Този стар мой постинг има още по старо начало. Още от 1990 г, когато предложих да станем президентска република с двукамарен парламент. Тогава ВНС тихомълком не разгледа предложението ми.
Сега, когато всички досегашни президенти отказаха мълчалво да организират създаването на една постоянно действаща кръгла маса за поставянето и решаването на най-наболелите проблеми в страната, можем да си изберем по мажоритарен и неформален начин една неправителствена институция от 100 български граждани на мажоритарен и дялов принцип, които да изпълнят ролята на Сенат.
Тогава нещата ще получат тласък и ще тръгнат в правилната посока. 

25.01.2011 12:50 - НЯКОЙ МНОГО ИСКА ДА НИ НАПРАВИ НА МАЙМУНИ автор: bosia категория: Политика    
прочетен: 1088 коментари: 2 гласове:  3  


                                       В тази държава не става нищо. По-скоро нищо добро. България се намира в един ботуш и не може да излезе от там. Не знае как. Дори не знае на кое място в ботуша се намира. Всички досегашни правителства, президенти и парламенти нямаха и нямат нито готовност, нито задача да модернизират държавата. Съжалявам, че това вече го повтарям 20 години, но за да знаеш къде искаш да отидеш трябва най-напред да знаеш къде се намираш. След това да видиш с какви ресурси разполагаш и ще ти стигнат ли да отидеш там, където си обявил, че искаш да отидеш. За тази цел трябва точен анализ, добра стратегия и точни програми. Българският преход е митичен и хаотичен. Демокрацията е децентрализация на властта. Това сега го няма. Общинските бюджети зависят изцяло от държавните субсидии. Моделът на ръководство на държавата е сбъркан. Да започнем от конституцията. Там се твърди, че сме парламентарна република. Но де факто това изобщо не е така. Ние сме партийна република, в която управляващата партия или коалиция управлява и парламента. Изпълнителната власт е без надзор. Еднокамерният парламент води до фаворизиране на правителството и то прави каквото си иска. Двукамарният парламент е много по-демократичен и действен. Тогава горната камара, която се избира само мажоритарно и е представена от всички региони може да контролира както законодателната, така и изпълнителната власт. Сенатът е постоянно действащ орган и играе ролята и на конституционен съд. Оптималният вариант е президентска република и двукамарен парламент. Долната камара изработва законите и се събира на няколко пленарни заседания в годината. Останалото време депутатите работят в комисиите и обикалят изборните си места. Приемат хората в местния си офис и изслушват мненията и проблемите на региона. Горната камара може да изисква оставката на президента. Така двете власти се състезават и контролират. Друг тежък проблем са централизираните институции, които непрекъснато възпроизвеждат социализъм. Ще дам няколко примера: Имаме НЗОК, но имаме и министерство. В МЗ работят 400 човека. Още толкова има в регионалните звена. Те изцяло дублират НЗОК, но въпреки това съществуват. Създават хаос и двувластие. МЗ трябва да се сведе до една дирекция за надзор към някое от другите министерства-МТСП или МФ. Ако някоя от досега управляващите може да ми отговори смислено защо имаме министерство на културата нека го направи. Последното нещо, от което се нуждае културата е министерство. Една агенция за финансиране и контрол на националните културни институти, една дирекция „Международно културно сътрудничество” към МВнР и един държавно-обществен фонд „Култура” са напълно достатъчни. Представителни функции за културата ще се дадат на министъра на образованието и въпросът се решава. МВР трябва да децентрализира ППС и охранителната полиция. Те трябва да са към общините. МФ също трябва да се реформира. В момента една значителна част от данъците се събира по общините от регионалните структури на министерството и отиват в държавния бюджет. Оттам като субсидии се връщат отново в общините. На практика това означава цяла армия от излишни чиновници. Субсидии трябва да има само за бедстващи общини и то след изискване от такива общини на спешна програма за излизане от кризата. МО трябва да бъде разтоварено от чиновници, които са повече от войниците. Мегаминистерството МИЕ трябва да бъде разделено. Изобщо, по отношение на институциите трябва да се създаде стратегия и програми за оптимизиране и децентрализиране на институциите. В изготвянето на тази стратегия и програми активно трябва да се търси помощта на неправителствените организации. Съвсем наскоро министър Цветанов в едно телевизионно интервю призна, че МВР има много нисък праг на доверие, а в същото време поиска гражданите активно да информират полицията за престъпленията, които ежедневно станат у нас. Той не може да си представи, че точно заради ниското доверие хората не съдействат на полицията. Ако повдигнат доверието в полицията, хората сами ще отидат при тях. Предложих му да направи конференция за бъдещата работа на МВР съвместно с неправителствените организации, но той си прави оглушки. От същият подход се нуждаят всички институции. Но централизираното мислене и секретността пречат на българските политици да намерят правилния подход за решаване на проблемите. Те се страхуват, че намесата на НПД ще отнеме част от властта им. Това е така, но резултатите ще бъдат изключително в полза на българските граждани, а това е най-важното. Ако НПО направят конференция, те няма да поканят министъра и работна група, а ще громят ниските резултати на институциите и ще искат оставки. Партийните войни, компроматите и ръчканията са част от манталитета на управляващите и опонентите им. Това ще престане, когато се създадат нормални политически организации от по-5-600 активни членове-експерти и организатори. Останалото се прави няколко месеца преди избори. Организационен партиен живот в нормална демократична държава не е необходим.   