

ЗА РОБСТВОТО И КРИТЕРИИТЕ ЗА НЕГОВОТО ДОКАЗВАНЕ
Тези дни България се разтресе отново от една стара пръдня, която се вади от управляващите винаги, когато трябва да се покрие я скандал, я доклад от ЕК, я някоя далавера на отрепките, които ни управляват.
Става дума за т. нар. „Турско робство”. По този въпрос съм мислил още като студент в СУ „Климент Охридски”. Имах втора специалност история и се дразнех, когато ми даваха да уча безумни изводи и откровени лъжи за българската история след падането на България под османско владичество. Имах късмета да се познавам с проф. Николай Генчев /Бачо Кольо/ с който съм разговарял многократно на тази тема и той проявяваше голям интерес към изводите ми, но ме молеше да не ги говоря пред непознати. По-късно, в края на седемдесетте и началото на осемдесетте написах в дневниците си едно мое изследване върху вредните митове в българския национален живот. Сред тях беше и т. нар. „Турско робство”. Тази моя студия я има в блога ми и всеки може да я прочете такава, каквато съм я написал още тогава.
Зтова сега ще направя едно сравнение между периода на османското владичество по българските земи и периода 1944-1989 г. използвай универсални правила за анализ, които да покажат в кой от двата периода има робство и в кой-не.
В науката има терминология. Всеки термин си има определение и то категорично назовава какво точно ознчава той. Многозначността на думата е изгонена от термина и той не може повече да се подлага на съмнания и тълкуване.
Това се отнася и за термина „Робство”. Той има няколко задължителни атрибута и те не могат да бъдат анулирани или променяни според емоционалното състояние на човек или на неговата безпросветност. Нека да кажа, че историята е наука, а не политика и публицистика. За съжаление, откакто се помня, политиката, идеологията/демагогията/ и емоцията преобладават при писането на исторически текстове и анализи у нас. При това има и силна намеса отвън /най вече Русия, но и Турция и Вашингтон и ЕС/, които се опитват да ни натрапят своя прочит на българската история. Затова нека се спрем на принципите, които определят термините „Роб” и „Робство”.
Разликата между „роб” и свободен човек е, че робът е стока и принадлежи на този, който е платил за него и съответно се е сключил договор между купувач и продавач. Така робът е закрепостен към господаря си и не може да го напуска, да го променя или да не изпълнява нарежданията и заповедите му. Тези неща са застъпени още в „Стария завет”, както и в т. нар. „Елинска демокрация”. Зтова винаги съм смятал, че Елада никога не е била истинска демократична държавно образувание. Нека читателят провери дали българинът е бил стока по времето на Османското владичество по българските земи. В същото време нека провери какви са били социалните и вътрешнодържавни отношения в Европейските държави и империи, за да може да направи сравнение с това, което става по българските земи след края на 14 век.
По тези съображения е редно да се каже, че робът дефинитивно не може да плаща данъци, тъй като той не притежава собственост, чрез която да произвежда и реализира продукция. Самият той е стока и поради това е голяма глупост да се говори, че българинът по времето” на „турското робство” е плащал много тежки данъци. Това просто е нонсенс. Българинът плаща данъци и е в състояние да промени местожителството си както вътре в държавната структура, така и да я напусне по своя воля. В същото време, произвеждайки продукция, българските земеделци и занаятчии са я реализирали на чужди пазари като Виена, Кайро, Венеция, Генуа и други. Това е категорично невъзможно да бъде извършено от роб.
Робът не може да стане и държавен чиновник. Но редица българи са стигнали дори до везирски ранг.
Тук трябва да разплета още една политическа измишльотина. Това е измислицата, че българи са само християните. Генетиката е точна наука и не представлява никаква медицинска трудност да се направи генетично изследване на мюсюлманите в днешната Турска република, където да се види, че там има български, арменски и други гени, които нямат нищо общо с генетиката на Селджукските турци. Тук трябва да се спомене данъчната политика на Османската империя, която е събирала по-малко и по-ниски данъци от мюсюлманите, но това в никакъв случай не е било правено насила, а е било право на всеки поданик на Османската империя да избере религията си.
Ако трябва да бъдем още по-прецизни, в османската империя ще се открие и доста руска кръв, защото крепостните при първа възможност са напускали робството /истинско/ в Руската империя и са получавали свободите на османските поданици. Нека не забравяме, че унгарските революционери от революцията през 1849 г. минавайки през България остават тук или отиват в Анадола. Нима някой ще си помисли, че те, вместо да избягат в една свободна страна, ще отидат доброволно да станат роби в Османската империя? Те дори са могли да отидат в САЩ, но там робството все още е било държавна политика. А защо не са избягали в Русия?
Отговорът е прост.
Първата причина е, че в Руската империя до 1861 г. съвсем официално робството съществува, а втората причина е, че именно 203 хиляден военен корпус от Русия разбива Унгарската революция по молба на Виена. И понеже се чуха идиотски гласове, че там, където има робстово, има и революции ще се наложи да обясня и това. Това означава, че унгарците са били „роби” на австрийците и са „искли да се освободят” от тях. Нека направим категорична разликата между национално-освободителни борби и борба „против робството”.
