаха.

Съсредоточавайки се върху финансовите или икономическите дейности на интернационалните банкери, както е редно да постъпим, не трябва напълно да пренебрегваме други техни характеристики. Те бяха по-скоро космополити, отколкото националисти. Твърдо и постоянно, без никаква слабост, влияеха върху мира. Тенденция, установена през 1830 и 1840 година, когато семейство Ротшилд хвърли успешно цялото свое огромно влияние против европейските войни.

Обикновено те бяха високо цивилизовани, културни джентълмени, покровители на образованието и на изкуствата. До такава степен, че и днес колежи, преподавателски тела, оперни и симфонични компании, библиотеки и музейни сбирки все още отразяват тяхната щедрост. За тези цели те създадоха образец на дарителски фондации, които още ни заобикалят и сега.

Имената на някои от тези банкови фамилии са познати на всички нас и ще продължат така и нататък. Те включват Баринг, Лаза̀р,[42] Ерлангер,[Произлиза от германския финансист, евреина Фредерик Емиле д’Ерлангер (1832–1911), чието фамилно име често бива произнасяно американизирано: Ърленгър. По настояване на майка му, неговият баща Рафаел Ерлангер се покръстил.] Варбург,[Warburg. Надявам се повечето от вас да знаят, че семейство Варбург – да не се греши с Вартбург, познато от източногерманската марка автомобили – изпратили един от синовете си – Паул – в САЩ, за да стане част от мрежовия картел на Ротшилдови. Там името му придобило американското произношение Уорбърг. А Паул станал Пол.] Шрьодер, Зелигман,[Родоначалникът Йозеф Зелигман (1819–1880) бил роден в Германия. Започнал с търговия в магазина на майка си. На 18-годишна възраст бил изпратен с братята си в Пенсилвания, САЩ. Фактически банката им е американска.] Шпайерс,[Евреи от Германия, които били само Шпайер. Те били от Франкфурт на Майн и в навечерието на Френската революция далеч превъзхождали по богатство своите еврейски съграждани Ротшилдови и Шифови. Патриархът на семейството Йозеф Лазард Шпайер успял да завладее местната банка “Ellissen”, наследена от съпругата му Йете Елисен. През 1813 година я преименувал на “J. L. Speyer-Elissen”. Прехвърлил почти цялата дейност в Лондон и Ню Йорк. До 1934 година запазил и базата във Франкфурт на Майн.] Мирабо,[Швейцарска банкова фамилия, започнала финансовата си дейност през 1919 г. Не съм срещал данни за евреи в нея.]
Малѐ,[Френска протестантска банкова фамилия.] Фаул, а над всички Ротшилд и Морган. Даже след като тези банкови фамилии се включиха изцяло в местната промишленост чрез възникването на финансовия капитализъм, те останаха различни от обикновените банкери с някои свои характерни черти:

1) бяха космополити и интернационалисти; 2) бяха близки до правителствата и особено загрижени от въпросите на правителствените дългове, включително задължения към чужди правителства, даже в области, които на пръв поглед изглеждаха крайно рискови, като Египет, Персия, Отоманска Турция, имперски Китай и Латинска Америка; 3) интересуваха се изключително от облигации[49] и доста рядко от стоки, тъй като обожаваха „ликвидността“; 4) бяха фанатични поклонници на дефлацията (която наричаха „гарантирани“ пари поради близката връзка с високите лихвени проценти и високата стойност [курсове] на парите) и на златния стандарт; 5) бяха почти еднакво предани на тайното използване на финансовото влияние в политическия живот. Започнаха да наричат тези банкери „интернационални банкери“, а в Англия бяха известни като „търговски банкери“, във Франция – „частни банкери“, и „инвестиционни банкери“ в Съединените щати.

Навсякъде те бяха рязко различни и разпознаваеми едни от други, най явно, като видове банки, например – спестовни банки или търговски банки. Една от техните по-малко забележими характеристики беше, че все така оставаха частни, необединени фирми, непредлагащи свои дялове, нито доклади. А също така – обикновено – минаващи без никакви реклами за публиката, докато съвременните данъци върху наследството не направиха така, че да оградят подобни семейни богатства с безсмъртния корпоративен статут, предоставящ възможности за избягване на данъчното облагане. Тази настойчивост при съществуването като частни фирми продължи, понеже тя осигуряваше максимална анонимност и секретност на лица с грамадна обществена власт, които се страхуваха от това публиката да добие представа за техните активи и дейности точно толкова, колкото и от злото на инфлацията.