ДАНС не можа да стане действаща институция по няколко причини. Най-напред тя е механичен сбор от три служби.:НСС, ВКР и финансово разузнаване. Ако трябва да бъдем откровени, финансовото разузнаване трябва да си е към МФ, а ДАНС да се състои от НСС и НРС. Тогава информацията ще бъде по-пълна и лесно ще може да се оперира с нея. Вторият проблем беше, че не се създаде на конкурсен принцип. Третият проблем на ДАНС е ,че не бяха точно определени цели и задачи, като всяка една политическа намеса да бъде по закон забранена. ДАНС стана маша в ръцете на няколко човека и се превърна в политическа тояга и чадър за престъпността, а не в национално-отговорна служба. Тепърва ще има дебати какво трябва да представлява ДАНС.   Конците на Сергей Станишев в различно време ги дърпат различни хора и институции. Както вътрешни, така и външни. Станишев няма жизнен опит, няма нагласа и най-важното, няма необходимата доза самокритичност, за да взима сам добри решения. Той може и да знае това или инстинктивно се прехвърля към някой, който му диктува решения. За създаването на ДАНС положително е имало и съвети отвън. Да не забравяме, че Буш го нарече „Мистър Клийн”,с което показа положителното си мнение за създаването на ДАНС. Само това е достатъчно да се направят съответните изводи. Колебливостта му спрямо мощните външни фактори го направи плах и бездействащ по отношение на външните работи, в това число енергийните проекти, НАТО и др. Министър-председател без програма и отговорности, до голяма степен заложник на една безпринципна тройна коалиция, Станишев сам се лиши от политическо бъдеще. Политиците се изграждат бавно и трудно. Сега е употребен и изхвърлен, но в крайна сметка ще направи нещо добро без да иска. От 1990 г. повтарям, че партиите на прехода ще изчезнат. В момента той активно прави точно това. Доубива скапаната армийка, наречена БСП   Ахмед Доган също е пътник. В момента позицията му е да оцелее политически и физически. ДПС е в насипно състояние. Ако загуби няколко депутати от Турция чрез съда и загуби един от двата избори за кмет в Дулово и Руен няма да оцелее като политик. Той съвсем не е толкова силен и умен, колкото го величаят. Просто използва психологията на масите за да се държи пред избирателите си като мит. Младите и интелигентните, обаче, не искат да го слушат и търсят друг път за лична реализация и политическа кариера. Това, че е зависим нагледно се видя, когато на 12 декември 2006 г. , 4 дни след катастрофата при с. Микре бяха убити 4 човека и тежко ранен зам. министъра в МФ от квотата на ДПС Нихат Зия. Заговори се по високите етажи за липсата на 700 млн. евро. На 12 декември Доган се появи по БНТ и съобщи, че напуска властта и започва работа като преподавател. Веднага след заявлението му беше привикан и се върна бързо-бързо в политиката без да даде подробности за това кой, къде и защо го е привикал. Доган няма програма за управление. Интересите са му извън демокрацията.   Въпросът с политическите убийства е малко по-сложен. Работата е в това, че политиците ни са забъркани в най-различни престъпления и не може да се направи точна граница къде свършва политиката и започва криминалната дейност на нашите, да ме прости Господ, „политици”. Политическата мотивация при едно убийство е твърде рядко срещано явление. Много по-често водещият фактор за отнемане на човешки живот са много пари или лични отношения. Такива убийства са ставали и ще стават. У нас твърде често в политиката навлизат хора от ъндърграунда, за да си осигурят имунитет. Там са депутати, кметове, министри и премиери. При нас по-скоро може да се говори за политическо самоубийство, когато неподготвени хора влизат изведнъж на високо ниво в политиката и това им коства бързия политически крах. Примери-много. От Ф Димитров до Сергей Станишев и Бойко Борисов.   Българската прокуратура не работи в смисъла на закона и Конституцията. Дори и честните прокурори работят до време. В момента, когато нито едно тяхно дело не стигне до съда, укрито от началниците им нагоре по йерархията, те се демотивират и депрофесионализират. Главният прокурор е недосегаем и безконтролен. И ако поставят в стола му зависим от някого човек, се получава точно както е у нас сега. Многократно съм искал среща с Главните прокурори по линията на правата на човека или по конкретен случай. Сезирал съм ги многократно за тежки престъпления на хора от властта. Досега не съм забелязал нормална реакция у никого от тях. Писмата ми до Главния прокурор и ВСС са десетки и стотици. Най-често не получавам и отговор. Това не подлежи на коментар.   