НА ДНЕШНИЯ ДЕН СЕ ГОВОРЯТ ПРЕДИМНО ЛЪЖИ И ГЛУПОСТИ
Днес е 10-ти ноември. Лично аз съм му дал статут на 1-ви април, макар че нашият календар си има само една дата, която се повтаря 365 или 366 пъти. И тази дата, естествено, е 1-ви април. Днес по централните телевизии бяха поканени най-различни „участници” в тогавашните събития. Ще спомена двама от тях-Александър Йорданов и Светлана Шаренкова. Но основно ще напиша за организациите, които се оказаха „избрани” да правят т. нар. „преход”. Днес Йорданов изтъкна като аргумент, че „преходът” е свършил, защото ЕС бил ни приел за редовен член. Трудно може да се измисли по-нелепо нещо. Шаренкова, която заедно с Еленко Божков редовно ходеха на тайни срещи с генерал Мусаков /Последният началник на Шесто управление/ живее с Митьо Гестапото и обслужва руското посолство тръгна да ми обяснява какво е преход. И Йорданов и Шаренкова започнаха политическия си път от КЛуба за гласност и преустройство.
Жалка история!
Нека сега погледнем как са създадени т. нар. „Политически партии” и НПО.
Политбюро на ЦК на БКП е знаело още в началото на 80-те години, че това, което те наричат „социализъм” е напълно несъстоятелен процес и предстои принудителен отказ от него. Затова се взима една тайно решение на най-близкото обкръжение на Живков още през 1984 г. да се създадат паралелни структури на БКП и да се изградят „независими” неправителствени организации. В това отношение е много активно и съветското посолство. Разминаването между БКП и КПСС е по отношение на Живков. БКП търси преход под ръководството на Живков, а КПСС-без него. Определят се отговорници за „възстановяване” на старите буржоазни партии и създаване на нови.Ще ви цитирам по памет няколко имена. Лично Живков ми каза, че идеята е била БКП да се разрои на много партии, превземайки цялото политическо пространство. Т. е. това, което виждате днес.
Продан Стоянов-н-к отдел „организационен” при ЦК на БКП, а след това секретар на ЦК отговаря за възстановяване на Демократическа партия
Александър Лилов-бивш Втори след Живков, а след това посланик в Лондон и директор на ИССТ /Институт за съвременни социални теории/ отговаря за възстановяване на БСДП.
Ангел Димитров-зам. председател на БЗНС /казионен/, ченгето на ЦК на БКП в БЗНС, отговаря за възстановяването на БЗНС „Никола Петков”. Той вкарва Евгени Бакърджиев в казионното БЗНС и през 1988 г. ,възстановявйки ЗМС, го прави негов пръв председател.
Емил Христов-секретар на ЦК на БКП и зам. председател на Държавния съвет. Отговаря за административния сектор-създава ОДЦ, по-късно ОХДЦ чрез дясната си ръка и заместник в Държавния съвет проф. Първулов.
Няма да изреждам всичко, което знам, защото ще се наложе да напиша една дебела история за подготовката на т. нар. „Преход”. Всички тези неща знам от няколко източника, включително и от срещите ми с Живков по време на домашния му арест. Срещите бяха по негова инициатива и около 30-ина на брой.
Относно неправителствените организации.
Те бяха два типа-създадени от властта и възникнали въпреки нея. Двете организации, които възникнаха без участието на ЦК и ДС и въпреки тях бяха НДЗПЧ-16 януари 1988 г. в г. Септември под ръководството на Илия Минев и профсъюз „Подкрепа” в г. Стара Загора на 11 март 1989 г. Организатор и учредител на профсъюза бях аз. И спрямо Илия Минев и спрямо мен бяха приложени репресии и в крайна сметка ЦК и ДС успяха да превземат и двете организации отвътре. Бай Илия го изолираха в дома му и не допускаха да се среща с хората, като през това време направиха вътрешен преврат, назначавайки за председател Румен Воденичаров. Мен ме арестуваха и незабвно ме осъдиха на 1 г. 6 м. интерниране в г. Бобовдол. При това без право на защита и без право на обжалване. Аз обявих гладна стачка и в крайна сметка на 31-ия ден ме върнаха в Стара Загора, отменяйки присъдата ми. Малко след това отново ме арестуваха и пратиха в Главно следствено управление на ДС, а след това и в Софийския затвор. Там също обявих гладна стачка и след като получих невероятна подкрепа от цял свят бях изгонен от затвора. Но през това време бяха вкрали над 1 500 члена на „Подкрепа” и профсъюзът беше овладян от ДС и ЦК. Особено внимание от останалите представляваха т. нар. Клуб за гласност и преустройство /КГП/!!!
Ето и неговата история, която знам още от първата ми среща с Желев през март 1989 г. дни преди да ме арестуват. Аз бях се свързал с Независимото дружество, с Любо Собаджиев и „реактивния поп” Фори Светулкта и поисках от тях да ми дадат програмите и уставите си. Заедно с тези на „Подкрепа”, които лично съм писал, му ги дадох и поисках от Желев да ми даде устав и програма. Дадох му и писмено предложение да направим обща кауза, но с определени задължения. Той ми отвърна, че те са само клубна формация и нямат програма и устав. Той помоли човека до него-запасен офицер от армията да отиде и ми донесе два техни документа. Първият беше списъка на членовете и тяхна партийна принадлежност. От тях 5/6 бяха партийни членове, а имаше и над 20 АБПФК. Вторият документ беше още по-интересен. Той носеше датата на създаването на Клуба-3 ноември 1988 г. и представляваше поздравителна телеграма до Михаил Горбачов с настъпващия 7-ми ноември-Октомврийската революция. Още тогава ми стана съвършено ясно какво представлява този”Клуб”. Имайки предвид почти ежедневните посещения на ръководството в съветското посолство, нещата бяха ясни. Нещо повече. След като Живков отказва да слезе от поста, през март 1988г. СССР изпрати за посланик в София генерал-майор Виктор Шарапов, който отговаряше в ЦК на КПСС за сектор България. Само след 5 месеца беше „създаден” КГП и Живков разбира ясно, че краят му идва, защото нито Шарапов иска среща с Живков, нито го приема в посолството.
Същото, в голяма степен, се отнася и за Екогласност. До 9 март 1989 г. те бяха активни членове на Клуба и се отделиха, а след това и разроиха на Зелена партия, като по този начин получиха 3 гласа в СДС. Въпреки, че идеята за създаване на Опозиционен съюз беше моя, при това в писмен вид, аз не бях поканен да присъствам на учредяването му, като дори това беше направено тайно от мен. Същото се отнася и за събранията преди първия митинг, но аз разбрах за тях и с присъствието и позицията си им създадох големи неприятности.
След като ви описах това, можете да си представите защо този т. нар. „Преход” тръгна координирано в неправилната посока и сега консумираме горчивите плодове на това предателство.
Затова приемете, че 10-ти ноември е една черна дата в нашия календар и това беше част от сценария, написан в Кремъл и изпълнен в България.
