Този сигнал получих от Васил Къдринов. Предлагам го на вашето внимание, както и да присъствате, по възможност, на самата пресконференция.
Босия 

До Главната прокуратура на РБ                            

                                                                           СИГНАЛ                                          София, 22.01.2016 г.

за привличане към наказателна отговорност на функционерите на комунистическия режим Георги Танев и Костадин Коцалиев

Генерал–майор Георги Сотиров Танев /роден 1943г./ е министър на вътрешните работи в периода 15.12.1988 - 27.12.1989 г.

На 5.1.1989 г. Танев подписва строго секретна заповед N I-2 /05.01.1989 г. до началниците на централните оперативни поделения по ДС, Главно следствено управление, ОТУ и „Инспекторат“ – МВР, ДНМ, Вътрешни войски, СГУ и окръжните управления на МВР.

В нея той разпорежда:

„ДНМ и Вътрешни войски да вземат допълнителни мерки за осигуряване на образцов обществен ред във всички населени места. Групите за бързи действия да поддържат постоянна готовност за неутрализиране на прояви с демонстративен и масов характер, като строго се спазва социалистическата законност.“

От 19-ти до 27-ми май 1989 г. българските турци в Североизточна България предприемат гладни стачки, походи, демонстрации, митинги за човешки права и връщане на имената им. Участват около 25-30000 демонстранти. Целта е да се привлече вниманието на световната общественост и специално на Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения в края на май 1989 г. в Париж.

Демонстрантните са посрещнати от въоръжени сили на МВР, които стрелят по тях и убиват:

1. Назифе Хасан от село Медовец, община Дългопол
2. Шакир Шакир от село Медовец, община Дългопол
3. Билян Хаджиев от село Доброплодно, община Ветрино
4. Мехмед Лом, убит в село Тодор Икономово, община Каолиново
5. Мехмед Сарах, убит в село Тодор Икономово, община Каолиново
6. Хасан Арнауд, убит в село Тодор Икономово, община Каолиново
7. Ахмед Боруг от село Езерче, община Цар Калоян
8. Сезгин Караюмер от село Езерче, община Цар Калоян
9. Мехмед Каров от село Дянково, община Разград
10. Мехмед Емин от село Дянково, ощина Разград

На 2.6.1989 г. генерал-майор Танев подписва заповед, с която обявява благодарност на личния състав от Вътрешни войски и мотомилиционерските поделения, които „със своята висока бойна и мобилизационна готовност, непоколебима решимост и умели оперативно-бойни действия“, заедно с другите органи на МВР са допринесли „за овладяване на обстановката и възстановяване на обществения ред“.

Танев заявява:

„СКЪПИ БОЙЦИ И КОМАНДИРИ, За достойно изпълнения от Вас воински и чекистки дълг, за голямото Ви родолюбие, твърдост, съзнателност и високо чувство за отговорност, от името на ръководството на МВР и лично от свое име най-сърдечно Ви поздравявам и обявявам благодарност. Изразявам своята дълбока убеденост, че и в бъдеще ще проявявате висока бдителност, политическа закалка и боеспособност за пресичане на всеки опит за нарушаване на обществения ред и подриване на сигурността на страната.“

Според Танев убийствата на демонстранти са „умели оперативно-бойни действия“ и той очаква от Вътрешни войски и милицията да проявяват такава „боеспособност“ и в бъдеще.

Генерал-майор Георги Танев следва да бъде привлечен под наказателна отговорност по чл. 116, ал. 4 от действащия през 1989 г. наказателен кодекс - за съучастие в убийството на повече от 1 лице, тъй като със заповедта си от 5.1.1989 г. се явява подбудител на преките извършители на 10-те убийства.

Генерал-лейтенант Костадин Георгиев Коцалиев / роден 1939 г./, щатен сътрудник на ДС, е началник на Главно следствено управление /ГСУ/ на МВР през 1983-1989 г.

ГСУ е организация, която систематично извършва през този период престъпления срещу български и чуждестранни граждани като:

А. Лишава от свобода десетки български граждани като ги арестува, държи в арести и затвори със седмици и месеци и ги разследва за техни „клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй“ – т.н. „противодържавна агитация и пропаганда“, въпреки че според член 54 от действащата конституция гражданите имат свобода на словото.

Това представлява изпълнение на състава на чл. 142 ал.3 /противозаконно лишаване от свобода / и на чл. 162 ал.2 /употреба на насилие срещу другиго поради неговите политически убеждения/ от действащия по това време наказателен кодекс.  

Б. Лишава от свобода десетки български граждани и граждани на ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия и Унгария като ги арестува, държи в арести и затвори и ги разследва за опитите им да преминат границите с Турция, Гърция или Югославия, което те не могат да направят легално, тъй като не им се разрешава, въпреки че България, както и ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия и Унгария са подписали и ратифицирали международни документи, регламентиращи правата на гражданите им на свободно излизане и връщане в съответната страна.

Това представлява изпълнение на състава на чл. 142 ал.3 /противозаконно лишаване от свобода /от действащия по това време наказателен кодекс. 

В. Лишава от свобода стотици български турци като ги арестува, държи в арести и затвори и в концентрационен лагер на остров Белене и ги разследва за изразено от тях по мирен начин несъгласие с насилствената смяна на имената им и обявяването им за българи, въпреки че според член 50 от действащата конституция „вceки гpaждaнин имa пpaвo нa зaщитa cpeщу нeзaкoннo вмeшaтeлcтвo в личния му и ceмeeн живoт и пoceгaтeлcтвo въpxу нeгoвaтa чecт и дoбpo имe“.

Това представлява изпълнение на състава на чл. 142 ал.3 /противозаконно лишаване от свобода / и на чл. 162 ал.2 /употреба на насилие срещу другиго поради неговата народност / от действащия по това време наказателен кодекс. 

На 28-ми януари 1985 г. по време на кампанията за смяната на имената на българските турци Коцалиев рапортува на тогавашния министър на МВР Димитър Стоянов за извършена от него проверка за подготовка на концентрационния лагер на остров Белене да приеме 1500 човека, които да бъдат „изолирани“:

„ДР. К. КОЦАЛИЕВ (полковник Костадин Коцалиев – началник на Главно следствено управление): Другарю Министър, Във връзка с провежданото мероприятие към днешна дата, на територията на страната са задържани 319 лица. Една трета от тях са от територията на Кърджалийски окръг. На фона на изнесените данни това е една незначителна цифра и един крупен успех за нашите органи. Това трябва дебело да се подчертае, независимо от това какво ни чака утрешния ден. В Белене има 132 лица, от които 7 са от Силистра, малко по-малко отколкото посочи др. Мусаков. Във връзка с поставената от Вас задача да се провери готовността, състоянието на това място (Белене) на място се запознах с извършената работа и внесох докладна записка, няма да отегчавам другарите. Към настоящия момент, ако наложи оперативната обстановка, има прилични условия за около 1500 човека да бъдат изолирани.” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 646)

ГСУ през 1983-1989 г. е престъпна организация, чийто ръководител е генерал-лейтенат Коцалиев и той е съучастник в посочените по-горе престъпления.

Доказателство за това са многобройните му заповеди, разпореждания, окръжни и др. по организацията на работата на ГСУ, документирани и намиращи се в Комисията по досиетата:

http://comdos.bg/opisi-na-dokumenti/dokumenti-ot-nsls

Този сигнал се основава на чл. 79. (2) от Наказателния кодекс:

Чл. 79. (2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:

1. престъпления против мира и човечеството;

2. тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции.

Сигналът се подава от: