ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА И КУЛТУРАТА НА МИНИСТЪРА

От няколко дни тлее една съвсем идиотска битка, свързана с лицето Вежди Рашидов. Появяват се разни дегенерати, измислени професори-специалисти по кражби от Ватиканската библиотека, мадами-баничарки и какви ли не, за да спасяват това лице и да гарантират в някаква степен личните си амбиции.

Аз няма да взема отношение за министъра, водката и хотелите.

Ще ви кажа нещо, което написах във вестник „Демокрация” през 1991 г. Това стана преди създаването на онова смешно правителство начело с Филип Димитров, в което министър на културата стана Елка Константинова. Точно тогава имах пътуване до Италия на конгрес на Международната федерация за правата на човека в Торино.

Тръгнах рано, защото ме помолиха да свърша няколко неща. От операта ме помолиха да потърся щимове от италианските опери, които не им трябват или са бракувани, но годни за работа. От нотната печатница ме помолиха да потърся клиенти в италианските културни институции. Райна Кабаиванска, която току-що беше назначена за директор на Международната оперна академия „Борис Христов” имаше 8 ученици-българи и корепетитор, но те нямах визи и не можеха да заминат и да започнат обучение. Затова отидох два дни по-рано и веднага отидох в посолството. Посланик нямаше, но шарже д,афер беше г.н Кондов, който взе присърце проблемите и ми осигури незабавно среща с г-н Ваттани-зам.   министър на външните работи на Италия и с отговорен ресор-култура. Също так ми осигури среща и с директора на дирекция „Консулска” г-н Левисандри. Подхвърлих им, че отивам на правозащитен конгрес в Торино и там ще повдигна въпросите за визите на учениците на Райна Кабаиванска и за карибинерски произвол спрямо нелегални български емигранти. Те станаха много дружелюбни и в рамките на половин час всички въпроси бяха решени положително. Осигуриха клиенти за нотната печатница, един тир с щимове също беше осигурен и незабавно издадоха визи на ученицита на Райна. За първите две неща трябваше да се напише писмо, подписано от министъра на културата на България.

След като се върнах отидох незабавно при Елка Константинова и и казах какво съм успял да договоря с Министерството на външните работи на Италия. Тя ме погледна и с типичния си лаещ глас ми каза, че не е искала това от мен и няма да напише писма. Изрекох няколко култови фрази и тръшнах вратата.

Но да се върнем н проблема.

В статията си аз доказвах, че министерство на културата изобщо не е необходимо, тъй като културата се нуждае от финансиране, а не от управление. По тази причина е необходимо да се създадат няколко прости, но ефективни неща.

1.     Да се създаде един държавно-обществен фонд „Култура”, който да разглежда проекти и да ги финансира.

2.     Една малка агенция, която да финансира и одитира държавните културни институции, които трябва да са не повече от 10. Театрите, оперите и музеите, с изключение на Националния театър, Националната опера и Националните музеи да минат към общините, като им се осигурят пари от бюджет а.

3.     Отдел „Международно културно сътрудничество при МВнР да стане дирекция и да се осигурят повече представители на културата.

Тези три институции щяха да намалят персоналът наполовина, но за сметка на това нямаше да има политическа намеса в културата и финансирането щеше да бъде много по-прозрачно и достатъчно. Министърът на образованието формално щеше да представлява извън България и културата.

Познайте защо  това не стана!

И най-важното! Сега нямяше да има проблем с разни дегенерати, които пият от сутринта и се изпускат на публични места.