‎Катя Донкова‎ - Ивайло Зартов 4 hrs  ·     Днес, 26.01 се проведе поредното трето съдебно заседание за условно предсрочно освобождаване на Ивайло Зартов. Прокурорът Валентин Кирилов беше против освобождаването, поради факта, че Ивайло не си бил признал вината. Съдия Костадинка Костадинова даде думата на Ивайло и той каза, че разбира и прокурора, и настоящия състав, защото вероятно не са запознати в детайли с неговото дело. Каза също, че е вярно това, че не си признава вината и разказа за цялото дело - как е бил обвинен в присвояване и  безстопанственост от частна фирма, че не е била направена ревизия на тази фирма, въпреки исканията отправени към съда и че откакто е започнал процеса срещу него, той се опитва да докаже невинността си и няма как да си признае нещо, което не е извършил, и ако те искат това от него, тогава става безпредметно явяването му на такива дела.
Ивайло подчерта, че няма никакви проблеми с администрацията на затвора и хората, които работят в пенитенциарната система, и никой от тях не му е виновен за ситуацията, в която се е оказал. Каза, че винаги е спазвал реда, няма наказания, само награди. От 9 годишната му присъда има остатък 2 години и 3 месеца, оценката на риска е ниска. Откакто е в затвора е направил всичко възможно от себе си да спазва реда и да изтърпява наказанието без никакви проблеми от негова страна, но няма как да признае вина и доколкото знае в закона няма такова условие, за да бъдеш условно предсрочно освободен. Съдията потвърди, че няма такова условие, както и потвърди всички положителни характеристики на Ивайло и протоколира казаното от него, както и че е доказал положително отношение към труда и спазване на реда…
След това съдия Костадинова изтъкна, че най-важното за съда в тези дела било да установят в каква степен се е поправило лицето след налагане на наказанието, и тъй като той не си признавал вината, не признавал присъдата си, която е минала през триинстанционно производство, както е по закон, затова няма как да установят че се е поправил, след като се счита за невинен и неправилно осъден и отказа предложението за условно предсрочно освобождаване.
Благодарим на всички приятели и обществени организации, които ни подкрепиха, както и на Омбудсмана за препоръките към съда, които не бяха взети днес предвид от състава. Ще качим протокола от съдебното заседание в следващите дни, за да можете да се запознаете с него. Продължаваме напред! 

Тук ще продължа с мои думи, тъй като и аз присъствах на делото.
Първото недоразумение е преместването на съдебната зала от съда в затвора. Това е в пълно противоречие със закона, който повелява съдебното заседание да е открито за граждани. А достъпът до залата за обикновен гражданин е невъзможен. Така, заради некадърността на служителите в затвора и финансовите печалби от липсата на специална охрана и превоз до съдебна зала в СГС, ГДИН и министърът на правосъдието плюят на закона и Конституцията и си правят каквото им скимне. На всичко отгоре, за да влезеш вътре, трябва няколко дни предварително да изпратиш името и личните си данни в МП и да чакаш одобрение. Но това не е всичко. На входа на затвора те спират и ти казват, че не можеш да влезеш докато съдията не одобри влизането ти. Поради тази причина стояхме на студа точно час и половина. Появи се един задник, който не се представи докато не настоях да се представи. Твърди, че е инспектор Христов и се държа като пиян руски войник в Германия на 9 май 1945 г. Момата на гишето също си нямаше понятие нито от право, нито от култура, но все пак Христов беше истинско шоу. Когато се опитах да му обясня закона, той ми се развика да не жестикулирам, защото това било "Вербална агресия". Горкото, то не знае какво означава това. След това му хрумна да започне да издава една много особена заповед да се отдалеча на два метра от него. Явно е гледал някой севернокорейски филм и се вживя в него. Отговорих му, че ако иска между нас да има два метра растояние, трябва да отстъпи два метра назад. При влизането отново проблеми излязоха на преден план. Оказа се, че освен пропуска, трябва да оставя личната си карта при дежурния задник и да си оставя при него и телефоните. Обясних им като на полуидиоти че за тази работа има закон за личните данни и закон за личните документи. Те така и не разбраха това, поради което извиках дежурния и му обясних внятно, че нарушават закона. Така личната ми карта остана у мен, а телефоните си оставих в индивидуална метална кутия, чиито ключ беше в джоба ми. През цялото време повтаряха голямата глупост, че имало правила, които трябва да се спазват. Обясних им, че правилата могат да си ги заврат отзад, защото има закони, които са над идиотските им "правила". Пълното им невежество и нежеланието на ръководството на затвора и ГДИН да ограмотят в някаква степен тази пасмина правят много силно впечатление. Тъй като имам много голям опит с полидиоти още от времето на БКП и редовното ми прибиране в арестите и затворите ги парирах и понаритах, но обикновения гражданин няма да може да се защити от агресивната им наглост..
За самото заседание Катя е написала в горния постинг за какво става дума. Най-странното бе, че съдийката не допусна възможността от съдебна грешка и корупция в съдебната система, защото "нямало никакви доказателства" за това. Затова, ако лишеният от свобода не се покае за нещо, което не е извършил-УПО няма! Препоръчах и да прочете доклада на ЕК за съдебната ни система и там ще види цели тирове с доказателства. Съдийката застана в характерната поза на ебан гургул и млъкна. 
Сега смятам да поискам среща с новата министърка на провосъдието и да я попитам дали има намерение да ограмоти подчинените си и да ги научи да спазват законите, а не хрумванията им. Естествено, през март, когато отида в Брюксел, ще запозная и комисарката по правосъдие и вътрешен ред Вера Йоурова за ситуацията у нас.