Като последица от това, нямаше никакъв начин обикновените хора да знаят за богатството или сферите на действие на такива фирми. А често бяха донякъде в мъгла и относно техните собственици. Така, хора със значителни политически познания може и да не свързват имената Уолтър Бърнс, Клинтън Доукинс, Едуард Гренфел, Уилард Стрейт, Томас Лархонт, Дуайт Мороу, Нелсън Пъркинс, Ръсъл Лефингуел, Илайху Руут, Джон У. Дейвис, Джон Фостър Дълес и С. Паркър Гилбърт с името „Морган“. Въпреки че те и много други „бяха част от система за влияние, която беше съсредоточена в седалището на “J. P. Morgan” на “Wall Street” № 23.

Малцината, които разбират системата, или ще бъдат тъй заинтригувани от нейните печалби, или толкова зависими от нейните ползи, че няма да има противопоставяне от тази обществена група[Писмо на лондонските Ротшилдови до техните нюйоркски агенти от 1863 г., в което представят част от своите банкови методи за прилагане в САЩ. (“Rothschilds & Rockefellers: Trillionaires Of The World” by Michael Suede, “Libertarian News”, libertariannews.org, USA, January 17, 2010 г., online: https://www.libertariannews.org/2010/01/17/rothschilds-rockefellers-trillionaires-of-the-world/)]

Тази фирма, както и други от интернационалното банкерско братство, постоянно оперираха посредством корпорации и правителства. Но въпреки това самите те оставаха скрити частни партньори, докато финансовият капитализъм не премина от смъртния си одър в гроба.

“J. P. Morgan and Company”, първоначално основана в Лондон през 1838 година като “George Peabody and Company”, не беше обединена с друга до 21 март 1940 г. И престана да съществува като отделна юридическа личност на 24 април 1959 г., когато се сля със своята най-важна дъщерна търговска банка “Guaranty Trust Company”. Лондонският клон “Morgan Grenfell” беше погълнат през 1934 година и още съществува.

Влиянието на финансовия капитализъм и на интернационалните банкери, които го създадоха, беше изпробвано както върху бизнеса, така и върху правителствата. Но никога нямаше да успее, ако не беше в състояние да убеди и двете, да приемат две от „аксиомите“ на неговата идеология. И двете се основаваха на предположението, че политиците бяха толкова слаби и обект на тъй голям краткосрочен обществен натиск, за да им бъде доверен контролът над паричната система. От тук, съответно, сигурността на парите трябва да бъде защитавана по два начина: посредством определяне на стойността на парите чрез златото и като бъде позволено на банкерите да контролират доставката на пари.[51] За да постигнат това, беше необходимо да скрият, даже да подведат относно естеството на парите и методите за опериране с тях, както правителствата, така и народите.

[51] Количеството на парите в обращение. Това е алфата и омегата на всяка парична система. Предлагам най-простия пример с класическото определение на инфлацията, от която интернационалните банкери уж се плашели толкова много. За да бъде в равновесие една стоково-парична система, е необходимо количеството на парите в обращение да бъде равно на сбора от цените на всички стоки на пазара. На пръв поглед сложно за изчисление, но поради характера на живота, в който постоянно протичат дребни изменения, на практика доста елементарна работа. Когато количеството на парите надхвърли общата цена на стоките, се проявява инфлацията – обезценяването на парите. Обратното явление се нарича дефлация, но терминът не съответства напълно на своята дефиниция. Например, вече е известно, макар и не сред широката публика, че световната финансова криза от 1929 година, чиято кулминация бил сривът на Нюйоркската фондова борса, била дълго планирана и внимателно подготвена акция. Достатъчно дълго време преди това рухване на паричната система Банката на Федералния резерв на САЩ престанала да изпълнява една от главните си функции – да емитира долари. В страната възникнало напрежение от недостига на пари. Хората оставали без заплати. Магазините преливали от стоки, които нямало кой да купува. След срива на борсата американците, а сетне и европейците – на първо място германците – станали действащи лица в една глобална пиеса, чиито драматурзи били интернационалните банкери. Те изведнъж наляли огромни суми в паричната система и започнал обратният процес. Стоките свършвали, банкнотите се обезценявали с часове и служели за тапетна хартия. Ако не схващате, всичко това не било дело на правителствата, а на частните банкери, които и до ден днешен са собственици на практически всички централни банки по света, в това число и тукашната. Фактически била реализирана мечтата на Майер Амшел, първия Ротшилд, споделена малко преди смъртта му: „„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“ (Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172.