Мога да приведа десетки и стотици аргументи за това, че по българските земи робство не е имало. Мога, но знам, че българският идиот, русофил, американофил и паразит не чете и не разбира от аргументи. Той си има рефрен, който повтаря толкова хиляди пъти, че да не приеме историческите аргументи и да може да се оправдава за апатията, мързела и тъпотата си на доброволен роб. Българският доброволен и постоянно роптаещ роб не иска дори да направи едно историческо, юридическо и фактическо сравнение с Османското владичество и т. нар. „Нарадона република България”, за да разбере, че най-близко до робството е периодът, когато българинът беше лишен от средства за производство, закрепостен беше с адресна регистрация, не можеше да напуска адреса, още повече страната си, за да разбере, че истинското робство беше именно по времето та съветското робство, когато нито социално, нито юридически, нито политически, нито морално и културно можеше да си позволи да бъде свободен човек.
Но това е вече материал за друга студия.
Тагове:
Дори баба Гица от село Гинци знае какво ще пише този доклад и от какъв праз управляващите ще си праят това харакири!?
Като ги наречеш прости следва ли, че си по-умен?
Приятел, чужди опорни точки ползваш, само за пореден път се питам случайно ли е това!?
пп Да допълня само, заглавието ти е ... супер!
Бях напълно безправен роб и с огромни страдания изкарвах насъщния. Огън да я гори тази "народна" република! Комунистическото робство беше наистина страшно!
01.02.2016 13:06
Ще добавя само една молба към тия дето реват,че в България е имало "турско робство". Дали биха могли да ми обяснят какъв точно роб е бил бащата на Иван Вазов, прототипът на чорбаджи Марко от "Под игото"?
Ако се смята: значи е "доброволен роб, за да оправдае тъпотията и мързела си, според твърдението в заглавието. В такъв случай всичките му размисли са последица от тъпотия и мързел, следователно, не особено ценни. Няма как да бъдат ценни размисли, предизвикани от тъпотия и мързел.
Ако не се смята за българин: нека да заяви за какъв се смята, за да е ясно от каква позиция твърди, че българинът е "доброволен роб" и т. н.?
Колкото до турското робство: щом не е имало робство, как почитателят на "османското владичество" и "съжителство" ще обясни многобройните сведения от историческите хроники, че българи са били продавани като роби?
01.02.2016 19:54
3а по-ясно разбиране на османските операции в покорените области би следвало да ги разгледаме в два логически аспекта, макар да става дума отчасти за едни и същи действия.
В първия аспект влиза цялостното ограбване на градското и селското население (отнемане на пари, накити, скъпи дрехи и матерни за лично ползуване, ценна покъщнина, всякакви стоки на занаятчийски и търговски дюкяни, селски добитък, домашни птици, храни), след това ОТВЕЖДАНЕТО В РОБСТВО НА ВЪЗМОЖНИЯ НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ ХОРА. Плячката давала възможност на султанското съкровище да събере средства за нова военна кампания, а, от друга страна, обогатявала пълководги, офицери и войници.
Отвлеченото население изпълнявало в новото си положение две стопански функци. Една част от него обикновено след помохамеданчване бивала настанявана по градове и села във вътрешните области на османската държава, за да бъде използуван нейният занаятчийски или земеделски труд за задоволяване на текущите и непрекъснато нарастващи държавни и военни нужди. От робите се възползували и множество офицери — прикрепили ги към своите ленни владения като работна сила. Но робите били и ценна жива, търговска стока. Тяхното предаване и препродаване започвало, където това било възможно, веднага след пленяването им в тила на бойния театър, например в Скопие, Пловдив, а след това в Одрин, Цариград, Солун. Те били купувани за разни стопански и битови нужди както на вътрешния пазар, така и по международните робски тържища из Леванта. Така че заробването и продаването на хора осигурявало парично богатство на всеки поробител — бил той военачалник, офицер или войник.
БОЯНИЧ-ЛУКАЧ, Д. Видин и Видинският санджак през XV—XVI век. Документи от архивите на Цариград и Анкара. С., 1975, с. 149.
А доброволното, тоест, идеологическото, робство е най-страшното, защото робът си мисли, че е свободен. Просто такъв е идеологическият калъп, в който е стегнато съзнанието му. Не се подвеждай по хвалбите на идеологическите парвенюта, които те хвалят. Те самите намират в писанията ти оправдания за собствения си умствен мързел, където са намерили уютно убежище за плесенясалите си мозъци.
Поздрави!
01.02.2016 21:38
А доброволното, тоест, идеологическото, робство е най-страшното, защото робът си мисли, че е свободен. Просто такъв е идеологическият калъп, в който е стегнато съзнанието му. Не се подвеждай по хвалбите на идеологическите парвенюта, които те хвалят. Те самите намират в писанията ти оправдания за собствения си умствен мързел, където са намерили уютно убежище за плесенясалите си мозъци.
Поздрави!
Един колега блогер пита, какъв роб е бил Чорбаджи Марко, т.е. бащата на Вазов. Избирателно помни колегата. Майката на тоя чорбаджия плаши децата не с Кумчо вълчо, а с турците. Техни приятелчета са били изнасилени и убити...
Не ме разсмивайте с публицистика.