ЗА МЕЧТИТЕ И РЕАЛНОСТИТЕ

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!” е казал прекрасният поет, писател и човек Антоан дьо Сент Екзюпери.

Че това е така не подлежи на съмнение!

Вгледайте се около вас и ще разберете с очите, ушите и сърцето си мечтите на всички наоколо. Погледнете скъпите коли, кичозните къщи и вили, арогантните облекла на курвенизираните млади момичета и кандидат-лелки и ще разберете, че в тиквите на българите мечтите им се измерват с пари. А една мечта, която можеш да купиш с пари каква мечта е? Заключителната реплика във филма на Тенгиз Абуладзе от прекрасния му филм „Покаяние” е: ”Че каква е тази улица, ако не води до храм?”

А храмът не е в центъра или периферията на населеното място. Той е вътре в теб. И тежко ти, ако не намериш в себе си път към него. Тогава превръщаш храма в бакалия и започваш да живееш от покупка до покупка.

Българинът вече няма мечти. Няма вяря. Няма и енергия. Затова напуска Родината си и отива наготово в държава, която се е преборила с управниците си и със собствения си егоизъм. Там живее със самочувствието, че е постигнал нещо. А постижението му е, че е превърнал мечтите си в бакалия. Българинът си мисли, че е умен, силен, рационален и чаровен.

Де да беше така!

Българинът е хитър, лъжлив, престорен и ирационален. Всъщност, българинът в тактически план е свръхрационален. Но в стратегически-точно обратното. Това се вижда с просто око по стандарата му на живот и по ценностната му система. Той живее като паразит и накрая се превръща в некролог без текст. Гонитбата за титли, медийна известност, основана на долни инстинкти и психиатрично мотивирани постъпки, парични и материални облаги, чрез които си мисли, че стои над другите или е поне на същото ниво показва голямата пустота в душата и главата му.

Казват, че българинът бил индивидуалист.

Тук не съм съгласен!

Индивидуалистът е нормален човек, който иска да върви по собствен път. Но той не е различен по причини, свързани с пари и суета. Индивидуалистът притежава всички човешки качества като чест, достойнство, солидарност, милосърдие.

А българинът е егоист. Той е един патологичен завистник и подлец. Когато се закрепи във властта или финансите той става абсолютно безкритичен към себе си и свръхкритичен към всички останали. Той обича да купува с пари, влияние и власт, а не да покорява културни, планински и човешки върхове. Той не иска да бъде милосърден и солидарен, полезен и обичан. Българинът има силово мислене и неговото мислене е пълно повторение на думите на Гого Тарабата /Георги Димитров/ който казва една глупост с мисълта, че е казал нещо умно: „Ако не искаш да бъдеш наковалня-бъди чук!”Тук бих сменил думата „чук” с „чек”!

Тази твърде семпличка приказка показва само едно. Че двоичната система е най-проста и българинът чудесно се вмъква в нея. Т. е. „Ако не искаш да бъдеш роб-бъди господар!”. Това е една робска идея и нищо интересно, полезно и нормално няма в нея. Това прави българина роб дефинитивно!

Когато се качвах на Етна в Сицилия, вървях с идеята, че ще покоря нещо величествено. А когато се качих горе, се оказа, че покореният съм аз. Гледката и емоциите бяха такива, че аз се предадох и се оставих да бъда покорен от Етна. Същото чувствам и когато чета Чехов, Яворов или Марк Твен. Същото чувствам и когато помагам на някого в беда. Имам чувството, че той ми е позволил да му помогна, защото аз самия се нуждая от това.

Ще завърша с три мои стари стихотворения. Първото може да бъде прието като песимистично, но не е. То е констативно.

 

ПОКАЯНИЕ

 

Ний вдигаме кротко ръка. Единодушно гласуваме.

Избираме своите епископи на доживотен мандат.

И тайно мърморим под нос. И явно гладуваме.

И пълним стомах и душа със нитрат.