Например, банкерите нарекоха процеса на налагане на парична система, основана на златото, „стабилизация“. Тя косвено се отнасяше, като единствено следствие, до стабилизирането на паричната размяна и до стабилизацията на цените. В действителност системата постигна само стабилизация на обмена, докато влиянието й върху цените беше твърде изолирано и случайно, а май – и дестабилизиращо (от нейната обичайна склонност да налага с принуда намаляването на цените чрез ограничаване на паричното снабдяване). Като последица от това, много личности, включително и финансисти, даже икономисти, с удивление откриха – през двадесети век – как златният стандарт доведе до стабилна парична размяна и до нестабилни цени. Обаче през по-голямата част от деветнадесети век той вече беше допринасял за същата, но по-малко екстремна ситуация.

Паричният обмен беше стабилизиран върху златния стандарт посредством закона. В различни страни курсовете на валутите[Monetary unit – израз от жаргона на финансистите, който е трудно преводим поне за мен. Той обозначава съвкупността от основни валути, които банките всекидневно следят.] биваха приравнявани към твърдо определено количество злато. А двете бяха направени взаимнозаменяеми на узаконени нива…[Следва пример за твърдите курсове на четири валути през 1914 година, около които те се обменяли от банките и сарафите. Например: „В Германия 2790 марки за един чист килограм злато.“]

Тези отношения бяха установени посредством законовото изискване, че всеки човек, който е донесъл в обществения трезор[В държавната хазна, чиято роля по онова време вече изпълнявал трезорът на централната банка, собственост на частни фирми и физически лица. За онези, които не са наясно, „трезор“ означава буквално „съкровищница“. Това е силно укрепено и охранявано помещение, обикновено в подземията на банките, където те, юридически лица и граждани могат да съхраняват свои скъпоценности срещу определен наем.] (или в други обозначени места) злато, златни монети или удостоверения, би могъл да ги обърне в една от тези или в други валути в неограничен обем и напълно безплатно.

Като резултат от пълния златен стандарт златото заемаше уникална позиция: то съществуваше едновременно в сферата на парите и в сферата на имуществото и благосъстоянието. В сферата на парите стойността на всички видове валути биваше определяно и изразявано от гледна точка на златото:[Златото става еквивалент, започва да играе ролята на „световни пари“. Изразът, приписван на Карл Маркс, е твърде стар. Идва от античността.] а в сферата на имуществото стойността на всички видове стоки беше определяна чрез златото като пари. Ако разгледаме отношенията между пари и стоки като една люлка, в която всеки от тях беше на противоположната страна, то стойността на една роза, както и стойността на останалите, спадаше, тогава бихме могли да разберем златото като опорна точка на люлката, на която тази връзка балансира. Но самото то не се издига и не пада.“
[ Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company]

Не само заради читателите с най-затворено и задръстено от идеологеми и догми съзнание смятам прекъсването за наложително.

С въвеждането на златния стандарт приключила циркулацията на злато в паричното обращение. Хартиените пари изместили и заместили ценните метали – злато и сребро. Но има нещо още по-важно.

През 1810 година Специална комисия на Камарата на общините на Британския парламент била натоварена с проучване на въпроса кои са експертите по златото в империята. Членовете й наченали анкета сред финансисти и държавни служители, за да разберат „причината за високите цени на златото във вид на кюлчета… Изслушванията продължили тридесет и един дни, между 22 февруари и 25 май 1810 г. Комисията разпитала двадесет и девет свидетели, всички признати експерти в бизнеса, финансите, науката и държавното управление, с изключение на една личност. Те посочили една единствена неопределена фигура като „много известен търговец на Континента“. Този човек бил запознат „изключително близо с търговията между тази страна и Континента“. Членовете на комисията обобщили, съвсем правилно, че неидентифицираният експерт бил Н. М. Ротшилд.“[ Peter L. Bernstein – “The Power of Gold: The History of an Obsession”, Wiley, New York, NY, 2000 г., стр. 209. Бележка на авторката в: Deanna Spingola – “The Ruling Elite: a Study in Imperialism, Genocide and Emancipation”, Trafford Publishing, Bloomington, Indiana, 2011 г., стр. 5.]

Става дума за Нейтън Майер Ротшилд – един от петимата братя, който основал най-успешното разклонение на банкерската династия. Той бил победителят на Наполеон и САЩ – все през 1815 година.

„От 1840 година Ротшилд се издигнал като брокер на златни кюлчета на “Bank of England”… Сър Уолтър Скот[Прочутият и достатъчно популярен поне навремето и у нас английски писател, автор на множество исторически романи.] и други обявиха, че баварският Орден на Илюминатите – и Френската революция – свързаха изхода от Наполеоновия Ватерлоо с необятната банкерската династия Ротшилд.“[Peter Fotis Kapnistos – “Hitler’s Doubles: Fully-Illustrated”, Peter Fotis Kapnistos, Fot K Kapnistos, Icarian See, Greece, 2015 г., стр. 153.]