Борис Велчев не става за прокурор. Той няма качества на търсач на истината и няма хъс в работата си. Съобразява се с всички. Това вреди на работата на прокуратурата и аз официално съм поискал оставката му. Няма да е далече времето, когато това ще стане. И други са на път да разберат, че той пречи на правосъдната система. От средата на май на бюрото му лежи доклад от 124 страници за това какво става в СРП./Софийска районна прокуратура/. Там на практика районния прокурор пречи на цялата прокуратура. Името му е Налбантов. Според думите на правосъдния министър Маргарита Попова в едно свое интервю по предложение на Велчев го е направила член на магистратския съвет към правосъдното министерство. Вече пет месеца Велчев не е взел отношение по доклада. Ако не му харесва доклада за Налбантов да поръча втори. Но той не го прави. Какво си мисли той? Че ще забравя за този доклад? Че ще забравя за прокурора Богдан Владимиров Петров, син на проф. Владимир Петров-Бойлера, когото хванаха, че краде 6 хиляди евро като служебно лице при преброяването на парите на Вальо Топлото? Защо не го уволни дисциплинарно и не го даде на съд? Защото са приятели с баща му. Сега Младият Петров „специализира” в Япония и просто чакам момента, когато се върне и тихомълком бъде назначен някъде в съдебната система. Може би Велчев си мисли, че съм забравил за прихванатия чрез СРС прокурор от Стара Загора Нейко Нейков, командирован в София по делото на Людмил Стойков? Сега Нейков вече е възможно и да е съдия в Казанлък. Разбира се, има множество престъпления прикривани на по-ниско ниво. Но самият факт, че Велчев не знае какво става в прокуратурата, а това, което узнае прикрива го прави негоден за Главен прокурор и просто трябва да си ходи. България се нуждае от действаща прокуратура, а не от чадър за престъпници.   Що се отнася до предходните Главни прокурори, не е необходимо да казвам, че вместо борба с престъпността, те станаха изпълнители на политически поръчки и крилце за голямата престъпност. Иван Татарчев беше зависим от алкохола и беше агент на една служба. Същото се отнася и за Никола Филчев, с това допълнение, че е и луд. Три пъти спаси брат си от съд. През 2001 г. написах три статии за него в които казах истината за Филчев. В резултат на това срещу мен започнаха 5 прокурорски преписки, за които си загубих половин година да ги прекратя.   За Бонев ще кажа следното. Нищо случайно не става у нас. Случайно назначение няма. Той е част от сценария. Но кукловодите го използваха грубо и бързо приключиха политическата му кариера. Може би за него трябва да се направи отделно съчинение. Все пак той е със светкавичен възход и в партийната и в професионалната си кариера. В Симеоново не го записват  в специалността ДС поради това, че е дюстабанлия. Но меракът ръжда не хваща, както се казва.   Нямам си понятие какво е наговорил Петър Христозов/ Христо Вълчев/ Това, че той действително е казал думите, че съм бил глашатай на червения генерал Чавдар Червенков означава, че не си е пил хапчето. Генерал Червенков със силно клатене го издрусах от РУМНО, а после заедно с Бойко Ноев и генерал Кацаров станаха главни герои в разследващата ми студия „Професионалният ренегат Бойко Ноев и бандата на четиримата.” Един от бандата е именно Чавдар Червенков. Спомням си един куриозен случай. Това стана през зимата на 1999 г. В сградата на МО-2 току-що назначения министър Бойко Ноев даваше брифинг. Асистираха му „шефът” на кабинета му, а всъщност един от оперативните му работници Чавдар Червенков, и шефът на ВКР тогава ген. Орлин Иванов. При моето влизане Червенков се изнесе с неестествена бързина, а Ноев и Иванов останаха, за да изпият горчивата си чаша докрай. В този план закупчикът Вълчев не ме интересува. Той е по интересен за специалистите по психиатрия. Много неща могат да се напишат за нашите „политици и държавници” и вероятно се прави и в момента от мои, макар и не многобройни, колеги. И аз давам своя скромен принос. Смятам, че това е нашата най-важна задача и наша карма. Някой много иска да ни направи на маймуни, за да заприличаме на тях, но шансове нямат. Времето е неумолимо.   09.09.2010 г.

Ако българските депутати се избират и ОТЗОВАВАТ пряко от населението и без да е необходимо задължително да са партийни кандидатури, няма да има нужда от Сенат. Всеки, който отговаря на определени формални изисквания, за да стане депутат, може да си подаде документите в ЦИК и на всяко тримесечие, примерно, можем да даваме гласа си за НС. ЦИК отваря страница за всеки кандидат и преди деня на гласуване, влизаме в сайта на ЦИК и си избираме кандидат и гласуваме. Перманентен процес. Перманентна демокрация. Няма партии, няма мартии. Ако получи гласове - влиза в парламента, ако не получи гласове - излиза. На всяко тримесечие. Няма задкулисие, няма необходимост от това конкретният кандидат да разполага с пари, за да се кандидатира - евтино и ефективно, а народът решава дали ще му даде мандат или не. Мафията няма да може да се организира за този период да купува изборите. Сядаме на компютрите и гласуваме. Ако има "бъг" в системата, анулираме избора, докато се оправят нещата. След една седмица пак сядаме на компютъра и гласуваме. Просто, евтино и ефективно. Стига да има воля.