 

Създаваме своите деца и отглеждаме внучета

безмилостно верни на древен някакъв страх.

И плачем, когато техните малки юмручета,

учудващо тежки-като въпроси-превръщат ни в прах.

 

И пак вдигаме кротко ръка и самотно се кръстим.

Проклинаме лошия шанс и несретния дял.

Едва тогава разбираме. По студените пръсти.

Човек не живее. Тук просто се ражда…умрял.

Февруари 1988 г.

 

Второто е на пръв поглед оптимистично и дори героично. Но някъде дълбоко в мен един глас ми казва, че там, където има нужда от герои, там няма нормални хора, а саможертвата е твърде съмнителна понякога.

 Това мое стихотворение съм написал  няколко дни след гладната ми стачка в Бобов дол.

 

ГЛАДНА СТАЧКА

 

Тя идва предпоследна.

След нея е смъртта.

Със ацетонов дъх

и дъх

на нещо гнило.

Превръща във енергия

стремежа

на плътта,

за да получи вяра

във онази

страшна сила,

която в миг разкъсва

 физичните закони,

телепортира воля

със скоростта на мисъл,

преодолява орбити

и догми,

и канони,

и стига до човека

на живот орисан.

 

Ний всички

сме във гладна стачка.

Нима наистина

не знаете защо

и как?

Огъват се краката ни

при по-голяма крачка.

Боли

измъченият от глада гръбнак.

 

Гладът за свобода-

всеобща гладна стачка.

Гладът за красота-

безсрочна гладна стачка.

Гладът за истина-

щафетна гладна стачка.

Гладът за светлина-

безкрайна гладна стачка.

 

Хе, вие, гладните!

Все още ли

очаквате отгоре,

от тази

окопана шайка

на баира

хамбарите със светлина

да ви отвори и

къшей свобода

да ви сервира?

 

Днес

истината само

е кръвната ни захар!

Подкрепящата длан-

хемоглобин!

Изчакването-

това са повече урати!

Лъжата и страхът-

билирубин!

 

Не идва предпоследна

тя.

Това

е мое мнение.

След

общо взето скучния

антракт,

Смъртта е

предпоследното явление.

Безсмъртието

е последен

акт.

 

27-28.04.1989 г.

Ст. Димитров/Дупница/-Ст. Загора

 

Третото е това, което съм казал и в есето си за мечтите.

 

НЕВЕДЕНИЕ

 

Боли ме,

когато отварям очи

и виждам дървета,

растящи с корен нагоре.

Боли ме,

ох, как ме боли,

да гледам нежни листи

как кърмят ненаситния корен.

 

 

 

 

 

 

Скърцам със зъби,

когато служебните кучета

преследват пантера

с подвита опашка от страх.

Плача от ярост

и приемам това

за изкупление

на родов някакъв грях.

 

Учуден съм,

че грубата сила надви

мисълта.

Викам неистово

и питам:

-Що за история?

Защо

вместо обещаната свобода

получих

единен граждански номер?

 

ЕГН-5105047560

 

Боже мой!

От челна стойка ли гледам

пред мен?

Във свят огледален

ли се намирам?

Или,

може би,

сънувам

кошмарния ден,

Във който ежедневно

и бавно

умирам?!

 

23 март 1989 г.-Бобов дол

за поста и хубавите стихотворения!!!С риск да ми се разсърдиш ще Ти кажа;необходима е яка борба и кураж(какъвто разбирам,че не ти липсват),а не кръгли маси с политическите отрепки!?Аз никога не бих седнал с тях,понеже мястото на тези отрепки е в затвора!!!

Благодаря за добрите думи.
Що се отнася до кръглата маса, то тя само условно е кръгла. Става дума за един дългосрочен и постоянен неправителствен орган, който да анализира проблемите, да подготви законодателни и организационни промени, като застави НС да ги приеме и МС и Съдебната власт да ги изпълни. Там т. нар. "политици" няма и не не трябва да има. Това го пиша във всичките си постинги.