Истината е, че не от 1840-а, а от 1810 година Нейтън Ротшилд, а след него наследниците му, стават главни експерти по златото на Британската империя.

„През 1852 г. “N. M. Rothschild & Sons” започва да рафинира злато и сребро за Кралския монетен двор, за “Bank of England” и за други интернационални потребители.“

Преди четиринадесет години Джейкъб и Ивлин Ротшилд обявиха, че престават да изпълняват всекидневните си задължения на британски главни експерти по златото. Месеци след това смятаният за един от двата най-сериозни вестника на Острова, консервативният “The Daily Telegraph”, разгласи следното:

„Инвестиционната банка, която председателстваше лондонските срещи, определящи световните цени на златото от 1919 година насам, напуска пазара.

“NM Rothschild” ще се оттегли от всички свои търговски дейности със стоки, които включват също бизнеса с търговия на петрол, установен преди по-малко от две години, като част от едно стратегическо преразглеждане.

Този ход поставя край на близо 200-годишна традиция. “NM Rothschild” беше основана в Лондон през 1810 година от Нейтън Майер Ротшилд, който чрез търговията със злато помогна за финансирането на армията на Уелингтънския херцог в Наполеоновите войни.

Компанията домакинства и председателства срещите, провеждани два пъти дневно, на които действително се определя световната цена на златото. Срещите се осъществяват в стая, тапицирана с плюш, в седалището на банката на “St. Swithin’s Lane” в City. Другите четири участващи фирми са “Deutsche Bank”, HSBC, “Canada’s Scotia Bank” и “Societe Generale”.

По време на срещите телефонните линии към залите за търговия, в които брокерите са в контакт с клиентите, остават отворени.“[“Rothschild to pull out of gold market after 200 years” by James Moore, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 15 Aprril 2004 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/markets/2883029/Rothschild-to-pull-out-of-gold-market-after-200-years.html] (Вижте илюстрацията.)

Онова, което се опитвам да изясня, е, че близо две столетия династията Ротшилд държи в ръцете си един от най-важните инструменти за управление на финансите – определянето на цената на златото – два пъти дневно, през цялото работно време на банките. Ако не схващате, по този начин те са били в състояние да се обогатяват, спекулирайки чрез играта с курсовете на метала, да разоряват правителства и компании, да поставят в зависимост крале, царе, султани, президенти, министър-председатели. Наистина да определят мира и войната.

Списание “Time” потвърждава:

„Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше… народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.“[“Cover Story: “The Rothschilds Now – New Elan in an Old Clan”, “Time”, Vol. 82, No. 25, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/
0,9171,938990,00.html]

Дано схванете мащабите на това могъщество, превръщащо ашкеназките евреи от Франкфурт на Майн във властелини на света. Те са определяли и етапите на капитализма, за които говори доктор Каръл Куигли. Благодарение на информационната мрежа, изградена успоредно с банките, които контролирали, Ротшилдови винаги действали изпреварващо.

Например споменатите “Deutsche Bank”, HSBC, “Canada’s Scotia Bank” и “Societe Generale” са основани от тях или техни агенти. Със сигурност се намират под техния контрол. Естествено, не личен, а чрез наети доверени управители, подчинени повече и пряко на представители на фамилията, отколкото на правителства и другите акционери.

Когато предугадили, накъде трябва да вървят икономиките, следователно и политическият живот, започнали да навлизат в индустрията, търговията и останалите услуги. Пример е конкуренцията им с шведското семейство Нобел за експлоатацията на нефта в Каспийско море. Също – изградените железопътни мрежи по всички континенти. Участието на фамилията в почти всички промишлени отрасли – от суровините (пример е завладяването на руската алуминиева индустрия, на добива на нефт и природен газ, на златните, сребърните, хром-никеловите, кадмиевите, кобалтовите залежи, започнало още при Ленин)…[ Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россия“, „Ведомости“, № 197 (2715), vedomosti.ru, Москва, 19.10.2010 г., стр. 10, online: http://www.vedomosti.ru/newspaper/article/247951/ya_vernul_rotshildov_v_rossiyu_nataniel_filip_viktor_dzhejms Разпечатка на хартия от оригиналната публикация в библиотеката на автора. Изданието е под контрола на семейство Ротшилд.] Но също така овладяването на средствата за масова информация.

diagnosa.net/

Нагоре